Определение № 3097 от 01.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 30.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила в СГС частна жалба от Н. Д. Б., чрез повереника адв.

Е.Д., срещу Определение № 1782 от 15.05.2024 г. по НЧД № 5751/2024 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.

С първоинстанционния съдебен акт е било потвърдено Постановление от 20.10.2023 г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство по ДП № 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК е било прекратено на правно основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НК.

В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъбразно и необосновано. Според жалбоподателят първоинстанционният съд неправилно е приел разследването по досъдебното производство за обективно, всестранно и пълно, тъй като наблюдаващият делото прокурор е тълкувал неправилно и превратно установените факти и обстоятелства и събраните доказателства и не е положил усилия да събере значими за предмета на доказване доказателства. Не се споделя изводът на прокурор З., че пострадалата Н. Б. в телефонните разговори с обвиняемия Н.М. не поискала конкретна сума и не е посочила конкретна дата, за да й бъде предоставен полагащият й се дял от получените средства от арендния договор, като според изложеното в жалбата същият е търсен настойчиво и многократно чрез телефонни разговори, чрез нотариални покани и найсетне и в хода на досъдебното производство, започнало през 2017г. Сочи, че в постановлението за прекратяване на НП прокурора е изложил съображения, че са събрани доказателства, че обвиняемият е подписал декларация, че рентата, която ще получава той, като една обща сума, ще разпределя на останалите правоимащи/наследници съобразно дяла им, като в тази връзка според жалбоподателя обвиняемият не е сторил каквото и да е действие, което ясно да сочи за намерението му да не задържи за себе си, при това противоправно, останалите дялове извън своя. Според жалбоподателя това обстоятелство не е оценено правилно от страна на държавното обвинение, както и от съдебният състав постановил обжалваният акт, като липсва становище от първоинстанционния съд, че квалификацията на деянието следва да е по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не по ал. 1, предвид, че размерът на арендата е уговорен като една цяла сума, част от която е 1 собственост на обвиняемия.

Според жалбоподателя, въпреки комуникацията на обвиняемия с Б., подписаната от него декларация, както и нотариалните покани да й предостави принадлежащия й дял от рентата, същият е използвал лъжливи твърдения, че арендаторът не му бил привел дължимата сума, което поведение би могло да бъде възприето като конклудирало недвусмислено умишлено задържане на паричните средства, с липса на намерение да ги предаде на правоимащите лица в качеството им на съсобственици на имотите предмет на аредния договор. Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал доказателствата относно факта, че обвиняемият се бил разпоредил със средствата, преведени от арендатора по специалната за целта банкова сметка изцяло в лична полза и за лични нужди.

На следващо място е изтъкнато, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че по делото се твърди, че на лицето М.М.М.-Т. е изплатена сумата от 1500 лева, представляваща дължимия й като съсобственик дял от арендното плащане. Според жалбоподателя въпросното твърдение не е обезпечено с доказателства по делото, като при оценката му, следва да се вземе предвид обстоятелството, че М.М.-Т. е лицето, което заедно с обвиняемия е придобило поземлените имоти, предмет на аредното плащане, чрез завещание, което е било на съдебно оспорено от останалите съсобственици по наследство.

По отношение извода на наблюдаващия прокурор в постановлението за прекратяване на НП, възприет и от първоинстанционния съд в определението, което същото е потвърдено, че липсва яснота за конкретните размери и начина на връщане на конкретните суми, според жалбоподателя по делото е изготвена и приложена надлежна експертиза, в която са посочени имената, адресите, телефоните и съответно дяловете останалите собственици на поземлените имоти, отдадени от обвиняемия под аренда, поради което още в хода на досъдебното производство на същия станало известно какъв е размерът на дължимото плащане от аредната сума, съобразно притежавания от всеки един от правоимащите дял.

В заключение жалбоподателят счита, че атакуваното определение освен, че с оглед на неправилната оценка на горепосочените пороци, е неправилно и незаконосъобразно, предвид обстоятелството, че прегражда възможността за пълноценно упражняване на правата на пострадалия, поради което моли Определение № 1782 от 15.05.2024г. по НЧД № 5751/2024г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, респективно Постановление от 20.10.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г. по описа на СРП, да бъдат отменени.

От приложените по делото материали е видно е, че жалбата е подадена чрез адв. Е.Д. на 27.06.2024г, съгласно пощенско клеймо RPS12250039UPU с вх.№215823 от 01.07.2024 г. на СРС, т.е. в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация, тъй като според данните от делото Н. Д. Б. се явява лице пострадало по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК от престъпление от общ характер по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално допустима.

След извършване на проверката по отношение на редовността и допустимостта на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

2

Досъдебно производство №5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. №9142/22 г. по описа на СРП. е образувано за това, че в периода от 2014 г. - 2018 г. в с.Крушето, общ. Горна Оряховица противозаконно са присвоени чужди движими вещи - парична сума в размер на 25 107.76 лева, които са владени на правно основание по силата на договор за аренда – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В рамките на ДП с Постановление от 19.04.2021 г. и от 23.09.2021 г. на разследващ полицай при РУ-Горна Оряховица е привлечено в процесуалното качество на обвиняем лицето Н.В.М., за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с четири отделни деяния, осъществени на датите 24.11.2015 г., 29.11.2016 г., 11.12.2017 г. и 30.11.2018 г. с пострадали Ш.Б.С., С.Д.С., Л.Д.Т., Т.Д.Т., П.В.В., М.А. Б. и Н. Д. Б., като се касае за общо присвоена парична сума в размер на 25 107.77 лева, представляваща арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя от 08.10.2013 г., сключен между обвиняемия и Р.Й.Т..

Наказателното производство по ДП №5 158/2022 г. е било прекратено с Постановление на СРП от 06.02.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение № 918 от 13.03.2023 г. на СРС, НО, 9-ти състав по НЧД № 20231110202674/23 г. е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. С определение № 1595 от 29.05.2023г. на СГС, НО, IX въззивен състав по ВЧНД № 20231100602745/23 г. определението на СРС и постановлението на СРП са отменени. Дадени са указания за изискване на справка за движението по банковата сметка, посочена в договора аренда, с цел установи какви парични суми са постъпили по тази сметка, и има ли извършени разпореждания от страна на обвиняемия Н.В.М., както и указания за провеждане на допълнителен разпит на пострадала свидетелка Н. Д. Б., в който изрично й се поставят въпросите- кога точно като времеви период е провеждала разговори с обвиняемия Н.В.М., искала ли е същата да й бъдат предадени конкретни парични суми от обвиняемия Н.В.М., представляващи арендни парични суми по договора за аренда, отказвал ли е същия да й ги предаде, които обстоятелства според въззивния състав са от значение за преценката за наличието на обективна и субективна страна на деянието по чл. 206 ал. 1 вр.

26 ал. 1 от НК, за което е водено наказателното производство по делото. След извършени от разследващите органи на допълнителни процесуално-следствени действия за сбиране на доказателства по делото, с оглед за разкриване на обективната истина, материалите по досъдебното производство са изпратени в СРП с мнение на водещия разследването за предаване на съд на обвиняемото лице.

С Постановление от 20.03.2023 г. наблюдаващия ДП прокурор при СРП, след анализ на доказателствения материал, по отделно и в неговата съвкупност, е счел, че наказателното производство по ДП № 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НК. Прокурорът е приел, че след извършването на допълнителните действия по разследването се е установила липса на основен елемент от състава на престъпното деяние, а именно-субективния елементвината, поради което намира, че липсва осъществен състав на престъплението по чл. 206, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С Определение № 1782 от 15.05.2024 г. по НЧД № 5751/2024 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, първоинстанционният съд е потвърдил постановление на СРП от 20.10.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г. по описа на СРП.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

За да се произнесе по същество, настоящата инстанция на първо място съобрази правомощията си в процедурата по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК, включващи както проверка 3 на законосъобразността и обосноваността на обжалваното определение, така и на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Преценката на обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.

Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон, като в рамките същата съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).