Решение № 407 от 30.04.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4229/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 30.04.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. Стара Загора, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530104229 по описа за 2024 година
Предявен са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Ж. за сума в размер на 11391.62 лева - главница, за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение за увредения товарен автомобил марка „Мицубиши Л 200“ с ДК № ***, мораторна лихва в размер на 4012.37 лева, като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, в т.ч. и направените по делото разноски. С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 20245530102524, 2-ри състав на PC Стара Загора, съдът уважил искането и издал Заповед за изпълнение срещу длъжника.
Твърди, че на ***г., около 08.50 часа, в гр.София, при движение по ул. „Абагар“ по посока от СОМАТ към кв. Горубляне, на кръстовището с бул. „Самоковско шосе“, водачът на товарен автомобил-влекач „Рено Премиум“ с ДК № *** - Г. Ж., поради извършване на неправилна маневра - завой вдясно от лява лента на пътното платно, реализира ПТП, като не пропуска и удря товарен автомобил „Мицубиши“, с ДК№ ***, намиращ се от дясната му страна.
Реализираното ПТП било със значителни материални вреди за автомобил „Мицубиши“, с ДК № ***, предимно в предната и лявата му част. Настъпилото ПТП било документирано с Протокол за ПТП № ***/***г., издаден от органите на МВР. Като причина за настъпване на произшествието е посочено противоправното и виновно поведение на водача на товарен автомобил „Рено Премиум“ с ДК № *** - Г. Ж.. На същия било съставено Наказателно постановление № 1***г. на СДВР - отдел „Пътна полиция“, влязло в сила на 19.02.2020г.
Към момента на ПТП, автомобил „Мицубиши“, с ДК № *** бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № ***, със срок на 1 действие от 25.03.2019г. до 24.03.2020г. Към датата на застрахователното събитие, товарният автомобил „Рено Премиум“ с ДК № *** нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава била сключена часове след настъпването на ПТП, с начална дата и час на покритие: ***г., 11.15 часа. В резултат на гореописаното ПТП, на ***г., в ЗАД „Армеец” АД било подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди на автомобил „Мицубиши Л 200“ с ДК № *** и била заведена преписка по щета № ***. Причинените имуществени вреди на собственика на автомобил „Мицубиши Л 200“ с ДК № *** били описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписките. С плащания на 15.04.2020г. и на 02.07.2020г., ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“ изплатило застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството ликвидационна преписка - щета № *** за причинените на автомобил „Мицубиши“, с ДК № *** имуществени вреди в размер на 11391.62 лева, включително направените разходи по ликвидационната дейност в размер на 15.00 лева. Съгласно чл. 410 от Кодекса за застраховането ищецът встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. С регресни покани, получени на 05.03.2021г. и на 12.04.2021г., поканил длъжника Г.
Ж. да изплати доброволно задължението си. Тъй като към настоящия момент задължението не било изплатено, за ищеца бил налице правен интерес от подаване на настоящото заявление за плащане на дължимата сума. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие, съгласно клауза “П” от Общите условия към застраховка „Каско”. С плащането на дължимата за извършените автосервизни услуги сума ЗАД „Армеец“ изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил. На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, дружеството встъпило в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11391.62 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 4012.37 лева за периода от 30.04.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита така предявените искове за неоснователни и недоказани по размер. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на ответника. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Оспорва обективирания в представения Протокол за ПТП № *** от ***г. механизъм на настъпване на произшествието. Следвало да се има предвид, че представения Протокол за ПТП не може да се ползва с доказателствена сила, относно механизма на ПТП. По правната си природа този протокол не бил официален свидетелстващ документ. За самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, 2 описан в протокола, същият не се ползвал с обвързваща доказателствена сила. Механизмът на настъпване на произшествието бил описан бланкетно в исковата молба, като не била изложена подробна фактическа обстановка. Обективирани били твърдения, непочиващи на доказателствата по делото. Ответникът, като водач на товарен автомобил и ремарке, движейки се по ул. „Абагар“ и наближавайки кръстовището с ул. „Самоковско шосе“ предприел маневра „завиване Н.сно“, за встъпване в движението по улица „Самоковско шосе“. Той бил наясно, че завиването Н.сно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване Н.сно. Важно било да се отбележи, че в процесния участък всъщност въобще нямало обозначени отделни ленти за движение. В настоящия казус, тъй като радиусът на завиване на пътното превозно средство (влекач и ремарке) е по-голям от радиуса на завоя, то завиването могло да започне и от друга част на платното за движение.
Именно поради това ответникът, с включен десен пътепоказател, след като се уверил, че непосредствено зад него няма движещи се автомобили, чието движение би осуетило маневрата му, изнесъл товарната композиция вляво и веднага след това предприел завиването Н.сно. Водачът на автомобила застрахован при ищеца не се съобразил с извършващия маневрата и вече навлязъл в дясната лента на ул. „Самоковско шосе“ товарен автомобил, влачещ ремарке и се блъснал в него. Твърди се, че водачът на товарната композиция не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не бил нарушил виновно правилата за движение и за него събитието се явявало непредотвратимо. Ударът настъпил по вина на застрахования при ищеца водач на МПС и ответникът не бил имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие. От друга страна, водачът на товарния автомобил и ремаркето предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Събитието се дължало на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на ответника. Водачът на застрахования лек автомобил бил длъжен да контролира непрекъснато моторното превозно средство, което управлява. Следвало при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние адекватно да реагира пред всяко предвидимо препятствие. Нещо, което в случая той не бил сторил.
Акцентира на факта, че в подаденото до застрахователя на ***г. Уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ водачът на застрахования при ищеца автомобил твърдял, че е претърпял „... ПТП с ТИР Рено, който ме удари при неспазване на правилника за движение по пътищата, докато бях спрял на знак стоп.“. Нещо, което не било истина.
Поради това твърди, че застрахователят неправомерно бил заплатил застрахователно обезщетение. Той бил нарушил разпоредбите на собствените си Общи условия. Съгласно раздел IV. Изключени рискове от приложените към настоящата искова молба Общите условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“): „По тези Общи условия не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на: 14.8 заблуда на Застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за 3 застрахованото МПС или застрахователното събитие; 14.5 умишлени или с груба небрежност действия от Застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. В случай, че той действително е бил спрял на съществуващия знак „Стоп“, то не следвало да възникнало процесното ПТП. Алтернативно, дори и да е настъпило съприкосновение между процесните участници, в случай, че лекият автомобил е бил спрял на знака „Стоп“, то увредите по автомобилите щели да са коренно различни. И като вид, и като степен на увреждане. Оспорва наличието на единствено виновно поведение от страна на водача на товарната композиция. В случай, че ищецът докажел наличието на виновно поведение от страна на ответника, заявява, че прави възражение за наличие на съпричиняване, в значителна степен, от страна на застрахования при ищеца водач - за настъпилите вредоносни последици. Това е така, тъй като водачът на лекия автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег. № *** не е спрял на знак „Стоп“. Също така не се е съобразил с движещата се в същия този момент, пред него, попътно, извършваща по разрешен начин маневра „завиване Н.сно“, товарна композиция, управлявана от ответника.
Причината за настъпване на ПТП, от автотехническа гледна точка се явявало поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил. Същият, като не бил спрял на знак „Стоп“ и не бил осигурил предимство на движещите се пред него попътно, извършващи разрешено завиване Н.сно товарен автомобил и ремарке. Това обстоятелство се явявало в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца имуществени увреди. Нещо повече, водачът категорично формирал съзнателно поведение в директен разрез с установените му законови задължения. Неговото поведение не съответствало на дължимата грижа, която всеки бил длъжен да положи за собственото си имущество и категорично обуславяло наличието на съпричиняване от негова страна. В този смисъл непременно трябвало да се отчете приноса на застрахованото лице за настъпване на вредите, респективно и адекватен процент на съпричиняване. От предоставените данни за настъпването на произшествието било видно, че поведението на застрахования при ищеца представлява фактор от причинноследствения процес, завършил с настъпването на съответните общественоопасни последици.
Неговите действия не можело да бъдат вменени във вина на водача на товарната композиция, като същевременно се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, респективно настъпилите вреди. В хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди, в константната и задължителна практика на ВКС последователно се поддържало становището, че за да е налице съпричиняване, като основание за намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение било необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат. Оспорва и размера на предявеното регресно вземане. Счита, че иска е несъответен на твърдените вреди и е необосновано завишен. Оспорва претърпяването и обема на твърдените увреждания, а също и причинно-следствената им връзка с действителния механизъм на ПТП. Оспорва изцяло и иска за законна лихва, доколкото същия се явява акцесорен на главния иск и неоснователен, поради неоснователност на главния. Също така началния 4 момент на евентуално дължимата законна лихва бил различен от претендирания.