Присъда № 87 от 14.05.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 87/14.05.2024 г. по НОХД 5007/2023г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И. Н. П. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че:

На 09.08.2023 год. в гр. Бургас без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държал в себе си и в обитавания от него апартамент високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.

3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: обект № 1/1 - коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв. /пет лева и двадесет ст./ и метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18 лв. /четиридесет и седем лева и 0,18/, както следва: обект № 1/2 с нетно тегло 0,592 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание е 30,10 %; обект № 2/1 с тегло 0,077 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин със съдържание 5,20 %; обект № 2/2 с нетно тегло 0,005 грама метамфетамин - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички относими и необходими доказателствени материали. Подсъдимият даде подробни обяснения пред съда, като призна, че действително е държал процесните наркотични вещества, но заяви, че е оказал пълно съдействие на полицейските служители, както и че от този случай е спрял да употребява наркотични вещества, посещава психолог и се опитва да преодолее зависимостта си.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че авторството на деЯ.ето и вината на подсъдимия са доказани по безспорен начин. Допълва обаче, че с оглед събраните доказателства, може да се направи извод, че случаят е маловажен, поради което и пледира за преквалифициране на деЯ.ето като такова по ал. 5 на чл. 354а НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с прилагането на чл. 78а НК.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. И. Х. – БАК счита, че деЯ.ето следва да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, предвид количеството на веществата и тяхната характеристика. Под евентуалност, спирайки се на смекчаващите обстоятелства, защитникът счита, че деЯ.ето следва да бъде определено като маловажно с приложението на чл. 354а, ал. 5 НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност.

Подсъдимият П. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимият И. Н. П. с ЕГН: ********** ************************* Към датата на инкриминираното деянието П. е бил неосъждан два пъти, все за престъпления свързани с употреба на наркотични вещества, както следва:

1. По НОХД № 5290/18 г. на РС-Бургас , в сила от 27.11.2018 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на П. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 250 лева. С Определение № 441/22.06.2021 г. на РС-Бургас наказанието „Лишаване от свобода“ е било преведено в изпълнение и е било изтърпяно на 04.10.2021 г.

2. По НОХД № 2640/2021 г. на РС-Бургас , в сила от 11.06.2021 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 НК на П. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което е било изтърпяно ефективно на 24.01.2022 г.

На 09.08.2023 год. св. Б. В., съвместно със св. В. Д. - полицейски служители към сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ - Бургас изпълнявали служебните си като автопатрул към полицейското управление за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. Около 08.30 ч. се намирали в района на бул. „Ст. Стамболов“ № 73 до сградата на „ДКЦ-1“. Там спрели за проверка л.а. „Опел Зафира“, pег. *************** с водач – подс. И. П.. На предна дясна седалка се намирал пътник, който установили като К. Д. Д.. След извършена справка станало ясно, че двамата са осъждани и криминално проявени по линия наркотични вещества.

Св. В. Д. тествал водача И. П. за наличие на алкохол в издишания въздух, като тестът отчел отрицателен резултат. За тест на наркотични вещества св. Д. поискал съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. И. П. категорично отказал да бъде тестван. С оглед на това му бил съставен АУАН, серия АД, № 285295 от 09.08.2023 год. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Полицейските служители попитали подсъдимия дали в себе си има забранени от закона вещества, на което той отговорил, че носи в себе си малко количество марихуана и пико /метамфетамин/. И. П. изразил готовност да предаде доброволно намиращите се в него вещества. С протокол за доброволно предаване от 09.08.2023 год. И. П. предал на В. Д. кутия от цигари „Sobranie“, съдържаща 1 бр. полиетиленов плик тип джъмпер със суха зе* листна маса и 1 бр. кръгла прозрачна кутийка, съдържаща бяло кристално вещество.

Относно същите - дал пояснения, че джъмперът съдържа марихуана, а кутийката метамфетамин. И двете вещества били предназначени за лична употреба.

П. бил отведен в сградата на 05 РУ-Бургас, като в хода на проведена беседа от страна на полицейски служители към сектор „Криминална полиция“ към Пето РУ - Бургас с И. П., той изразил готовност да ги допусне в жилището си за проверка относно наличие на забранени от закона вещества и предмети. Със служебен автомобил бил посетен адреса на П. в гр.******************** Преди влизане в дома му, той споделил, че е забравил малко количество неизвестно за него вещество, което ще предаде доброволно. В стаята, обитавана от П., той извадил изпод леглото си един брой прозрачен плик тип джъмпер с намиращи се в него две срязани зелени на цвят сламки, съдържащи жълтеникаво кристалообразно вещество, които предал доброволно на полицейския служител Я. Р..

За случая било образувано бързо производство (в последствие преобразувано в такова по общия ред), като на иззетите вещества била назначена СФХЕ. Видно от експертното заключение – предадените от П. веществата са наркотични, а именно: обект № 1/1 - коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв. /пет лева и двадесет ст./ и метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18 лв. /четиридесет и седем лева и 0,18/, както следва: обект № 1/2 с нетно тегло 0,592 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание е 30,10 %; обект № 2/1 с тегло 0,077 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин със съдържание 5,20 %; обект 2

№ 2/2 с нетно тегло 0,005 грама метамфетамин.

П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, като в последвалия разпит дал подробни обяснения за случая.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: от показанията на свидетелите В. Д. (л. 36 гръб - 37 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.

5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 23 от ДП); Б. В. (л. 37 гръб - 38 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 26 от ДП); частично от показанията на св. Я. Р. (л. 38 гръб от съдебното производство), частично от показанията на св. Ж. Ж. (л. 38 гръб – 39 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 30 от ДП); К. Д. (л. 39 гръб - 40 гръб от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 24 и 25 от ДП); Н. П. (л. 40 от съдебното производство) и от обясненията на подсъдимия И. П. (л.

61 гръб - 62 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 16 от съдебното производство); протоколи за доброволно предаване (л. 56 и л. 57 от ДП); АУАН (л. 45 от ДП); протокол за проверка на помещение (л. 54-55 от ДП); разписки (л. 58 и л. 59 от ДП); заповед за задържане по ЗМВР (л. 64 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 38 от ДП) и приемо-предавателен протокол (л. 39 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 40-42 от ДП).

От експертизите: съдебно физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б. (л. 35-37 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебно следствие (л. 61 гръб от съдебното производство).

От веществените доказателства: опаковки, приложени на л. 63 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както по отделно, така и в съвкупност, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изяло показанията на разпитаните свидетели – Д., В., Д. и Н. П., като ги намира за логични, последователни и взаимосвързани, отдавайки приоритет на приобщените показания от досъдебното производство, там където свидетелите заявиха, че нямат конкретен спомен за фактите, с оглед изминалия период от време. По отношение на св. Д. и В. съдът отита, че те са полицейски служители, но не са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР с подсъдимия, поради което и за тях не е налице забрана да бъдат свидетели. По отношение на св. Д. и св. Н. П. съдът отчита, че двамата са в близки отношения с подсъдимия - приятел и родител на подсъдимия, поради което и логично показанията им потенциално биха могли да бъдат повлиЯ. от пристрастност. В случая обаче такава не се наблюдава. И двамата добросъвестно споделят всичко, което им е известно по случая, като показанията им са логични и последователни, напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. П.. Действително в теорията и 3 практиката неотклонно се приема, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита, поради което и подлежат на внимателен анализ. В случая обаче – заявеното от подсъдимия напълно хармонира с останалите доказателства, поради което и съдът няма причина да не го кредитира.

Съдът кредитира ЧАСТИЧНО показанията на св. Р. и Ж. - полицейски служители в 05 РУ-Бургас, с изключение на частите, в които те преразказват информация, получена от обв. П. при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).