Решение № 55 от 21.04.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2022
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 17.08.2022
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. К., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20225320200005 по описа за 2022 година Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО на Ч. А. И. с ЕГН ********** с адрес с.С., ул. „Н.Ж.“ №**, обл.П., за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя Ч.И. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок.
Моли съда да отмени наказателното постановление, като твърди в жалбата си, че не е извършил нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - Карлово, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с което моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.06.2021 г. св.С.И. и св.Р.Р. – и двамата служители на РУП Карлово били на работа като дежурен автопатрул. Движейки се по ул. „Т.Р.“ в гр. К. видели как пред тях, в кръстовището с кръгово движение за гр. П. се движи автомобил марка ***, който вътре в кръговото минал два пъти с „дрифтене“, което се изразявало в превъртане на гумите, пищене на гумите, като автомобила се движил на една страна с поднася в кръстовището. Поради опасното шофиране, със светлинен и звуков сигнал те спрели този автомобил за проверка. Установили водача – жалбоподателя И. и пътниците – св.Н.А., К.Ч. и С.А..
Снели писмени обяснения от Ч.И., К.Ч. и С.А.. В тях И. написал, че се е въртял с личния си автомобил на кръстовището на бензиностанция Ш. със завъртане на гуми и определил поведението си като „Лиготия“. Черкезова написала, че на кръговото кръстовището на бензиностанция Ш., Ч. завъртял 3 пъти автомобила на кръговото с пищене на гуми, като тя се изплашила. С.А. също посочил, че на 22.06.2021г. около 00.00ч. са се въртели 3 пъти с пищене на гуми на това кръстовище и ги спрели полицаи.
За това, на водача Ч.И. от св.С. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АВ, бл. № 000410 от 22.06.2021 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО, с което на Ч. А. И. с ЕГН ********** с адрес с.С., ул. „Н.Ж.“ №**, обл.П. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства АУАН серия АВ, бл. № 000410 от 22.06.2021 г., наказателно постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019 г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019 г., 3 бр. обяснения, справка за водач/нарушител, декларация, справка за собственост на МПС от масивите на КАТ и показанията на свидетелите С.И., Р.Р. и Н.А..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. И. и на Р. Р. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на 2 събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. И. и Р. Р. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е очевидец на нарушението, извършили са проверка на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от собственоръчно написаното обяснение от жалбоподателя И. и от обясненията на К.Ч. и С.А..
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят, посредством разпита на свидетеля Н.А., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не е допуснато нарушение, не е имало поднасяне на автомобила, не е имало дрифт, а само леко свистене на гуми и двукратното завъртане в кръговото кръстовище се дължало на заблуда на И. относно посоката за гр.П. за където били тръгнали.
Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото е противоречива и не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и ползва показанията на свидетеля Н.А. само в частта им в която заявява, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, че се завъртели два пъти на кръговото кръстовище и, че са били спрени от полицията. Съдът не кредитира и не ползва показанията на този свидетел относно липса на дрифт, т.е. в частта в която твърди, че колата абсолютно не е поднасяла и, че свистенето на гумите е било леко, тъй като са в противоречие с показанията на безпристрастните св. С.И. и св. Р.Р.. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочения свидетел в тази им част и поради приятелските и родствени отношения на същия с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията му пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 21-0281-000743 от 21.07.2021 г. е издадено от компетентен орган - Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, упълномощен със Заповед peг. № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з 515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно–наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на 3 защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Т.Р.” до №** в гр. К. на кръстовището с кръгово движение с път II-64, изхода за гр.П. /посочена в АУАН и НП като място на извършване на нарушението/ е отворена за обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. и Р. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят И. на 22.06.2021 г., управлявайки собствения си лек автомобил марка “*** ****”, при движението си по ул. ”Т.Р.” до №** в гр. К., на кръстовището с кръгово движение с път II-64, изхода за гр.П., съзнателно и напълно умишлено два пъти минал през кръговото движение на кръстовището с „дрифтене“, което се изразявало в превъртане на гумите, пищене на гумите, като автомобила се движил на една страна с поднася в кръстовището, като всичко това било наблюдавано от свидетелите И. и Р..
От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на 4 демонстративни маневри, изразяващи се в движение в кръговото кръстовище чрез превъртане и пищене на гумите, с поднася на автомобила и движението му на една страна.
В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите И. и Р., които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния автомобил движейки се по ул. „Т.Р.“ в К. и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е посочил в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения, като освен това и саморъчно, в обяснение е признал нарушението. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
В тази връзка съдът не споделя изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К. в жалбата и в съдебно заседание по време на хода по същество, че не е имало целенасочено занасяне на гумите на управлявания от дееца автомобил и дори да е имало такова, то е било само „…на влизането в колелото и то само за много малка част от секундата. Не повече.“.
Следва да се посочи, че това твърдение, наред с твърдението на св.А., че жалбоподателя е пропуснал изхода за гр.П. и за това се е завъртял 2 пъти на кръговото кръстовище, ако са достоверни, то би следвало водачът само за момент да прояви несигурност или дори да загуби управление над автомобила, като е невъзможно тази загуба на управление по тази причина да е провокирала превъртане и пищене на гумите, с поднася на автомобила и движението му на една страна при двукратното му преминаване през кръговото кръстовище, което беше установено от свидетелските показания на свидетелите И. и Р., като последния дори заявява в показанията си пред съда, че в 90 % от времето на движение, автомобила на жалбоподателя е поднасял.