Определение № 95 от 13.07.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 200/2026
- Вид
- Определение № 95
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Людмил Петров Хърватев, Анелия Димитрова Великова, Десислава Георгиева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.85 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.86 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95 гр. Силистра, 13.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Людмил П. Хърватев
Членове:
Анелия Д. Великова
Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20263400600200 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е жалба от В. И. В., чрез адв.П. срещу определение №146 от 08.06.2026г., постановено по ЧНД №266/2025г. на Силистренски районен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Силистра от 08.04.2026г. по ДП №25/2025г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра. Жалбоподателя счита определението за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано и иска от въззивната инстанция да го отмени и върне делото на РП-Силистра за продължаване на разследването. Според жалбоподателя, органите на досъдебното производство не са положили достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и за изследване на обстоятелствата по чл.102 НПК.
Въззивната инстанция като прецени посочените в жалбата доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 24.04.2025г. св.В. посетил питейно заведение в гр.Силистра където заедно със свой приятел употребили алкохол и престояли до около 23.00 часа, когато напуснали заведението.
Навън се разделили и св.В. поел към дома си намиращ се на ул.“Янтра“ №8. В района на бензиностанция „ SNG“ В. пресякъл двете части на пътното платно на необозначено място, което било възприето от намиращите се до бензиностанцията служители на РУМВР-Силистра, изпълняващи служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред, 1 за времето от 19:00 часа на 24.04.2025г. до 07:00 часа на 25.04.2025г.. Това били свидетелите И и С, от „патрулно-постова дейност“ и П и К от „пътен контрол“. Патрулния автомобил бил паркиран на ул.“7-ми септември“ до бензиностанцията, където служителите извършвали проверка на лица и превозни средства.
След като пресякъл пътното платно неправомерно и приближавайки се към поЛ.йските служители, св.В. бил разпознат от св.И като Л., спрямо който той е съставил АУАН за неправомерно използване на газово оръжие. Понеже св.В. носил през рамото си чанта и държал едната си ръка в нея, св.Ипредположил, че В. отново може да носи оръжие, поради което го спрели за проверка и поискали личната му карта. Служителите видели, че св.В. е в явно нетрезво състояние. Проверката установила, че В. не носи оръжие, а той запалил цигара и разменил няколко реплики с полицаите, които му казали, че може да си тръгва. Св.В. тръгнал към дома си, но след известно разстояние, спомняйки се, че именно св.И е полицаят участвал в случая с газовия пистолет се върнал обратно. Извадил мобилния си телефон и направил снимки в гръб на св.И, а след това започнал и словесно пререкание с него. Ръкомахайки с телефона до Л.то му заявил, че ще го покаже навсякъде. Св.И го предупредил да преустанови действията си понеже по този начин пречи на поЛ.йските служители да изпълняват служебните си задължения. Св.В. обаче не се съобразил с това, а продължил с провокативното си поведение като същевременно ръкомахал срещу св.И и му казал, че няма право да го проверява. Провокативното поведение на св.В. непозволяващо на поЛ.йските служители да вършат работата си, и отказът му да се съобрази с отправените му разпореждания да преустанови действията си, провокирало поЛ.йските служители да използват помощни средства, под формата на белезници, които поставили на ръцете на св.В.. Тези действия били възприети от св.Д който видял, че първоначално двама полицаи не успели да поставят белезници на В. поради неговите съпротивителни движения, и едва след намесата на още двама полицаи успели да сторят това.
След поставянето на белезници на ръцете на В., същият бил отведен в РУ-Силистра. В приемното помещение където бил въведен В, белезниците не са били свалени от ръцете му в продължение на около 41 минути, поради непреставащото от негова страна емоционално превъзбудено и агресивно поведение. През това време на него били съставени два АУАН, единия за нарушение разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП, а другия по чл.64, ал.4 от ЗМВР. След като св.В. се успокоил, белезниците били свалени от ръцете му, но той отказал да подпише двата акта, а след това напуснал сградата на РУСилистра.
След прибирането в дома си, по съвет на адвокат, той се върнал в РУСилистра и поискал да му бъдат предадени издадените актове и заповед за задържане, но му било отказано с мотив, че той е отказал да подпише актовете.
При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, Силистренски районен съд е приел, че то е обосновано, поради което и достигнатите правни изводи са законосъобразни.
2
Тези аргументи се споделят от въззивната инстанция. Това е така защото извършеното разследване по досъдебното производство е всестранно и пълно, като са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, имащи значение за изясняване на основния факт на доказване.
Обективно, всички изложени в жалбата възражения са поставени пред първоинстанционния съд /съдържанието на двете жалби е идентично/, като СсРС е изложил своите аргументи /макар и лаконични/ по въпросите обхванати от тези възражения. Предвид на това настоящата инстанция счита, че не е необходимо да преповтаря изцяло доказателствения анализ и направените в тази връзка правни изводи, след като се съгласява с тяхната обоснованост и законосъобразност.
И въззивната инстанция намира, че в конкретния случай съобразно установената фактология, не са наЛ. никакви действия, относими към някой от елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.142а НКпротивозаконно лишаване от свобода.
По делото е установено несъмнено, че свидетелите И, С, П и К са сформирали състав от наряд изпълняващ патрулно-постова дейност и контрол на пътното движение в периода от 19:00ч на 24.04.2025г. до 07:00 часа на 25.04.2025г., съгласно утвърден график на дежурство от Началника на РУСилистра. Правомощията на поЛ.йските органи са регламентирани в ЗМВР и редица подзаконови нормативни актове /в това число и Инструкция №8121з929/02.12.2014г./, а конкретно за служителите включени в наряд и изпълняващи патрулно-постова дейност, задълженията им произтичат и от типовата длъжностна характеристика, където изрично е посочено, че тези служители работят по опазване на обществения ред, предотвратяват и оказват съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия. Именно във връзка с изпълнение на служебните си задължения служителите на полицията извършили проверка на св.В., провокирана както от неправомерното пресичане на пътното платно, така и от информацията, която св.И имал за предходен случай с участието на св.В. по повод негово неправомерно използване на газово оръжие. Изобщо св.В. не е бил непознат за правоохранителните органи, след като по отношение на него са налични шест извършени предварителни проверки за случаи, в повечето от които той е демонстрирал притежанието на газово оръжие. След приключване на проверката, на В. му било казано да си тръгва и той го направил. Изминавайки известно разстояние обаче, той си спомнил, че в един от случаите свързани с газово оръжие е участвал и св.И, поради което окрилен от изпития алкохол, решил, че момента е подходящ да поиска обяснение за действията на св.И, като по този начин очевидно е целял да получи някакво душевно удовлетворение. Той се върнал при поЛ.йските служители и започнал да снима с телефона си св.И, като същевременно влязъл в пререкание с поЛ.йските служители. Независимо от няколкократните им предупреждения, че с действията си той пречи на изпълнение на служебните им задължения, той не престанал да ръкомаха и да говори на висок тон. Това наложило използването на помощни средства-белезници по отношение на св.В., въпреки оказаната съпротива от негова страна. Гореизложеното недвусмислено сочи, 3 че употребата на помощни средства е било необходимо и оправдано предвид неправомерното поведение на В., и това е станало напълно в съответствие с изискванията на чл.85 и чл.86 от ЗМВР. За извършването на това действие били съставени доклад за проверка на Л. и докладна записка.
След това св.В. бил отведен до РУ-Силистра, където след съставянето на два АУАН и след като той емоционално се успокоил, белезниците му били свалени.
Задържането на св.В. в рамките на около 41 минути в сградата на РУСилистра по никакъв начин не осъществява нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл.142а, ал.1 НК, тъй като е извършено от оправомощени служители на полицията, във връзка с техни законово регламентирани задължения, и то по повод неправомерното поведение именно на св.В.. По този начин търпяното от св.В. известно ограничение на предвижването, не покрива обективния признак „противозаконно лишаване от свобода“.
Предвид изложените обстоятелства, въззивната инстанция споделя приетите от първоинсатнционния съд изводи, че действията на поЛ.йските служители, изразили се в използването на помощни средства-белезници и отвеждането на св.В. в ПУ-Силистра, са били предизвикани единствено и само от поведението на В., като предприетите от тях мерки и средства са напълно пропорционални на преследваната легитимна цел-за безпрепятственото административно санкциониране на В..
Настоящата инстанция приема, че в хода на досъдебното производство са били събрани всички възможни и необходими доказателства, поради което е споделяем извода, че разследващите органи са извършили пълно, всестранно и обективно разследване. Именно въз основа на събраната доказателствена съвкупност, относима към твърденията на жалбоподателя за противозаконното му лишаване от свобода от служителите на полицията, не се установява неправомерни от тяхна страна действия, съставомерни по чл.142а НК.
С оглед на това, Силистренски районен съд правилно е приел, че прокуратурата законосъобразно и обосновано е прекратила наказателното производство прилагайки прекратителното основание на чл.24, ал.1, т.1, предл.2 НПК.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №146 от 08.06.2026г., постановено по ЧНД №266/2026г. на Силистренски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5