Решение № 8837 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8837 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110153295 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 417938/22.12.2025 ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответникът В. А. О., в качеството му на наследник на А. А. О. и Е. С. О., собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ************, е клиент на топлинна енергия. Поддържа, че през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в процесния недвижим имот е ползвана топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение, които не са заплатени. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна 1 енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1281,47 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 232,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 05.11.2025 г.; сумата от 19,80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 4,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 05.11.2025 г. Претендира и разноските в производството.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който моли да не бъдат назначавани поисканите от ищеца експертизи, тъй като претендираните суми са платени.

С писмено становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание, ищецът потвърждава, че ответникът е заплатил претендираните в производството суми. Сочи, че плащането е извършено в хода на процеса, поради което претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложените по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 268, том LLХVIII, дело № 23437/1996 г. и удостоверения за наследници, издадено от Столична община, район Младост безспорно се установява, че ответникът, в качеството си на единствен наследник по закон на А. А. О. и Е. С. О., се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период, които не са оспорени от ответника.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“.

По делото не се спори, че ответникът се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответникът не спори, че стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е 3 било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно притежаваната от него част от съсобствеността.

Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.

Видно от постъпилата по делото молба от ищцовото дружество е, че ответникът е заплатил дължимите суми и разноските за държавна такса, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от значение за спорното право.

Предвид гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производство разноски. Това е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Видно от подаденото становище от ищеца е, че държавната такса е заплатена. Ето защо и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 51,13 евро, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, без да се събират доказателства.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец № 23Б против В. А. О., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да 4 заплати на ищеца сумата от 655,21 евро /1281,47 лева/, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в *******************, през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 118,96 евро /232,66 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 05.11.2025 г.; сумата от 10,12 евро /19,80 лева/, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,20 евро /4,30 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 05.11.2025 г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. А. О., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 51,13 евро, представляваща разноски в производството пред първоинстанционния съд.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5