Решение № 1195 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110110193 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищецът К. А. С., действащ със съгласието на своята майка М. С. П., твърди, че с Решение № ****/04.04.2019 г., постановено по гр. дело № ****/2018 г. по описа на РС-Варна, изменено с Решение № ****/09.08.2019 г. по в. гр. д. № ****/2019 г. по описа на ОС-Варна, ответникът А. Г. С. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева. Поддържа, че от постановяване на решението са настъпили съществени промени в обстоятелствата – с порастването му се е повишила нуждата от средства за задоволяване на битовите и културните му потребности, а разходите за храна, комунални услуги са се увеличили. Наред с това се е повишил и размерът на минималната работна заплата, както и средният доход в страната.

Сочи, че ответникът е прекъснал контакт с него и не му е известно какво е имущественото състояние на последния. Преки грижи за него полага майка му, която осигурява и средствата за издръжка.

Заявява, че през учебната 2025/2026 г. е ученик в десети клас в ПГ „******* гр. Белослав и посещава извънкласни занимания по плуване, разходите за които са в размер на 80 лева месечно, като предстои да започне и тренировки по муай-тай.

Отправя искане до съда за изменение размера на издръжката, определена с Решение № ****/04.04.2019 г., постановено по гр. дело № ****/2018 г. по описа на РС-Варна, изменено с Решение № ****/09.08.2019 г. по в. гр. д. № ****/2019 г. по описа на ОС-Варна, в полза на детето К. А. С. от 160 лева на 178.95 евро /представляващи равностойността на 350 лева/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със 1 законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на решението по делото.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.

Счита, че липсват доказателства относно възможностите на двамата родители с оглед извършване на преценка при разпределяне размера на издръжката между тях.

Признава, че е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща нарастване нуждите на детето, но намира, че при определяне конкретния размер на издръжката следва да бъдат взети предвид възможностите на бащата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че М. С. П. и А. Г. С. са родители на детето К. А. С., род. на 25.01.2009 г.; както и че с Решение № ****/04.04.2019 г., постановено по гр. дело № ****/2018 г. по описа на РСВарна, изменено с Решение № ****/09.08.2019 г. по в. гр. д. № ****/2019 г. по описа на ОС-Варна, А. Г. С. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 160 лева.

Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от приложените към исковата молба писмени доказателства – удостоверение за раждане /л. 5/ и съдебни актове /л. 6-11/.

От ТД на НАП-Варна е изискана информация за получени от А. Г. С. доходи от трудова дейност или други източници за периода от началото на 2024 г. Видно от постъпилия по делото отговор /л. 58-59/, същият има осигуряване през месеците 06-08.2025 г. и м.10.2025 г., като месечният му осигурителен доход в този период е между 421 лева и 1077 лева.

Съгласно предоставената от ТП на НОИ-Варна справка /л. 56/ ответникът А. Г. С. не получава пенсия и към 22.12.2025 г. няма подадено заявление за отпускане, на лицето не са изплащани парични обезщетения за безработица или временна неработоспособност за периода от м.01.2025 г. до м.12.2025 г.

От Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ са предоставени данни относно деклариран от ответника лек автомобил „Рено Меган“ с дата на първа регистрация 1997 г. Липсват данни за декларирани от него недвижими имоти, като и от извършената справка в Имотния регистър не се установява същият да притежава такива /л. 66/.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. К. Д., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното:

2

Св. Д. заявява, че е леля на детето К. по майчина линия. Излага, че К. живее в с. **** заедно със своята майка и баба си и понастоящем е ученик в десети клас. Детето посещава тренировки по плуване и бокс, разходите за които майката поема самостоятелно. Известно й е, че се заплащат 30 лева на инструктора по плуване, както и допълнително 50 лева за ползване на басейна. Тренировките по бокс са три пъти седмично, като за всяка от тях се заплаща такса от 10 лева. Свидетелката сочи, че бащата на К. не го е търсил, след като с майката са се разделили преди повече от седем години.

Съдът в пълнота кредитира изложеното от св. Д., тъй като нейните показания са логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2) възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер.

От момента на присъждане на дължимата досега издръжка /м. август 2019 г./ са изминали повече от шест години, за който период общественоикономическите условия в страната са се изменили и потребностите на детето К. са нараснали. В този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил повече от два пъти – от 560 лева/286.32 евро на 1 213 лева/620.20 евро. Общоизвестно е настъпването на съществени промени в общественоикономическите условия в страната в периода от 2021 г. до настоящия момент, довели до значително нарастване на разходите за храна, дрехи, учебни пособия, транспорт и др.

Следователно безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният размер на дължимата в полза на К. издръжка следва да бъде определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето, от една страна, и възможностите на дължащия издръжка родител, от друга.

Съгласно данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер на 1637.55 евро. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за дете на възрастта на К. /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1111.02 евро или 370.34 евро за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.

При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия на живот и специфични потребности. По делото се установява, че към настоящия момент К. е ученик в десети клас, т. е. освен от храна и дрехи същият се нуждае от учебни помагала и материали.

3

От показанията на разпитания по делото свидетел се установява и че понастоящем К. посещава извънкласни занимания по спорт, месечните разходи за които са приблизително 100 евро /средно 12 тренировки по бокс месечно х 5 евро + 25 евро месечно за ползване на басейн + 15 евро за тренировки по плуване/.

След съобразяване на тези обстоятелства, както и на горепосочените официални данни, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурена на детето от двамата му родители е в размер от 470 евро.

Така определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната съдебна практика възможността на дължащия издръжка родител се преценява въз основа на получавания доход, квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка.

Действително по делото липсват писмени доказателства относно реализирани от ответника регулярни доходи от трудова или друга дейност, но следва да се съобрази, че същият е в работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да ограничават възможностите му да полага труд и няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. В този смисъл, не съществува пречка същият да реализира доходи от полагане на труд.

Доколкото в случая с предявения иск се иска увеличение на дължимата от бащата издръжка до сума, незначително надвишаваща законоустановения минимум и предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Съобразно отправеното искане увеличеният размер на издръжката бъде присъден, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро /колкото е равностойността на 600 лева/.

Предвид уважаването на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 139.88 евро върху изменения размер на издръжката.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

И З М Е Н Я размера на издръжката, определена с Решение №

****/04.04.2019 г., постановено по гр. дело № ****/2018 г. по описа на РСВарна, изменено с Решение № ****/09.08.2019 г. по в. гр. д. № ****/2019 г. по описа на ОС-Варна, дължима от А. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, в полза на детето К. А. С., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка М. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: с.

****, *******, като я увеличава от 160 /сто и шестдесет/ лева , равняващи се на 81.81 евро /осемдесет и едно евро и осемдесет и един евроцента/, на 178.95 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/, представляващи равностойността на 350 /триста и петдесет/ лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на решението по делото до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, ДА ЗАПЛАТИ на детето К. А. С., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка М. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ****, *******, СУМАТА ОТ 306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 139.88 евро /сто тридесет и девет евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща дължимата държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5