Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1283 от 16.09.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6585/2025
Вид
Решение № 1283
Подписан
16.09.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Русе, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106585 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Г. Ж. К. срещу Д. Й. К., в която се твърди, че на 29.03.2025г. между страните е сключен Договор за паричен заем, с предмет сума в размер на 9658,30 лв. В изпълнение на договора и с разписка за получената сума било удостоверено, че тя е предадена на ответницата като заемополучател от ищцата като заемател. Твърди се, че сумата не е върната на уговорения падеж - 31.05.2025г. Съобразявайки това, че е депозирано заявление за претендираната сума по договора, по което е образувано ч.гр.д.

№ *** от 2025 год. по описа на Районен съд – Троян и дадените в това производство указания за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли в настоящото производство да се признае за установено, че Д. Й. К., дължи на Г. Ж. К. сумата от 9658,30 лв. (4938,21 евро), представляваща главница, предоставена по Договор за паричен заем от 29.03.2025 г.

Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответницата е депозирал писмено становище, с което оспорва основателността на исковата 1 претенция, като оспорва авторството на представените по делото договор и разписка, подписани от ответницата.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2025г. между Г. Ж. К. и Д. Й. К. е сключен договор за паричен заем, по силата на който първата е предоставила на втората сумата от 9658,30лв., които следвало да бъдат върнати в срок до 31.05.2025г.

За предаването на сумата е подписана разписка от Д. Й. К., удостоверяваща получаването на сумата по договора – 9658,30лв.

За дължими по договора суми, кредиторът Г. Ж. К. е депозирала заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС – Троян и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.

№*** от 28.07.2025г. за сумите9 658,30 лв. неплатена главница по Договор за паричен заем от 29.03.2025г., 2568,75 лв. представляващи неустойка в размер на 0,5% от заемната сума за всеки ден просрочие, 700 лв. адвокатско възнаграждение и 207,86 лв. държавна такса. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в заповедното производство е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцата по издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства установяват наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем, както и реалното предаване от ищцата като заемател на ответницата като заемополучател сумата от 9658,30 лв. Съгласно уговореното в договора, сумата е следвало да бъде върната в срок до 31.05.2025г. Няма доказателства по делото това основно задължение на заемателя да е изпълнено. Поради това предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като доказан по основание и размер.

Предмет на настоящото производство е само вземането за главница по 2 процесния договор, или за част от претенцията на кредитора по заповедното производство, включваща и договорна неустойка. По тази причина, съдът в настоящото производство се произнася само по предмета с който е сезиран.

Съдът издал заповедта, за частта от вземането, за която не е предявен установителен иск, следва да обезсили същата частично.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК е основал възраженията си срещу основателността на исковата претенция на оспорено авторство на договора и разписката към него, че не са подписани от представляваното от него лице. Настоящият съдебен състав намира, че представителната власт на особения представител в този случай не съвпада по обем с тази на упълномощения процесуален представител или лично на страната. Съществуват възражения, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на страната и тези възражения не могат да бъдат направени от особен представител. В случая последният няма възможност да прецени дали ръкописния текст и подписите под двата документа са изпълнени или не от ответницата. На следващо място при това оспорване тежестта за доказване е на оспорващата страна, а в хипотезата на особен представител по делото, същият не може да извърши пълноценно доказване на това оспорване и при неуспешното му провеждане (дори само по обективни причини), представляваното лице ще бъде лишено от възможността в друго производство (прим. наказателно и такова за отмяна на влязло в сила съдебно решение пред ВКС) да докаже, че не е подписало документите, както и ще бъде обременено с допълнителни разноски в настоящото производство, което безспорно не е в негов интерес.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 929,02 евро (държавна такса и адвокатско възнаграждение), както и сумата от 647,21 евро заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, или общо 1 576,23 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. К. ЕГН********** с

3 постоянен адрес гр. София, **** дължи на Г. Ж. К. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** сумата 9658,30лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от 29.03.2025г., ведно със законната лихва върху нея считано от 18.11.2025г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед рег. №***/28.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2025г. по описа на Районен съд – Троян.

ОСЪЖДА Д. Й. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. София, **** да заплати на Г. Ж. К. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** сумата от 1 576,23 евро разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4