Решение № 1290 от 25.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Варна, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100503117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303005 от 29.11.2021 г., депозирана от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр.

София, регионално поделение ЖП – секция Шумен, чрез гл. юрк. Р.Н. срещу Решение № 262655 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 8454/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск, за осъждане на „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД да му заплати сумата от 18 332.06 лева без ДДС, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, настъпили в резултат на дерайлиране на вагон № 31529326407-5 от влак № 30656, собственост на ответника, настъпило на 11.08.2015 г. в района на гара Юнак, обл. Варна, изразяващи се в разходи за възстановяване на железен път в размер на 11 951.83 лева, разходи за възстановителни средства в размер на 3 657.61 лева и разходи във връзка с вдигане на дерайлирало железопътно возило в размер на 2 722.62 лева, на 1 основание чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателно плащане.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда за липсата на доказаност на причината за настъпване на вредата, а именно поради счупването на вътрешна пружина от ресорното окачване на вагона.

Сочи, че основният спор касае дали дерайлирането на вагона е следствие на счупена пружина или не, както и дали това счупване ако е налично е следствие на пропадането на железния път.

Позовавайки се на представените от страната писмени доказателства, както и за заключението по съдебно-техническата експертиза намира, че пружината, която участва в ресорната система е била счупена. Твърди, че скритите пропадания ако хипотетично такива са налице не са в пряка и непосредствена връзка със счупването. Като причина за счупването на пружината сочи умората на материала и настъпилите в следствие на нея загуба на еластичност и нарушени характеристики. За неустановено намира наличието на пропадания или други дефекти в железния път.

Излага доводи, че съдът необосновано и в противоречие на доказателствения материал по делото е приел, че не било доказано дерайлирането да е в резултат на счупена пружина. За противоречиви намира мотивите на съда относно частичното приемане на заключението на вещите лица.

Моли за отмяна на решението, както и за уважаване на предявените искове. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на – „БДЖ -Товарни превози“ ЕООД, чрез гл. юрк Я. Л.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Оспорва констатациите, залегнали в окончателния доклад № 65, доколкото от една страна се опровергават от дадения отговор на въпрос № 7 от заключението по съдебно-техническата експертиза, а от друга касае вероятна причина за увреждането. Позовавайки се на съдебна практика намира, че писмените документи, събрани в хода на ДП № 157/2016 г. на ОСлО- ОП Варна не могат 2 да бъдат съобразявани в настоящото производство.

За правилен намира извода на съда за некредитиране на заключението в пълнота. Излага доводи за необосноваността на експертизата, доколкото с нея не е установен механизма на настъпване на произшествието. За неизяснено счита обстоятелството дали самото спукване или счупване на пружината, по какъв начин поставя началото на причинно-следствения процес, кои са следващите събития след него от значение за развитието на този процес, както и в каква последователност са се осъществили. Позовавайки се на свидетелските показания намира за доказано, че на мястото на дерайлирането е имало явни белези за скрито пропадане на железния път. Сочи, че въззивникът не е извършвал периодични измервания и проверки на железния път съобразно Правилата за използването на дансометри и Правилата за текущо поддържане на железния път. От заключението счита, че се установява, че последното измерване е направено на 14.11.2013 г., при което са констатирани отклонения от допустимите норми. За изцяло хипотетичен намира извода на експертите за нарушени динамични параметри, които да са в причинно-следствена връзка с увреждането. Сочи, че заключението се базира на Инструкция за поддръжка на талигата от 30.05.2016 г., която не е била в сила към момента на дерайлирането – 11.08.2015 г. За необоснован и противоречащ на свидетелските показания намира извода на вещите лица, че пружината не може да се счупи или спука изведнъж при преминаване през скрито пропадане. Сочи, че извода за умора на материала експертите са взаимствали от заключението по ДП. Оспорва изложения от вещите лица начин на появата на пукнатината в пружина. От изложеното от в. л. Кр. в о. с. з. намира, че е възможно пружината да се е спукала под въздействието на външни сили при дерайлирането. Сочи, че установените бели петна по релсите са явен признак за наличието на скрито пропадане на железния път.

Посочената причина за дерайлирането от страна на вещите лица, счита, че има характер на предположение, доколкото не е базирано на установените по делото обстоятелства.

Излага доводи, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже причината за произшествието. Позовавайки се на съдебна практика намира, че съдът се произнася относно доказаната причина за настъпване на увреждането, твърдяна от страна на ищеца, като не е длъжен да указва дали съществува и друга възможна причина, ако не се приема за 3 доказана, тази, заявена от ищеца. В продължение на горното, сочи, че не е налице твърдяното вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционния съд.

Като осъществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд намира, отказа за назначаване на тройна съдебнотехническа експертиза, липсата на откриване на производство по реда на чл.

193, ал. 1 ГПК във връзка с оспорването на окончателен доклад № 65 от 5.10.2015 г. на РРК – Горна Оряховица, както и липсата на приобщаване на снимковия материал по делото като веществени доказателства. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал в пълнота свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Поради необосноваността на заключението по съдебно-техническата експертиза намира за неправилен изводa на съда, че счупената пружина в качеството на единствена констатирана неизправност на вагона, може да причини дерайлирането му.

Излага подробни доводи по повод недоказаността на размера на претенцията, както и за намаляването на разходите от вещите лица. Сочи, че експертите при даване на заключението си са се водили и по писмени документи, които не са били представени в настоящото производство.

Поради недоказаността на главния иск, за неоснователно намира и искането за заплащане на законна лихва за забава. Същото намира и за погасено по давност за периода от 11.08.2015 г. до 21.07.2017 г.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в писмена защита, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Претендира разноски.

В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

4

Производството по гр. д. № 8454/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявен от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, срещу „БДЖ Товарни превози“ ЕООД, иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 18332.06 лева без ДДС, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, настъпили в резултат на дерайлиране на вагон № 31529326407-5 от влак № 30656, собственост на ответника на 11.08.2015 г. в района на гара Юнак, обл. Варна, изразяващи се в разходи за възстановяване на железен път в размер на 11951.83 лева, разходи за възстановителни средства в размер на 3657.61 лева и разходи във връзка с вдигане на дерайлирало железопътно возило в размер на 2722.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателно плащане на вземането.

В исковата молба се излагат доводи, че на 11.08.2015 г. в 19:00 часа дерайлира вагон № 31529326407-5 UAC, пълен (вагон цистерна циментовоз), последен от състава на влак № 30656, обслужван от локомотив № 45-166, при което първата талига се разпада и вагонът пада в междуколовозното пространство при стрелки № 7, 9 и 11 на гара Юнак. Сочи, че вагонът е дерайлирал на 7 м. от езиците на стрелка № 7, както и че е собственост на „БДЖ -Товарни превози“ ЕООД. Излага доводи, че следствие на дерайлирането е увредена железопътната инфраструктура, като по стрелка № 9 са унищожени контролни теглителни щанги и шини; по стрелки № 7 и 9 са начупени стрелкови траверси, негодни ПЕУ, контра и междинни релси, като стрелка № 9 е разпукана по ос. Твърди, че движението на влаковете от гара Синдел до гара Юнак е преустановено до 14:29 часа на 12.08.2015 г., като след извършени неотложни ремонтни работи е възстановено движението единствено по 7-ми коловоз. Сочи, че по маршрут Синдел – Шумен – Комунари са отклонени влакове, което довело до закъснение на 26 пътнически и 11 товарни влака. Като причина за увреждането счита, счупването на пружината на вагона по време на движението, което е причинило нарушени динамични колебания, довели до възкачване на втора колоос от първа талига на левия прав език на стрелка № 7. Позовава се на съдържанието на Окончателен доклад № 65 от 5.10.2015 г. на РРК – Горна Оряховица и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 8.03.2018 г., постановено по ДП № 157/2016 г. по описа на ОслО - ОП – 5

Варна, издадено от ВРП, както и от заключението на назначената в ДП комплексна съдебно-техническа железопътна експертиза, от които счита за установена причината за произшествието.

Сочи, че детайлно описаните разходи за извършваните действия по възстановяване на настъпилите щети са в общ размер на 18332.06 лева без ДДС, от които 11951.83 лева без ДДС за възстановяване на железен път, 3657.61 лева без ДДС за възстановителни средства и 2722.62 лева без ДДС за вдигане на дерайлирало железопътно возило. Счита, че настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с инцидента. Намира, че доколкото вещта, причинила увреждането е собственост на ответника, то последният отговаря по реда на чл. 50 ЗЗД за възстановяване на настъпилите вреди. Претендира и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането 11.08.2015 г. до окончателното изплащане. Моли за уважаване на иска и за присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника – „БДЖ -Товарни превози“ ЕООД, в който се оспорва предявения иск. Излага доводи, че в окончателния доклад № 65 от 5.10.2015 г. е посочена само вероятна причина за настъпване на произшествието, като не е изяснено какво е причинило спукването на пружината по време на движението. Позовавайки се на съдържанието на доклада, счита за неустановено дали счупването на пружината се дължи на свойствата и недостатъците на тази вещ или е възникнало под влияние на външни фактори, като пропадане на релси и траверси под тежестта на вагоните и т. нар. „слаби места“ по пътя, в който случай вредата щяла да е резултат от характеристики на друга вещ – железния път. Намира, че е налице непреодолима сила, доколкото инцидентът не е могъл да бъде предотвратен или последиците от него са били непредотвратими. Оспорва съдържанието на окончателния доклад, в частта, в която е посочена вероятната причина за настъпване на произшествието и описаната последователност на събитията преди и по време на дерайлирането. Посочва, че пружината не е била счупена, а само спукана, като металът не е прекъснат от двата края, поради което същата продължава да е част от ресорното окачване на вагона. Излага доводи, че често се появявали счупвания на вътрешни пружини по вагоните, които обаче не причиняват дерайлиране. Оспорва и констатацията в доклада за разпадане на 6 първа талига на вагона. Счита, че са налични данни за надлъжни неравности по железния път, предизвикани от скрити пропадания на траверсите и релсите под натиска на преминаващите върху тях вагони. Посочва, че документите от досъдебното производство не могат да бъдат кредитирани като доказателства в настоящото производство. Оспорва и механизма на настъпване на увреждането. Поради неоснователността на главния иск, намира за неоснователно и акцесорното искане, за което излага и допълнителни доводи и за погасяването му по давност с изтичане на тригодишната давност по чл.