Решение № 5039 от 22.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело № 20231110144696 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А.Т.И.“ ЕООД, срещу Ата на П на Р.Б., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7000 лева, представляваща неустойка, дължима при разваляне на сключения между страните Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина на служители на Ата на П“.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск на Ата на П на Р.Б. срещу „А.Т.И.“ ЕООД с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 818,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г., изразяващи се в разликата между сумата, платена от А на П на Т. авиолинии за закупуване на 6 броя самолетни билета за икономична класа и сумата, която би следвало да заплати на „А.Т.И.“ ЕООД, ако последните бяха изпълнили възложената му заявка, съгласно Договор № Д-01- 4/ 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. след проведена процедура по реда на ЗОП с предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина на служители на А на П на Р.Б.. На 02.08.2023г. ищецът бил уведомен, че договорът е развален поради неизпълнение и в тази връзка за ищеца възникнало задължение да заплати неустойка в размер на 7 000 лв. на основание чл. 32 от Договора. Сочи, че в случая не били налице предпоставките за разваляне на договора. Излага, че твърдяното от страна на ответника основание за разваляне на договора е допуснато от страна на ищеца неизпълнение на съществено задължение по договора, изразяващо се в частично неизпълнение на заявка за самолетни билети за участие на делегация в 78-та сесия на ООН в периода 17.09.2023- 22.09.2023г. Ищецът оспорва да е налице неизпълнение. Сочи, че 1 уведомлението за разваляне на договора е от 03.08.2023г., а делегацията щяла да пътува в периода 17-22 септември, поради което към датата на уведомлението не можело да се твърди, че билетите за пътуването не били осигурени. Твърди, че е уведомил възложителя, че не е предоставил пълната му необходима информация за да направи резервациите, както и че имало изискване лицата, които ще пътуват да разполагат с визи. Излага, че билетите на П и съпругата му били осигурени, т.к. били от по-висок клас и подлежали на анулиране без заплащане на такси. Сочи, че в нито един момент не е изложил твърдение, че исканите билети няма да бъдат осигурени. Излага, че ответникът е посочил като правно основание за разваляне на договора чл. 37, ал. 2, т.3, който предвиждал „съществено отклонение от техническото предложение и техническата спецификация“. Ищецът твърди, че договорът е развален, без да е даден подходящ срок за изпълнение. В уведомлението за разваляне бил посочен краен срок за изпълнение – 12:00 ч. на 31.07.2023г. и същият бил даден на 27.07.2023г. Посоченото твърди, че е невярно, т.к. предупреждение получил на 31.07.2023г. в 15:24 ч. и бил определен срок до 01.08.2023г. 12:00 ч. С оглед изложеното счита, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора, поради което оспорва дължимостта на процесната сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва наличието на сключен между страните Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. след проведена процедура по реда на ЗОП с предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина на служители на А на П на Р.Б.. Сочи, че съгласно чл. 26 от договора ищецът имал редица задължения при получаване на заявка за всяко конкретно пътуване, предлагане на маршрути и различни варианти за всяка дестинация, които подлежат на одобрение от страна на възложителя. След тяхното уточняване, сочи че се изпраща заявка за закупуване на конкретни билети за конкретни полети и брой лица, като на основание т. 7 от същия член, изпълнителят имал задължение да закупи посочените самолетни билети в рамките на 4 часа от получаване на заявката. Излага, че това условие е посочено в Техническата спецификация към проведения избор на изпълнител по реда на ЗОП. При допуснато съществено отклонение от Техническата спецификация и Техническото предложение, които били приложения към договора, на основание чл. 37, ал. 1, договорът можел да бъде развален. Твърди, че на 06.07.2023г. е изпратена заявка по имейл за закупуване на 8 броя самолетни билети за полети София-Н.Ю.-София за датите 17 и 21.09.2023г., която не била изпълнена. На 20.07.2023г. била изпратена отново конкретна заявка за резервация и закупуване на самолетни билети за указаните в заявката от 06.07.2023г. полети и лица, която обаче отново не била изпълнена. На 27.07.2023г. твърди, че е предоставена последна възможност на изпълнителя да подсигури исканите самолетни билети, като бил определен подходящ срок за изпълнението - 12:00 ч. на 31.07.2023г. Сочи, че даденият подходящ срок е значително по-дълъг от определените по Договора - 4 часа за закупуване на заявени билети. Сочи, че ищецът е изискал информация относно визите на пътуващите лица едва на 27 юли, но не били представени никакви доказателства, че такива данни са необходими. Твърди, че за 2-ма от пътуващите лица били закупени билети, без да се представят данни за визи, но за 6 бр. пътуващи в имейл от 31.07 ищецът изложил, че наличието на виза е категорично изискване на авиокомпанията. Сочи, че договорът е развален поради неизпълнение на задължението за закупуване на самолетни билети в определения в чл. 26, т.7 от договора срок. Аргументира, че неустойката е дължима на основание чл. 32 от договора, както и че представлява 10 % от стойността на договора, за която се твърди, че е 70 000 лв. без ДДС. Сочи, че в случая ищецът не е закупил 6 бр. самолетни билети за пътуване на служители на АП до САЩ, което неизпълнение ответникът определя като съществено. Излага, че даденият срок за изпълнение е бил подходящ. Развива подробни съображения в насока, че с оглед важността на събитието, на което е следвало да 2 присъстват пътуващите лица, е било необходимо по-рано да се организира закупуването на билетите. Твърди също, че е предоставил цялата необходима информация на ищеца за закупуването на билети и подробно аргументира, че предоставянето на данни за виза не е предпоставка за закупуване на самолетен билет.

В исковата молба по насрещния иск са изложени твърдения, че А на П е заплатила сума в размер на 13 878,30 лв. за закупуване на самолетни билети, вместо 3 060 лв. – каквато сума е щяла да заплати при изпълнение на задълженията на „А.Т.И.“ ЕООД по сключения между тях договор. Сочи, че съгласно Таблица 1, т. 12 от Ценовото предложение на ищеца, въз основа на което последният е спечелил проведената обществена поръчка, максималната стойност на двупосочен билет за категория Е2 за дестинация София-Н.Ю.-София е 510 лв. За обезпечаване на пътуването на делегацията на П до САЩ и след развалянето на Договора, Ата на П закупила от Т. авиолинии 6 броя самолетни билета, като стойността на един билет се твърди, че е 2313,05 лв., а общата стойност 13 878,30 лв. Моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск не оспорва наличието на договор между страните, както и че му е било възложено закупуването на 8 бр. самолетни билети за П на Р.Б., съпругата му и още 6 бр. лица от Ата по дестинация София-Н.Ю.-София. Оспорва договора да е развален на 31.07.2023г., т.к. от водената кореспонденция между страните ставало ясно, че ищецът е продължил да изисква закупуването на билети, респ. считал, че договорът е действащ. Сочи, че заявката за билети е направена на 20.07.2023г., както и че на същата дата билетите били резервирани. На същата дата ответникът поискал допълнителни данни за пътуващите – данни за виза, адрес за пребиваване в САЩ и др. На 28.07.2023г. била предоставена част от исканата информация, без данни за виза, поради което закупуването на билети се оказало невъзможно. Закупени били само билети на П и съпругата му, т.к. се ползвали с по-особен статут. Оспорва автентичността на имейл, изхождащ от Т.те авиолинии, представен от ищеца по насрещния иск и счита, че не става ясно дали е изпратен действително от посоченото лице. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, а ищецът по насрещния иск не изпълнил задължението си да съдейства на изпълнителя. Счита, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Исковите молби по главния иск и по насрещния такъв са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими. Ищецът „А.Т.И.“ ЕООД е българско юридическо лице – изпълнител по процесния договор за възлагане на обществена поръчка, а ответникът А на П на Р.Б. е държавно учреждение – първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на 27, ал. 2 ГПК, което е възложител по договора, поради което и с оглед въведените твърдения в исковите молби по главния и насрещния иск, страните са надлежно процесуално легитимирани.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже правния си интерес от предявяване на иска. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основание за начисляване на неустойка в размер на 7 000 лв., а именно – развалянето на договора поради неизпълнение от страна на ищеца. 2) В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. между страните, че е изправна страна по договора, настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника по насрещния иск, както и размера на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора.

3

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между А на П на Р.Б. в качеството на възложител и „А.Т.И.“ ЕООД в качеството му на изпълнител, е сключен Договор № Д-00-4 от 01.08.2022г. след проведена процедура по реда на ЗОП с предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина на служители на А на П на Р.Б.; че на 20.07.2023г. е направена заявка от страна на А на П на Р.Б. за закупуване на 8 бр. самолетни билети за П на Р.Б., съпругата му и още 6 бр. лица от Ата по дестинация София-Н.Ю.-София за датите 17 и 21.09.2023г., че в изпълнение на тази заявка „А.Т.И.“ ЕООД е закупил само 2 бр. билети – за П и съпругата му. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от представения и от двете страни договор за възлагане на обществена поръчка, както и от приетата и неоспорена кореспонденция между страните по електронна поща.

Освен това няма спор и от представеното електронно писмо от Ата на П на Р.Б. до ищцовото дружество от 31.07.2023г., 15,24ч. се установява, че на ищеца е даден срок за изпълнение на поръчката за закупуване на самолетни билети по отношение на останалите шестима членове на делегацията на П – най-късно до 12,00ч. на 01.08.2023г. Ищецът е изрично предупреден, че след изтичането на този нов срок, договорът ще се счита развален с всички произтичащи от това последствия.