Решение № 1284 от 26.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №

20231100900341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба с вх. номер 15288/17.02.2023 г. от ищеца „Б.-С.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Красно село“, ж.к. „Борово“, ул.

****, с която срещу ответните страни „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул. **** и „В.Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – село Лозен, ул. ****, Столична община, Област – София.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност спрямо ищеца на сключен между ответните страни договор за покупко-продажба от 20.11.2020 г. с предмет продажба на два броя превозни средства : влекачи с рег. № СВ **** СТ и влекач с рег. № СВ **** СТ с извършено нотариално удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г.

В исковата молба ищецът поддържа, че на 22.04.2020 г. е встъпил в договорно правоотношение с ответното дружество - „И.Т.“ ЕООД сключвайки с него договор за продажба на добавъчни материали. Според уговореното с това съглашение ищецът действащ, като продавач поел договорно задължение да продаде и предаде на територията на кариера „Студена“ на купувача „И.Т.“ ЕООД определени количества фракция и скална маса. На свои ред купувачът поел задължение да заплати предвидените с договора цени течащ от момента на фактуриране на добавъчните материали /последното счетоводно действие се извършвало на всяко 15-то и 30-то число на месеца/. Ищецът излага фактически твърдения, че в хода на действие на така създаденото облигационно правоотношение между страните „И.Т.“ ЕООД натрупал необслужвани парични задължения към продавача „Б.-С.“ ООД в размер на сумата от общо 30 591, 12 лв., като същите следвали от извършено изпълнение по договора за продажба, като за цените на предадените материали се издали 11 броя фактури от 2020 г. посочени по номера в ИМ. Това довело до придобиване от „И.Т.“ ЕООД качеството на длъжник спрямо „Б.-С.“ ООД. Предвид липсата на предприети действия по удовлетворяване на възникналия и изискуем паричен дълг и понастоящем ищецът продължавал да се легитимира като кредитор на ответника „И.Т.“ ЕООД за задълженията произтичащи от сключения и изпълнен през 2020 г. договор за продажба.

1

Изложението на ищца продължава с това, че вместо да пристъпи към изпълнение на задълженията си длъжникът „И.Т.“ ЕООД, чрез законния му представител започнал да се разпорежда със свое имущество в полза на втория ответник – „В.Т.Л.“ ЕООД, а именно извършил продажба на три превозни средства. Конкретизира, че с договор за покупкопродажба от 20.11.2020 г. с предмет продажба на два броя превозни средства : влекачи с рег.

№ СВ **** СТ и с рег. № СВ **** СТ „И.Т.“ ЕООД е прехвърлил в полза на „В.Т.Л.“ ЕООД така притежаваните от него движими вещи. С цел уреждане на възникнали между страните по материалното правоотношение насрещни задължения, на 30.12.2020 г. те подписали по между си протокол за прихващане, като общото задължение на купувача - „И.Т.“ ЕООД достигнало в размер на 50 057,65 лв. било редуцирано с насрещно задължение на продавача в размер на 22 832, лв. Така „В.Т.Л.“ ЕООД продължавал да дължи в полза на „Б.-С.“ ООД сума в размер от 27 225,65 лв. Поддържа се, че след така извършеното прихващане „И.Т.“ ЕООД е продължило да закупува от ищеца добавъчни материали, като задължението му нараснало на сумата от 30 591,12 лв. Тези задължения продължавали да бъдат необслужени към момента на подаване на исковата молба в съда. Посоченото мотивира ищеца да поддържа, че извършеното на 20.11.2020 г. разпоредително действие от „И.Т.“ ЕООД с два броя притежавани от него превозни средства - влекачи с рег. № СВ **** СТ и с рег. № СВ **** СТ е имало за цел да увреди ищеца- кредитор, който да не може да се удовлетвори по принудителен ред от стойността на тези отчуждени активи на длъжника му. Сочи се, че наличието за знание от длъжника по повод реализираното увреждане на неговия кредитор се разкрива от факта на предприетото разпореждане с негови имуществени права в хипотеза на съществуващ и необслужен паричен дълг в полза на кредитора-ищец. От друга страна купувачът по договора за продажба на превозни средства - „В.Т.Л.“ ЕООД също знаел за увреждащото действие на тази сделка, защото това дружество се представлявало от В. П.а, която е сестра на И. П. явяващ се законен представител на дружеството-длъжник към момента на сключване на сделката, чието обявяване на относително недействителна се иска.

В срока по чл. 367 ГПК ответните страни - „И.Т.“ ЕООД и „В.Т.Л.“ ЕООД не се възползват от правото им да подадат писмен отговор и да представят доказателства във връзка разглеждания спор.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приет за доказателство по делото договор за продажба на добавъчни материали от 22.04.2020 г. се установява, че „Б.-С.“ ООД и „И.Т.“ ЕООД са учредили по между си продажбено правоотношение, с което ищеца-продавач поел задължение да продаде и предаде на първия ответник-купувач добавъчни материали /фракция и скална маса/, като му прехвърли собствеността върху същите при условията посочени в съглашението, респективно купувача е приел да заплати цената на тези материали.

Уговорено е, че предаването на суровините по този договор за продажба става след отправяне на заявка от купувача до продавача, в която се упоменава – вид количество и желана дата на доставяне. Предаването на стоката е предвидено да става на територията на кариера Студена, като транспортирането им от мястото на предаване се извършва с транспорт осигурен от купувача и на негови разноски. В чл. 11 от договора са разписани и цените на съответните видове фракция и скална маса, като мярката е на един тон. В клаузата на чл. 12 е намерено разрешение, че фактурирането на добавъчните материали се извършва от продавача на всяко 15-то и 30-то число, като фактурата се издава с получател купувача за действително доставени му количества стока, съответно стойността на същата следва да се заплати от купувача в 10-дневен срок, считано от момента на издаване на фактурата.

Договорът е подписан от надлежен представител на всяка от страните по него – продавач и купувач.

2

Съгласно ангажирани от ищеца 8 броя фактури издадени в периода от 16.09.2020 г. до 31.12.2012 г. с вписано в тях основание продажба на инертни материали се установява, че установява, че с тях ищецът в качеството му на продавач е фактурирал към ответника „И.Т.“ ЕООД в качеството му на купувач стойност на предадени материали /скална маса и фракция/ в общ размер на сумата от 30 591,12 лв. Фактурите не са подписани нито от представител на продавача, нито от представител на купувача.

С двустранно подписан протокол за прихващане от 31.12.2020 г. между „Б.-С.“ ООД и „И.Т.“ ЕООД била извършена договорна компенсация на техни насрещни задължения по назовани насрещни фактури, като погасителния ефект на прихващането е възприето да бъде за сумата от 22 832 00 лв., респективно след така настъпилото погасяване в полза на „Б.-С.“ ООД към „И.Т.“ ЕООД продължавали да съществуват изискуеми вземания по 8 броя фактури /издадени в периода от 16.09.2020 г. до 31.12.2020 г./ в размер на сумата от общо 27 225,65 лв.

След датата – 31.12.2020 г. с оглед извършени от „Б.-С.“ ООД в полза на „И.Т.“ ЕООД продажби на инертни материали били издадени още три фактури от 18 и 31.01.2021 г. и 16.02.2021 г. на стойност от 1 343,03 лв., 1 159,24 лв. и 863,20 лв. И тези фактури не носят подписа на представители на доставчика и получателя на стоката отразена в тях.

От приобщени за доказателства по делото справки за превозни средства изготвени с актуалност към 07.11.2022 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР се установява, както следва: че превозно средство – ВЛЕКАЧ, с YS2R4X20000351262 и двигател 6215862, с рег.

№ СВ 2964 СТ, считано от 20.11.2020 г. е с промяна във вписаната регистрация относно неговата собственост, като промяната е извършена въз основа на представен договор за покупко-продажба от 20.11.2020 г. с извършено нотариално удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г. , и че превозно средство – ВЛЕКАЧ, с Y V2AG20A4AB561043 и двигател D13C460220992, с рег. № СВ **** СТ, считано от 20.11.2020 г. е с промяна във вписаната регистрация относно неговата собственост, като промяната е извършена въз основа на представен договор за покупко-продажба от 20.11.2020 г. с извършено нотариално удостоверяване с рег. № 7620/20.11.2020 г. Новият регистриран собственик на превозните средства е дружеството - „В.Т.Л.“ ЕООД, представлявано от управителя - В. П.а.

От извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „И.Т.“ ЕООД се установява, че към 20.11.2020 г. /момента на извършване на разпоредителната сделка, която е предмет на оспорване с ИМ/, като управител на дружеството е вписано лицето – И. Г. П.. Отново той е и едноличен собственик на капитала на дружеството.

От извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „В.Т.Л.“ ЕООД се установява, че към 20.11.2020 г. управител на същото е лицето – В. Г.а П.а, като отново тя е и едноличен собственик на неговия капитал.

Посредством приети за доказателства по делото два броя удостоверения за родствени връзки издадени на 04.11.2022 г. от Кметство Лозен към Столична община се установява, че И. Г. П. и В. Г.а П.а се намират в родствена връзка от първа съребрена линия. Те са брат и сестра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

За да се уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки, а именно: 1) качеството си на кредитор с валидно и 3 съществуващо вземане; 2) обстоятелството, че атакуваната сделка на длъжника уврежда кредитора, защото затруднява удовлетворяването на кредитора – осуетява или затруднява изпълнението на твърдяното изискуемо вземане; 3) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането у длъжника – съзнанието, че увеличава платежната си неспособност или затруднява удовлетворяването на кредитора, както и знание за това увреждане у третото лице, с което длъжника е договарял при сключване на оспорваната сделка.

От приетите и обсъдени по-горе доказателства съдът приема за установено, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника - „И.Т.“ ЕООД, във връзка със сключени между страните договор за продажба на добавъчни материали от 22.04.2020 г., по време на чието действие от ищеца са извършени продажби на такива материали, а цената на предадената стока в размер на сумата от поне 27 225,65 лв. не е била заплатена от купувача, нито в уговорените за това срокове, нито към момента на депозиране на ИМ, респективно към приключване на съдебното дирене по делото пред настоящата инстанция. Необходимо е да се отбележи, че в практиката на Върховния касационен съд е прието, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. Именно това направи и „Б.-С.“ ООД относно една част от твърдяното си вземане, а именно сумата от

27 225,65 лв. Следователно трябва да се приема, че е налице действително вземане в полза на „Б.-С.“ ООД, като една част от него е възникнала преди, а друга част след реализиране на действието /продажбената сделка от 20.11.2020 г./, чието обявяване за недействително се иска.