Определение № 2010 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2010 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501702 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Разпореждане № 12343/28.04.2025, пост. по ч.гр.д.№ 6586/2025, ПРС, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. С. А. за вземания по договор за кредит за покупки на стоки от 15.06.2022г. с БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България, цедирани на заявителя.

Жалбоподателят „АСВ“ ЕАД поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че подаденото заявление е пълно и ясно и в хипотезата на чл.410 от ГПК, заповедният съд не следва да изисква други доказателства и извършва проверки с изключение на редовността от външна страна, да отговаря на изискванията за редовност при препращане на тези на искова молба и да не противоречи на закона и морала. В случаите на потребителски договори следва да извърши и проверка за неравноправни клаузи. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение на всички претенции, посочени в заявлението.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението 1 на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендирани суми, съставляващи главница, договорно възнаграждение и обезщетение за забава по договор за кредит, подробно описани в заявлението.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на цесионер по договор за цесия с кредитора.

За да постанови обжалваното разпореждане съдът е посочил, че заявителят не е изпълнил дадените указания за представяне на договора за цесия, поради което и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящата инстанция намира обжалвания акт за правилен. В заповедното заповедно производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват доказателства за съществуването му. В уредбата на заповедното производство е вменено задължение за съда да направи и преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В този смисъл правилно заповедният съд е изискал от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока са дадени с разпореждане от 09.04.2025г. Заявителят е бил редовно уведомен на 22.041.2025г. С молба от 25.04.2025г. е изложил аргументите си относно недължимостта на изпълнение на дадените указания.

С оглед на това становище на заявителя и заповедният съд е постановил обжалвания акт.

Съгл. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК при несъответствие на заявлението с изискванията на закона, съдът дава срок за отстраняване на нередовностите и след изтичането му отказва издаване на заповед за изпълнение, ако указанията не са изпълнени. В случая правилно заповедният съд е искал доказателства за установяване на активната легитимация на заявителя.

Съобразени са точно указанията , дадени в горецитираното ТР на ВКС. И след като в дадения срок нередовностите не са отстранени, то правилно и заявлението не е уважено и е даден срок за предявяване на иск по претендираното вземане.

Ето защо разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми е правилно и следва да бъде 2 потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12343/28.04.2025, пост. по ч.гр.д.№ 6586/2025, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3