Решение № 1933 от 05.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. Варна, 05.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110106122 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба на ищецът Д. АТ. Л.. ЕГН **********, с адрес гр.****** срещу ответника ГДПБЗН "-МВР, с адрес: гр.****, с искане до съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1611,45лв, за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 207,06 часа за периода от 01.01 2018г. - 30.06.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената лихва на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска -27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от както и сумата 290,74лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за положен нощен труд мораторна лихва за периода на падежа на всяко едно месечно задължение до датата на предявяване на ИМ.

Претендират се и разноски по делото, вкл.адв.хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се излага, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „*****" при *** /РДПБЗН/ - Варна. Същата е на структурно подчинение към ***** /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ГДПБЗН, по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед *****24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период, ищецът сочи, че е полагал труд на 24-часови смени при сумирано 1 изчисляване на работното време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закона за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време, се сочи, че е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член, тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Сочи се, че от октомври 2016г., съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто -до края на месец юли, и т.н.

Според ищецът, предмета на иска, произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г., е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време, тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който: - Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа; -Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно, коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7 1.143.

Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му, се сочи, че са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и 2 организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго. Това е пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е подълъг от нормалния 7-часов такъв. "Нормалната" според КТ седемчасова продължителност на нощния труд е функция на биологичните особености на човешкия организъм.

"Допустимата" според ЗМВР осемчасова продължителност на нощния труд е въпрос на законодателна инициатива, която по никакъв начин не може да промени "нормалната", доколкото служителите на МВР са хора като всички останали трудещи се извън тази система. Сочи се, че ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143, се явява своеобразен наднормен труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази извънредност произлиза именно от факта, че служителите в МВР са принудени да полагат нощен труд над "нормалната" за организма им продължителност от седем часа.

Изрично се уточнява, че не се претендира от ищеца допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не се претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.

Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР

Сочи се, че основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР, се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата, е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото се счита, че именно такава ставка следва да бъде приложена по аналогия към посочените часове.

За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., ищецът сочи, че е положил общо 1448 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1655,06 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до наднормочасове, които според ищеца представляват по аналогия извънреден труд от 207,06 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца, за целия период, се сочи, че възлиза на 1611,45 лв. главница.

На основание горното, ищецът счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция.

3

Ответникът

******, представлявана от главен комисар ***** - директор Чрез: процесуален представител -ст. юрисконсулт *****, с адрес за съобщения и призоваване: гр.*****, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не възразява по допустимостта на исковете. Счита, че те са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на районен съд. Не е спорно, според ответника, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението - МВР и е заемал длъжността *****. Прави се възражение за погасяване на предявените искове по давност. Видно от входящия номер на исковата молба, същата е подадена пред Районен съд - Варна на 27.04.2021г. и давностният срок е 3 годишен.

Оспорват се от ответната страна, предявените искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани по следните съображения:

1.1. Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен, чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от 01.01.2018 г. - 30.06.2020 г.

1.1.1. По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент настоява, че следва да се обърне внимание върху следните факти:

Сочи се, че ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през периода 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г в размер на 207,06 часа, които часове той е получил в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно законната лихва върху главницата. Като ищецът твърди, че разликата между брой часове нощен труд и умножаването им с коефицент 1,143 се явява своеобразен наднормен за който следвало да се прилага часова ставка като за извънреден труд, по силата на общите трудови норми, приложими според него спрямо държавните служителите по ЗМВР и същият следва да се преобразува в дневен с коефициента по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според отвеникът, исковата претенция се въвежда нова дефиниция, несъществуваща в правните норми, уреждащи полагането на труд. Положеният труд в един отчетен период са отработените часове дневен и нощен труд, и резултатът от сумирането установява дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън тях. Според ответникът, часовете нощен труд, не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден ТРУДСочи се от ответната страна, че за да обоснове претенцията си, ищецът се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

4

Ищецът излага аргументи, че липсва изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, при което поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

Ответникът счита, претенцията на ищеца за изцяло неоснователна, поради следното: НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия, по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове, се сочи, че се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което според ответника следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.