Решение № 3693 от 09.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3693 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Николай Димов

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20211100508284 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20064559/11.03.2021 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 991/2020 г. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД С.О., е осъдена да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., частично от 17 000 лв., ведно със законната лихва от 01.01.2019 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие пропадане в дупка на 01.01.2019 г. в пространството, определено за разходки на кучета, находящо се в гр.

София, Южен парк, до образуването на която се стигнало поради необезопасяване на пространството, определено от ответника за разходка на домашни любимци и сумата о т 2 518, 39 лв. - обезщетение за имуществени вреди за направени медицински разходи, ведно със законната лихва върху включените в тази обща сума задължения както следва: върху сумата от 1 329, 30 лв. - от 02.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 580 лв. - от 02.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 40, 60 лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 120 лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 10 лв. - от 08.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 300 лв. - от 13.02.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 30 лв. - от 06.03.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 20 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 37, 40 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 51, 09 лв. - от 18.11.2019 г. до окончателното плащане, като претенцията за законна лихва е отхвърлена върху посочените суми, включени в общата сума от 2 518, 39 лв., за периода от 01.01.2019 г. до началната дата, посочена за всяка отделна сума, както и изцяло е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 1 987, 10 лв. обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение през 1 периода 02.01.2019 г. - 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от 01.01.2019 г. до окончателното плащане. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.

Срещу решението в частите, в които исковете са уважени, въззивна жалба е подал ответника - СО. Поддържа, че в тези части решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като не е съобразено с материалния закон и събраните доказателства. Сочи, че в производството не е доказано да е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД - т. е. вредите, претърпени от ищцата да са в пряка причинна връзка с действията (бездействията) на служителите на СО и да са осъществени при или по повод изпълнение на възложената им работа, както и че инцидентът е настъпил на място, възложено за поддръжка на СО. СРС не е изследвал изцяло причините за настъпване на вредите и е останало неизяснено при каква обстановка са настъпили, като не са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на СО по чл. 49 ЗЗД. Сочи, че ищцата не е преценила ситуацията, при разхождане на домашния си любимец, а до процесния инцидент се е стигнало поради неполагане на грижа за безопасността й. Ако кучето е държано на каишка и ищцата е съобразила големината му както и на другите животни, е можело да не се стигне до инцидент. Поддържа, че именно поведението на ищцата е довело до скупчване на кучета около нейната пейка, сбиването им и до нейното падане, а не поведение на служители, подчинени на СО. Излага доводи, че съдът е достигнал до неправилни правни изводи относно механизма на причинената травма. Неоснователно искът е уважен само на база твърденията на ищцата, които не са подкрепени от останалите писмени и гласни доказателства. Не е установено, че ищцата е разхождала домашния си любимец на място, обозначено и предназначено за това. Твърди, че не се установява пряката причинно - следствена връзка на вредите с падането на ищцата, както и причинната им връзка с поведение на служители на ответника. Поддържа възражението за съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, направено пред СРС, като сочи, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали. Излага и множество доводи, за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД, като поддържа, че определеното от СРС обезщетение не отговаря на изискванията за справедливост при определяне размера на обезщетението. Съдът не е взел предвид всички обективни обстоятелства при определяне размера на обезщетението, като начин на претърпяно увреждане, продължителност на лечението, медицински манипулации, перспективата за възстановяване на ищцата, осакатяване, загрозяване и предвидими болки и страдания.

Посочените обстоятелства не са доказани в производството от ищцата, чиято е била тежестта на доказване. Поддържа още, че не е установено какви средства са били необходими за закупуване на медицински и консумативи за лечението на ищцата.

Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят изцяло, евентуално - да се намали обезщетението за неимуществени вреди. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищцата Н. Д. В., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в обжалваната от ответника част решението е правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства в цялост, както и с материалния закон. Съдът обосновано е приел, че са доказани предпоставките по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника СО за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди от процесния инцидент. Правилно СРС е приел, че задължението на общината да стопанисва публичната общинска собственост, 2 произтича директно от закона - ЗОС и не е необходимо да бъде доказвано. Сочи, че СО има задължения за поддръжка в добро състояние на своята собственост, за да не се стига до настъпване на инциденти. Възразява срещу оспорване на свидетелските показания, събрани в производството, като поддържа, че ответникът не е представил доказателства, от които да се оборват както показанията, така и заключенията на вещите лица, като излага подробни съображения относно доказателствената стойност на свидетелските показания в процеса. Поддържа, че СРС е обсъдил възражението на ответника за допринасяне настъпването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като го е приел за недоказано. Правилни са изводите на СРС, че е налице системно неполагане на дължимата грижа за поддържане на терена от страна на ответника, което е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Доводите за съпричиняване не са подкрепени с доказателства. Сочи, че приносът следва да води до настъпване на вредата, което не се доказва, понеже не е установено противоправно поведение на ищцата, което да е довело до настъпване на вредоносния резултат. Оспорва съображенията на ответника относно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Видът и характерът на вредите се установява от всички доказателства в съвкупност в това число – медицинска документация, СМЕ и свидетелски показания, които правилно са преценени от СРС в тяхната съвкупност.

Правилно СРС е приложил критерият за справедливо определяна на обезщетението. Не са налице основания за неговото намаляване. Моли да се остави без уважение жалбата на ответника като се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част, а постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба. Решението се оспорва само в частта, в която исковете за имуществени и неимуществени вреди са уважени. В неоспорената от ищцата част решението е влязло в сила – като неоспорено от ищцата.

Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при пълно изяснена фактическа обстановка от СРС, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на ответника в жалбата.

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не 3 произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Несъмнено СО отговаря по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Вината на тези лица, по силата на чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, като оборването на презумцията е в тежест на ответника.

Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че от събраните писмени доказателства, обсъдени подробно в решението, в това число неоспорената от страните СМЕ, както и от показанията на свидетелите П. Р. Р., приятел на ищцата и Д.В.В. - баща на ищцата, се установява, че на 01.01.2019 г. около 14 ч., при разходка на семейното куче, порода „голдън редривър“, което живеело в апартамента на баща й в заграждението за големи кучета в Южния парк, ищцата е претърпяла инцидент - стъпила в една от множеството много големи дупки, изкопани в терена, при което е получила фрактура. Установява се, че на 01.01.2019 г. ищцата е била приета в УМБАЛ „Св. София“ с диагноза „трималеоларно счупване на дясната глезенна става".

На 02.01.2019 г. в лечебното заведение е извършена операция „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“, с поставяне на метална плака с винтове на мястото на фрактурата.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника СО, че в производството не са установени, пълно и главно, всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на СО за претърпените от ищцата вреди, в резултат от посочения инцидент, включително механизма на произшествието.

СРС е обсъдил подробно всички събрани пред него писмени и гласни доказателства и обосновано е достигнал до извод, че в производството е установен вида и характера на претърпените от ищцата увреждания. Вследствие на попадането в дупката тя е получила трималеоларно счупване на дясната глезенна става, което е наложило провеждане на оперативна интервенция с поставяне на метална плака и 9 винта, като за премахване плаката и винтовете, десет месеца след инцидента, е извършена втора оперативна интервенция.