Определение № 2067 от 28.04.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2067

Пазарджик, 28.04.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Десислава Кривиралчева административно дело № 269/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на Определение № 2181 от 01.12.2025 г. с което производството по гр. дело № 20245220104433 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г. е било прекратено, а исковата молба на Н. Н. А., в момента в Затвора Пазарджик, изпратена по компетентност на Административен съд Пазарджик.

Предявени са били искови претенции заявени от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, а именно да бъде осъден:

1. Атанас Трендафилов Чочев, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. Тодор Ангелов Стойнов, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата , считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

3. Иво Кръстанов Симонов, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

Твърденията са, че в резултат на претърсване на личен багаж на ищеца посочените ответници са осъществили следните противоправни действия – чете лично съставени писмени документи, предназначени за кореспонденция със съдебните власти в нарушение на чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС и изземва без основание и без съставяне на протокол на лична кореспонденция на ищеца, в резултат на които е претърпял неимуществена вреда изразяваща се в уронване на човешкото му достойнство и се е породило у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, които претендира да бъдат възмездени чрез заплащане на парично обезщетение.

Според чл. 284, ал. 1 и чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, като искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразно, чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В контекста на цитираните правни норми, с Разпореждане № 1429/26.03.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца, че следва в седем дневен срок от съобщаването, ясно и точно да конкретизира, дали исковите му претенции са насочени срещу Атанас Трендафилов Чочев, Тодор Ангелов Стойнов и Иво Кръстанов Симонов в качеството им на физически лица и за причинени от тях неимуществени вреди от действията им като физически лица или пък исковите му претенции са насочени срещу Атанас Трендафилов Чочев, Тодор Ангелов Стойнов и Иво Кръстанов Симонов в качеството им държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик и за причинени му от тях неимуществени вреди от действията им в качеството им на държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик.

В отговор на указанията на съда е постъпила молба от адв. Г. - процесуален представител на ищеца, в която е заявено, че наред с първоначално конституираните с исковата молба ответници, в качеството им на служители към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, исковата претенция следва да се счита за заявена и срещу самата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес за призоваване: гр. София 1309, [улица], представлявана от Директора.

Изрично е уточнено, че ищецът „…поддържа, че уврежданията е претърпял от действията извършени от тримата ответника по време и място посочени в исковата молба, в качеството им на държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията съгласно чл. 19 ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС….“ Въз основа на тези твърдения е заявен следния петитум :

„…Моля да осъдите Атанас Трендафилов Чочев, Тодор Ангелов Стойнов и Иво Кръстанов Симонов, адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес за призоваване: гр. София 1309, [улица], представлявана от Директора, солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата ….“.

Основанието да се иска осъждане на Атанас Трендафилов Чочев, Тодор Ангелов Стойнов и Иво Кръстанов Симонов и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието солидарно да заплатят на А. обезщетение в размер на 300 лв., се черпи от разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от ЗДСл.

Преценката за допустимост на така заявените искови претенции налага да се отбележи следното:

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, а според чл. 285, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

При това положение, според императивната процесуалноправна норма на чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Указанието е ясно и конкретно – ответник по иска може да бъде само юридическо лице. Това юридическо лице, само по себе си е държавен орган, поради което при евентуалното му осъждане да заплати на ищеца конкретно обезщетение, интересите на кредитора - ищец да получи дължимата му парична сума са защитени и гарантирани в пълнота от държавата. Казано с други думи, лишена както от формална, така и от правна логика е необходимостта, да се установява солидарна отговорност в полза увредения от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на изпълнителната власт и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Впрочем, все в този контекст следва да се посочи, че отговорността на държавния служител по чл. 101 от ЗДСл. е възможно да бъде ангажирана, единствено в хипотезите на вреда, която е причинена умишлено или при груба небрежност. Тоест, за да е възможно осъществяването на юридическата отговорност на държавния служител по чл. 101 от ЗДСл., включително и в хипотезата на солидарност с държавата, следва да се твърди и установи виновно поведение във формите посочени в закона.

Обратно, отговорността по ЗОДОВ и по Част седма от ЗИНЗС е безвиновна. Би следвало да се добави, че императивният характер на правилото установено в чл. 205, ал. 1 от АПК, произтича и от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Освен това според чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, за служителите по ал. 1, т. 1 и 3 (тоест, тези които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража), се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Според чл. 216, ал. 2 от ЗМВР, за вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

По изложените до тук съображения, следва да се приеме, че исковите претенции, насочени срещу Атанас Трендафилов Чочев, Тодор Ангелов Стойнов и Иво Кръстанов Симонов и искането да бъдат осъдени солидарно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплатят на А. процесното обезщетение са недопустими.

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба на Назъм Назми Азиз, [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, в частта й да бъде осъден:

1. Атанас Трендафилов Чочев, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. Тодор Ангелов Стойнов, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

3. Иво Кръстанов Симонов, с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, [улица], да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Назъм Назми Азис, [ЕГН] в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; солидарно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 269/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: