Решение № 544 от 19.12.2019, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/19.12.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, сложи за разглеждане докладваното от съдия Силвия Сандева к. адм. дело № 652 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.М. ЕГН ********** ***, срещу решение № 96 от 24.09.2019 год. по гр. дело № 230/2019г. по описа на Тервелския районен съд, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване нищожността на решение № 12/14.11.1994г. на ПК при община Тервел (понастоящем ОбСЗ - Тервел), постановено по преписка с вх.№ 6536/22.01.1992г. на ПК - Тервел, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на ***, б.ж. на с.Кладенци, общ.Тервел върху нива от 29, 498 дка, съставляваща имот № 021029 по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел, и лозе от 0, 500 дка, съставляващо имот № 028083 по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел. В жалбата се развиват доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се обяви нищожността на оспореното решение на ПК – Тервел, както и да се присъдят сторените от жалбоподателката разноски по делото.

Ответникът ОС “Земеделие” - Тервел, в писмено становище по делото, оспорва основателността на касационната жалба и иска решението на ТРС да бъде оставено в сила. Счита, че липсва правен интерес за жалбоподателката да оспорва решението на ПК – Тервел, тъй като не е налице засягане или предстоящо засягане на нейни права и законни интереси.

Заинтересованата страна П.М.П. счита, че касационната жалба е недопустима и иска тя да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно иска решението на ТРС да бъде оставено в сила. Изразява становище, че жалбоподателката няма пряк и личен правен интерес да обжалва решението на ПК – Тервел. Излага доводи, че правният интерес е налице, когато чрез съдебното обжалване се цели и постига защита на законно установени субективни прави и интереси, които следва да са засегнати неблагоприятно или да са застрашени от издадения административен акт.

С постановеното от ПК решение не са отнети никакви права, нито пък са създадени задължения за жалбоподателката, поради което тя не е легитимирана да го оспорва.

Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени наведените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, касационната инстанция намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от участвала по делото страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Тервелския районен съд е било образувано по жалба на Д.Д.М. ЕГН ********** ***, с искане да бъде обявено за нищожно решение № 12/14.11.1994г. на ПК при община Тервел (понастоящем ОбСЗ - Тервел), постановено по преписка с вх.№ 6536/22.01.1992г. на ПК - Тервел, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на ***, б.ж. на с.Кладенци, общ.Тервел върху нива от 29, 498 дка, съставляваща имот № 021029 по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел, и лозе от 0, 500 дка, съставляващо имот № 028083 по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел. Правният си интерес от жалбата М. е обосновала единствено с качеството си на законен наследник на общия наследодател ***.

Посочила е, че искането за прогласяване на нищожността на административния акт е единствен процесуален способ за правната й защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици.

Въпреки че противните страни (ответникът – ОСЗ – Тервел и заинтересованата страна П.М.П.) са направили възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, районният съд е разгледал спора по същество, без да се произнесе по това възражение, в резултат на което е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на М..

Така постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. При правилно квалифициране на спора районният съд неправилно го е разгледал по същество. Предмет на разглеждане в съдебното производство е било решение на ПК – Тервел, с което е била възстановена собствеността с план за земеразделяне върху земеделски земи на наследници на ***. От приложените по първоинстанционното дело удостоверения за наследници е видно, че жалбоподателката е наследник по закон (съпруга) на Петър П.М., починал през 2008г., който пък е наследник по закон (син) на ***, починал през 1970г. Следователно решението на поземлената комисия (сега общинска служба по земеделие), с което е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател ***, е позитивно за нея и тя няма правен интерес от обжалването му. Общите твърдения в жалбата, че искането за прогласяване на нищожността на административния акт е единствен процесуален способ за правната й защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици, без да са изложени конкретни факти и обстоятелства за това, не могат да обосноват наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената съдебна защита. Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че с издаването на административния акт са нарушени пряко права на жалбоподателката или е възможно предстоящото им засягане. Дори напротив, от представените по делото доказателства е видно, че през 2017г. тя се е снабдила със заверен препис от решението на ПК и въз основа на него се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху реституирания поземлен имот от 29, 498 дка на основание давностно владение и наследяване от ***, респ. Петър П.М., след което е прехвърлила идеални части от този имот на трето лице. Следователно оспореното решение не е утежняващ (увреждащ), а благоприятстващ жалбоподателката административен акт, който не засяга по никакъв начин нейни субективни права и законни интереси и не въздейства негативно върху правната й сфера. Да извеждаш сам собственическите си права и тези на праводателите си от едно решение, след което да отричаш неговата валидност, претендирайки обявяването му за нищожно от съда, говори единствено и само за недобросъвестно упражняване на процесуални права и изключва наличието на пряк, непосредствен и правомерен интерес от подадената жалба.

Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на жалбата. Този порок е пренесен и в постановеното по делото решение, с което недопустимата жалба е била отхвърлена като неоснователна.

Съгласно мотивите към ТР №

3/16.04.2013г. по тълк.дело № 1/2012г. на ОСС на ВАС, което е задължително за всички съдилища, обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт в законово определения срок съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност – безсрочно по реда на чл.149, ал.5 от АПК, като и в двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес от оспорващия.

Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката за това е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.

Именно тази преценка не е направена от районния съд, който като е разгледал спора по същество, е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, на основание чл.221, ал.3, предл. първо от АПК. Този извод не е в противоречие с разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, нито със забраната за влошаване на положението на оспорващия, тъй като на проверка за правилност в касационното производство подлежат валидни и допустими съдебни актове и в случай на констатация за наличието на порок по – тежък по степен, касационната инстанция следва да постанови решението си съобразно с него.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 96 от 24.09.2019 год. по гр. дело № 230/2019г. по описа на Районен съд – Тервел и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.