Решение № 28 от 12.03.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. С. при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. С. Гражданско дело № 20231880100076 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С. А. С., ЕГН **********, и Т. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. С., против Л. С.

Т. от гр. С., ЕГН **********. В нея се твърди, че ищците са съпрузи и са собственици на следния недвижим имот : ½ идеална част от дворно място с площ от 538 кв.м., представяващо УПИ IV 934 в кв. 106 по ПУП на гр. С., ведно с втория етаж от построената в имота през 1923 г. – 1930 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м. и северозападното мазе и хола към него и ½ идеална част от общите части на жилищната сграда построена в североизточната част на дворното място. Ищците удостоверяват правото си на собственост с констативен нотариален акт от 30.03.1994 г., като посочват, че останалата ½ идеална част от поземления имот, заедно с първия етаж от построената в имота през 1923 г. – 1930 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., североизточното и югоизточното мазета и ½ идеална част от общите части на жилищната сграда построена в североизточната част на дворното място до ..... г. са били собственост на С. И.

В, починал на тази дата. След смъртта му, ответникът – негова дъщеря и единствен наследник се е дезинтересирала от имота, а ищците са започнали да го владеят като техен, с цел да придобият правото на собственост по давност, включително са извършили ремонтни дейности с обща стойност на материалите и труда над 20000 лева. Фактическата власт върху имота е установена няколко дни след настъпване на новата ... г., поради което найкъсно на ...... г. С. С. и Т. С. са придобили при условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост и искат от съда да установи спрямо Л. Т. съществуването на това тяхно право.

1

От ответната страна е подаден писмен отговор. Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба, като е изложена нейната версия за действителните отношения между страните. Посочени са подробни съображения относно неоснователността на иска, като се настоява съдът го отхвърли. Т. не оспорва, че след месец май ... г. е имала проблеми при опитите си да влезе в имота, тъй като ищците са сменили бравата на входната врата на двора и тя е нямала ключ, но излага, че никога не се е дезинтересирала от имота.

По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели .

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от адв. Н. С..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложените към делото писмени доказателства се установява, че в края на 2012 г. ищците и ответника са съсобственици на дворно място, както и индивидуални собственици на втория, съответно на първия етаж от изградената в североизточната му част двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м. От скицата на имота е видно, че в УПИ IV 934 има и още една масивна двуетажна жилищна сграда, която не е предмет на настоящото дело.

Л. Т. е единствен наследник на С. В. Същият до смъртта си на .... г. е бил собственик на спорните имоти (идеална част от земя и етаж от къща ), като правото на собственост е придобил чрез дарение от майка си. От свидетелските показания, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че В. никога не е живял в имота. Същият е бил жител на гр. С., където е живеел и починал, но е бил собственик и на още един имот в гр. С., а именно апартамент. От свидетелските показания може обосновано да се заключи, че докато В. е бил жив дъщеря му не е посещавала имота, за който се води делото. Свидетелските показания са безпротиворечиви относно обстоятелството, че до смъртта си В. рядко е посещавал имота, но го е отдавал под наем. Към .... г. в имота е имало наематели. До този извод съдът стига като съпостави показанията на всички свидетели. Свидетелката Г. споменава ... г., за последна година когато е имало наематели, но не е сигурна.

Свидетелят Т. заявява, че последният наемател е напуснал горе-долу когато В. е спрял да идва. Свидетелката В. Т. посочва, че когато след смъртта на дядо й са посетили имота в него е имало наематели, които са започнали да плащат наема на майка й. В исковата молба се твърди, че малко след смъртта на В. ищците са сменили бравите, а няколко дни след настъпването на новата ... г. са поправили счупените прозорци на етажа на покойния. Съдът не кредитира тази версия, тъй като ищците е нямало как да научат за смъртта на съсобственика си/собственика на първия етаж, тъй като той е живял на друго място и те не са познавали никого от близките му, защото както се посочи погоре последните никога не са посещавали имота. В този смисъл са и показанията на свидетелите Г. и Т., които са категорични, че никога не са виждали Л. Т.. За съда много по-достоверна изглежда версията изложена в 2 отговора на исковата молба, където се твърди, че едва през месец май ... г. Л.

Т. е посетила имота в гр. С., като липсват каквито и да е доказателства през тази година семейство С. да са демонстрирали пред нея намерение за своене на имота. Последното е видно от показанията на свидетеля В. Т.. Съдът кредитира нейните показания, тъй като казаното от нея за проблемите на майка й с наемателите кореспондира с квитанцията за платена вода от ... г. – 372 куб.м. за 517,82 лева, при условие, че В. никога не е живял в имота. От платежния документ може обосновано да се приеме, че наемателите са напуснали имот през ... г., преди датата ... г., като с голяма степен на вероятност може да се заключи, че са плащали наем и на Л. Т.. От показанията на свидетелите В. Т. и П. Й. се установява, че след 2017 г. ответниците не са имали достъп до имота, тъй като не са допускани там от семейство С. Косвено потвърждение на така приетото е и обстоятелството, че на 22.07.2014 г. Л. Т. е подала декларация за имота, като на тази дата е платила данъчните си задължение за текущата година и не е имала задължения за 2013 г. Последното е потвърждение на изложеното в отговора, а именно, че през 2013 г. е посетила гр. С. и е платила дължимите за имота местни данъци и такси. През 2015 г./2016 г./2017 г. тя е заплащала редовно задълженията си за текущата година, а след това липсват доказателства за платени местни данъци и такси за 2018 г. и 2019 г., като за 2020 г./2021 г./2023 г. задълженията са платени. Следователно от събраните по делото доказателства може да се приеме за доказано, че най-рано през 2017 г. ищците са установили владение върху имотите и вече са демонстрирали пред ответника намерение за тяхното своене. Твърденият от свидетеля Т. ремонт на покрива, направен от живеещите на втория етаж С. през 2015 г., по същността си представлява необходими разноски по поддържането и запазването на общата вещ, поради което извършването му не може да се тълкува като аргумент в полза на установено владение, още повече, че ищците са собственици на втория етаж от сградата и живеят в имота. От друга страна свидетелката В. Т. изрично заявява, че годините до 2017 г. ищците са питали майка й дали продава продава мястото, което изключва намерение за своене на вещта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Относно земята ( ½ идеална част от дворно място с площ от 538 кв.м., представяващо УПИ IV 934 в кв. 106 по ПУП на гр. С. ) :

За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо съсобственика на имота и да манифестира по явен начин волята си да свои неговия дял.

В случая това се отнася дворното място, тъй като първият етаж от къщата представлява самостоятелен обект и е индивидуална собственост на ответника, като в случая общите части на сградата могат да се придобиват по давност само заедно със жилището.

Свидетелите Г. и Т. изрично заявяват, че никога не са виждали Л. Т..

Следователно от техните показания не се установява семейство С. да са манифестирали нещо пред Л. Т.. Други доказателства от ищците не се 3 ангажираха. От показанията на другите двама свидетели може да се заключи, че най-рано от 2017 г. ответната страна не е допускана в имота, като по този начин се опровергаха твърденията в исковата молба, че ищците са установили фактическата власт върху имота няколко дни след настъпване на новата ... г.

Периодът от време след 2017 г. не е достатъчен да се придобие правото на собственост по давност, тъй като установеното владение е недобросъвестно. От показанията на свидетелите, както и от фактическите твърдения изложени в исковата молба, безспорно се установява, че ищците са знаели обстоятелството, че до .... г. правото на собственост е принадлежало на С. И. В., а след тази дата по силата на наследственото правоприемство собственик е станала дъщеря му.

Относно първия етаж от построената в имота през 1923 г. – 1930 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., построена в североизточната част на дворното място, както и североизточното и югоизточното мазета, където не е налице съсобственост :

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да се демонстрира промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Периодът от време след 2017 г. обаче, не е достатъчен да се придобие правото на собственост по давност, тъй като установеното владение е недобросъвестно.

Относно ½ идеална част от общите части на жилищната сграда построена в североизточната част на дворното място :

Същите не могат самостоятелно да се придобият по давност, тъй като представляват общи части по естеството си.

По изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне, а на основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на ответната страна ще трябва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля иска, предявен от С. А. С., ЕГН **********, и Т. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „...” № , против Л. С. Т. от гр. С., жк. „... ”, бл. , вх. , ап. , ЕГН **********, с който се иска да се признае за установено по отношение на Л. С. Т., че С. А. С. и Т. А. С. са собственици по давност, при условията на съпружеска имуществена общност, на ½ идеална част от дворно място с площ от 538 кв.м., представяващо УПИ IV 934 в кв. 106 по ПУП на гр. С., ведно с първия етаж от построената в имота през 1923 г. – 1930 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., със североизточното 4 и югоизточното мазета и с ½ идеална част от общите части на жилищната сграда, находяща се в североизточната част на дворното място.

Осъжда С. А. С., ЕГН **********, и Т. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „...” № , да заплатят на Л. С. Т. от гр. С., жк. „... ”, бл. , вх. , ап. , ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение размер на 1500 лева.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.