Решение № 643 от 13.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Стара Загора, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530100839 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба от КР. СТ. СТ. против Заповед № 10-00- 2279/15.09.2021 г. на Кмета на община Стара Загора.

Постъпила е жалба от КР. СТ. СТ., в която заявява, че обжалва и оспорва в срок, издадената Заповед № 10-00- 2279/15.09.2021 г. на кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразнa – издадена в съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречаща на материалноправните разпоредби, както и противоречаща на законово установените цели и принципите на админстративното производство.

Сочи, че за заповедта са уведомени с писмо изх. № 10-11-758/21.01.2022 г., което получил на 25.01.2022 г. С тази заповед (Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г.) за имот на наследодателя му – Стоян Георгиев С. се признавало правото на собственост на друго лице – Н. ХР. Г.. Считат, че признаването на правото на собственост на друго лице било незаконосъобразно защото: Никога досега не били уведомявани, че трето лице претендира за собствеността върху имот на техния наследодател, с което били лишени от възможността да се противопоставят;

Не били уведомявани за започване и осъществяване на административно производство, във връзка с което можело да бъде признато право на собственост върху имот на техния наследодател, включително не им било предоставено копие от Заповед № 10-00244/15.02.2017 г., или копие от друга заповед за комисия за установяване на обстоятелствата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито ни е предоставен протокол за резултатите от работата на 1 комисията.

Сочат, че съгласно § 62, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е следвало да бъдат уведомени за създаването на такава комисия и да бъдат поканени да участват в нея като заинтересована страна;

Твърдят, че съгласно § 62, ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС срокът за произнасяне на назначената комисия по § 62, ал. 1 от същото постановление, отдавна бил изтекъл – още през 1998 г. и следователно, назначаването на такава комисия и нейната работа след установения срок били незаконосъобразни. В Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. изрично било посочено, че заповедта се издавала въз основа на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и „... протокол от 21.07.2017 г., комисия назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. и „..., на основание § 62. ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС ... „ Предвид изтеклия (през 1998 г.) срок по § 62, ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС, създаването на комисия е в грубо нарушение на закона (извън изричен срок) и следователно - нищожно.

Твърдят, че съгласно § 62, ал. 3 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС кметът на общината издава заповед, въз основа на становището и протокола за резултатите от работата на комисията (по § 61, ал. 1 от ПМС № 456/11.12.97 г.) и следователно Заповед № 10-002279/15.09.2021 г. била незаконосъобразна, защото била издадена въз основа на становище на незаконосъобразно съставена комисия, произнесла се извън нормативно установения срок.

В Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. се признавало право на собственост върху имот, въз основа на неодобрен план на новообразуваните имоти и съгласно протокол на „Комисия по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.02.2018 г.“. което прави Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ако се считало, че Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. била издадена по реда на чл. 286 (като очевидно това не е основанието за издаване според административния орган), то редът за определяне на права върху имоти по чл. 286 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ също не бил спазен и следователно заповедта била нищожна или незаконосъобразна. § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, и по-специално ал. 7 от този параграф определял изрични изисквания за издаване и форма на заповедта, които очевидно не били спазени. Най-малкото § 4 к., ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ изисквал плана за новообразувани имоти да е одобрен – арг. от § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ (а в заповедта се посочва, че не е одобрен), и също така към заповедта трябвало да бъде приложена и скица на имота, която липсвала, (срв. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ) Моли съда да провъзгласи оспорената заповед за нищожна, като издадена на неприложимо нормативно основание или да отмени същата като постановена в противоречие с материалния закон и съществени административнопроизводствени правила.

В срока за отговор ответникът Община гр. Стара Загора вземат становище, като считат жалбата за неоснователна, поради следните причини: Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора била издадена при спазване на законовите разпоредби.

2

Налице били подадени от ползвателя Н. ХР. Г. заявление № 0210021/19.06.1992 г. и заявление № 94 03- 13911/17.11.1997 г., с които се искало правото на ползване върху процесния имот да се трансформира в право на собственост. Ползвателят Н. ХР. Г. фигурирал в Списък № 4 към Решение № 50а, както и в удостоверение № 130/07.04.1981 г.

Също така по преписката било налице и строително разрешение № 139/27.07.1981 г. за сезонна постройка. Заявленията от 1992 г. и 1997 г. били разгледани от комисия назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, която предлагала на Кмета на Община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на Н. ХР. Г. да придобие собственост върху имот № 287.38 с площ 500 кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти местност „Гьока“ и „Табашка река“, землище Стара Загора.

Сочат, че жалбоподателят К.С. твърди, че срока за произнасяне на комисията по § 62, ал.1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. бил отдавна изтекъл, и назначаването на такава комисия след тази година водила до незаконосъобразност на нейната работа. Предвид това следвало да се отбележи, че посочения срок за работа на комисията не бил преклузивен и това от своя страна не водило до нищожност или незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Моли съда да отхвърли жалбата против заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета на община Стара Загора.

Претендира за разноските по делото.

В срока за отговор заинтересованата страна Н. ХР. Г. ЕГН: **********, с адрес: гр.

Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ет. 3, ап. 12 и настоящ адрес община Стара Загора, с.

Змейово не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна ОГН. СТ. СТ. не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за наследници от 29.12.2021 г., изд. от Община Стара Загора, жалбоподателят и заинтересованата страна ОГН. СТ. СТ. са наследници по закон на Стоян Георгиев С., б.ж. на гр. София, починал на 08.08.1987 г. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е лице с право на жалба, извършеното от него оспорване е в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.

Видно от представената Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета на Община, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 21.07.2017 г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-244 от 15.02.2017 г. на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община Стара Загора е признал на Н. ХР. Г. правото да придобие собственост върху поземлен имот № 287.38, целият с площ от 500 кв.м., ********* по неодобрен план на новообразуваните 3 имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: 287.9502, 287.48, землищна граница.

Видно от Удостоверение № 130 от 7.04.1981 година е предоставено правото на ползване на Н. ХР. Г. на овощна градина от 0,5 дка, намираща се в землището на гр. Стара Загора, местност „Върти прах“. По делото е представено Строително решение № 139 от 27.07.1981 г., с което е разрешено на Н. ХР. Г. да построи сезонна постройка върху 20 кв. метра на собственото си място. Видно от Решение № 50 от заседание на Общ.Народен съвет гр.Ст.Загора на 3.06.1980 г. /списък № 4/ е одобрен списък на лицата, на които е преотстъпена земя за обработване, сред които е и заинтересована страна по делото Н. ХР.

Г..

От представеното по делото заявление вх.№ 0210021 от 19.06.1992 г., се установява, че заинтересована страна по делото Н. ХР. Г. е подал заявление за преобразуване на правото му на ползване в право на собственост на имот, находящ се в м. „Върти прах“ – път за телевизионната кула, който имот представлява лозе и овощна градина със застроена сграда от 20 кв.м на един етаж, съгласно строително разрешение № 139/1981 г.

По делото липсват данни да е възстановена такава земя на наследниците на Стоян Георгиев С. в тази местност, в това землище и с площ от 500 кв.м. нито в стари реални граници, нито с план за земеразделяне . Видно от скица и регистър на новообразуван имот № 287.38 от 500 кв.м., същият се ползва от Н. ХР. Г. в м. „Табашка река“ в земл. на гр.

Ст.Загора. По делото липсват данни за идентичност на двете местности „Табашка река“ и м.

„Върти прах“, но съдът приема, че се касае за трансформиране правото на ползване на Н.

ХР. Г. в право на собственост на 500 кв.м. от процесния имот. Страните не спорят, че в района на имот № 38 местностите „Табашка река“ и м. „Върти прах се припокриват.

Предвид така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбите на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, които са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създават селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях, са застроени. Според правилото на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.

2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по този параграф възниква за гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. - § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За да е налице правото да се 4 придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни предпоставки при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998 г. - условие за допустимост на производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което е предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. и 3. сграда, която е построена върху земята до 1 март 1991 г.