Решение № 4872 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4872 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100506422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 68543 от 30.04.2026 г. на „Главпроект 2006“ ЕООД, ЕИК: 175065707, чрез адв. А. Д., срещу разпореждане от 14.04.2026г. по изпълнително дело № 20259190438429 по описа на ЧСИ С.А., рег. №919, район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено поради прекомерност претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв. (102,26 евро), както и таксата по т.26 ТРРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар в размер на 613,55 евро за образуване на изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Единствените предприети действия от процесуалния представител на взискателя се свеждали до молба за образуване на изпълнително дело, а задължението и разноските на ЧСИ са платени изцяло от длъжника в срока за доброволно плащане. Оттук извежда, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в заявения от взискателя размер от 613,55 евро. Сочи, че справедливият и разумен размер за адвокатско възнаграждение в случая се равнява на не повече от 30 евро.

Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Взискателят „Главпроект-07“ ЕООД, чрез адв. С.К., депозира възражение срещу жалбата. Излага съображения за недопустимост на жалбата, тъй като е депозирана след изтичане на преклузивния за това срок. Евентуално, сочи, че е неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е уговорено съобразно цялостно представителство по делото съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 НВАР – за образуване на изпълнителното дело и за извършване на действия по процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното производство. Поддържа, че възнаграждението се определя като към минимално фиксирания размер от 200лв. се прибавя възнаграждение, изчислено съобразно материалния интерес по делото. С оглед на което определя справедлив размер за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото по издадения изпълнителен лист в размер 1 на 613,55 евро. с ДДС.

В мотивите на ЧСИ А. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна и излага съображенията си в тази посока.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20259190438429 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919, район на действие СГС.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е образувано на 17.12.2025 г. по молба на „Главпроект-07“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С.К., за събиране на сумата от общо 10 916,95лв., за която сума е издаден изпълнителен лист №17298/17.07.2025г. по ч.гр.д.№54797/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166 състав.

С молбата взискателят е заявил искане до ЧСИ да покани длъжника да изпълни задължението и при неизпълнение - да наложи запор на банковите сметки на длъжника.

Направено е и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представено пълномощно, с което взискателят е упълномощил адв. Г.В. да образува и води изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист. Представен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата, подписан между взискателя и пълномощника, с който е договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело от 1200 лв. без ДДС, като изрично е отразено, че сумата е заплатена по банкова сметка, за което е представено извлечение и платежно нареждане.

На 27.02.2026г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която са описани всички приети суми за събиране - тези по изпълнителен лист, такси към ЧСИ и приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, общо всички суми в размер на 8 568, 43 евро.

Непосредствено след това, и в срока за доброволно изпълнение, по делото е постъпила молба с вх. № 38557/12.03.2026 г. от длъжника (л. 44 от изп. дело), с която съдебният изпълнител е уведомен, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло погасени от „Главпроект 2006“ ЕООД на 09.03.2026 г. В молбата е обективирано и възражение относно размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като е поискано намаляването му до 50 евро, както и намаляване на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Изложени са съображения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а оттук и за корегиране на размера на пропорционалната такса.

С обжалваното в производството разпореждане на ЧСИ от 14.04.2026 г. е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. Разпореждането е изпратено на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД на 20.04.2026 г. чрез имейл (л. 58 от изп. дело).

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доводите за недопустимост на жалбата от взискателя са неоснователни, доколкото видно от л. 58 от изпълнителното дело, обжалваното разпореждане на ЧСИ от 14.04.2026 г. е връчено на длъжника на 20.04.2026 г. чрез имейл, а жалбата е депозирана на 30.04.2026 г., т.е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия 2 принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай.

Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат Г.В. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, от което следва, че са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателя се свежда до образуване на изпълнителното дело, като още с молбата за образуване е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит на молбата за образуване.

Направено е и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ. Други действия във връзка с изпълнението не са сторени.

Съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценка за това се извършва с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното, взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като приема за ориентир чл. 10, т. 1 от незадължителната Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 102,26 евро, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, т.е. за разликата до претендираните 613, 55 евро. Съдът намира, че дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата о 122,71 евро с ДДС, до който размер следва да бъде намалено.

По таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 10 916,95 лв. (5 581,75 евро), а при този размер на дълга пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 893,35 лв. (456,76 евро). Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. С прибавяне на ДДС към таксата по т. 26, същата възлиза на 548, 11 евро. Определеният от съдебния изпълнител размер на таксата от 694,99 евро е завишен със 146,88 евро, поради което подлежи на намаляване с тази сума.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното разпореждане за разноските на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до 122,71 евро с ДДС, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да се определи на 548, 11 евро.

По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение 3

№ 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 68543 от 30.04.2026 г. на „Главпроект 2006“ ЕООД, ЕИК: 175065707, чрез адв. А. Д., Разпореждане от 14.04.2026г. по изпълнително дело №20259190438429 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919, район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено поради прекомерност претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера от 122,71 евро с ДДС на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя по изпълнително дело № 20259210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 613,55 евро на 122,71 евро с ДДС., както и съответно определената за плащане такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 694,99 евро на 548, 11 евро с ДДС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4