Решение № 438 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. С., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200535 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от частните обвинители А. В. Л. и Т. З. Л., С. М.

Л. и А. Т. Л., Б. Д. К. и Д. Т. К., С. А. К. срещу решение № 151 / 20. 12. 2024г. по ВНОХД № 20244000600277 на Великотърновски апелативен съд.

Частните обвинители Б. Д. К., Д. Т. К. и С. А. К. са останали недоволни от оправдаването на подс. Д., като чрез поверениците си са подали касационна жалба, в която твърдят, че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Извежда се обвинителната теза въз основа на автотехническата експертиза по делото и другите събрани в него доказателства, че подсъдимият е допуснал поредица от нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Твърди се, че при удар със скорост от 60 км/ч., определена като разрешена, подсъдимият е имал техническа възможност да спре превозното средство преди мястото на „ реалния удар “, като евентуалния сблъсък не би бил с такава интензивност и не би предизвикал тези изключително тежки 1 последици. В следващия абзац на касационната жалба се заявява, че подсъдимият носи отговорност за несъобразена скорост, като управлението с 81. 47 км/ч. при конкретната пътна обстановка било проява на престъпна самонадеяност и е в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент.

Иска се отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, като делото се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В допълнение към касационната жалба се поставя въпросът защо след възприемане на наличие на несъобразена скорост, констатирана още от съда при първата инстанция, сам въззивният състав не се произнесъл, след като е счел, че не е необходимо нарочно изменение по смисъла на чл.287 от НПК на обвинението, съдържащо бланкетната норма по чл.21 от ЗДвП, за да се премине към обвинението с бланкетна норма по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Касационните жалбоподатели и частни обвинители С. М. Л. – лично и в качеството й на законен представител на А. Т. Л. също обжалват въззивния съдебен акт чрез повереника си П. С., като се ангажират касационните основания, свързани на първо място с нарушение на закона – по чл.348, ал.1, т.

1 от НПК. Заявява се, че неправилно е възприета липса на съставомерно поведение от страна на подс. Д., като се твърди, че последният е управлявал моторното превозно средство с несъобразена скорост. Солидаризира се със становището, че е законосъобразно да се премине от обвинение с имплементирана бланкетна норма на чл.21 от ЗДвП в такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП.Повереникът възприема заключението, че и при скорост от 81.47 км/ч. с опасна зона за спиране 88. 31м. и при 60 км/ч. с опасна зона за спиране от 54.

73м., ударът е непредотвратим, тъй като опасността за подсъдимия е възникнала на 36.4 м. Посочва обаче, че с тази значително по – ниска скорост възможността да настъпят конкретните вредни последици е много по - малка.

Повереникът се позовава и на липсата на спирачни следи, като в тази връзка оспорва доводите на въззивната инстанция и твърди неадекватна реакция на подсъдимия в очакване на удара.

Моли да се отмени решението в частта, с която е потвърдено оправдаването на подс. Д., като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Частните обвинители А. В. Л. и Т. З. Л. също обжалват по касационен 2 ред чрез повереника си Д. П. въззивното решение. Претендират се касационните основание, свързани с нарушение на закона и процесуалните правила, като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Повереникът твърди, че не били обсъдени неговите доводи, изложени в процеса. Според него, дори и да се приемело, че ограничението на знак В 26 относно допустимата скорост се „отменя“ от кръстовището, след като подсъдимият според съда е излязъл от това кръстовище с над, 81 км/ч., това означавало че от знака до кръстовището подсъдимият се е движел с превишена скорост. Според жалбоподателите неправилно въззивната инстанция е приела липсата и на нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в което се състои нарушението на закона. При място на произшествието около 20 метра след кръстовището, ако подсъдимият е спазил ограничението на знак В 26, то не било възможно да ускори до 81. 46 метра. Оспорва аргументация на въззивната инстанция относно възможността за оставяне на следи на пътното платно при конкретните атмосферни условия, относно обясненията на водача за посоката на отклоняване на автомобила му надясно.

И тези жалбоподатели настояват да се отмени въззивното решение и делото да върне за ново разглеждане от апелативната инстанция.

Прокурорът от ВКП В съдебното заседание пледира за неоснователност на касационните жалби. Оспорва наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съдът бил отговорил изчерпателно на всички доводи и възражения на страните в хода на въззивното производство, с проведен обективен анализ на всички доказателства в процеса. Оспорва също така и претенция за нарушение на закона, като възприема доводите на съда, че не е налице съставомерно деяние на подсъдимия, извършено при условията на независимо съпричиняване.

Прокурорът се позовава на константна съдебна практика относно липсата на отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. Посочва, че в случая това е момента в който управлявания от подсъдимата П. лек автомобил е навлязъл в насрещната лента и че ударът е бил непредотвратим, тъй като лекият автомобил на подсъдимия Д. е бил дълбоко в неговата опасна зона на спиране.

3

Прокурорът заявява, че ударът е бил непредотвратим и при движение на подсъдимия със скорост от 60 км/м., като автомобилът на подсъдимата е бил в опасната зона за спиране и ударът е бил неизбежен.

Моли да се остави в сила оспореното въззивно решение.

Подсъдимата П. Н. П., редовно призована, не се явява, защитникът й, също редовно призован, не се явяват. Не дават становище по делото.

Подсъдимият Д. И. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който оспорва касационните жалби като неоснователни. Оспорва фактически твърдения на жалбоподателите, като заявява, че произшествието не е възникнало в границите на кръстовището и обратното твърдение е невярно, тъй като е съставен огледен протокол с фиксирани следи, като това разстояние е установено като 43 м. след кръстовището, а „забраната“, въведена със знак В 26, вече не е важала. Посочва, че експертите не могат да посочат дали скоростта на движение на подсъдимия е била равномерна.

Хипотетично защитата допуска, че скоростта на движение е възможно да е несъобразена, предвид тъмната част на денонощието, като обаче се позовава на експертите по делото, че дори при движение със скорост от 60 км/ч. пак щял да настъпи инцидента,тъй като опасната зона била много по-висока от мястото на удара.

Моли да се остави в сила въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на подс. Д..

Касационните жалбоподатели – частни обвинители: Б. Д. К. и Д. Т. К., редовно призовани, не се явяват, като се представляват от повереник, който поддържа изцяло касационната жалба с изложените в нея и съответното допълнение съображения. Поддържа обвинителната теза по отношение на подс. Д. като доказана по несъмнен начин. Пледира за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, като от инстанциите по същество не са съобразени всички факти, свързани с поведението на подсъдимия Д., като се поставя акцент върху твърдението, че произшествието се е случило в района на кръстовището и че подсъдимият имал техническа възможност да избегне удара, ако е спазил ограничението.

В реплика този повереник утвърждава, че експертите по делото 4 твърдели, че произшествието е настъпило на 5 метра от кръстовището, като в по-голямата си част автомобила на подсъдимия в рамките на кръстовището.

Касационният жалбоподател – частен обвинител С. А. К., редовно призована, не се явява, за нея също се явява повереник, който поддържа изцяло касационната жалба.

Касационните жалбоподатели – частни обвинители С. М. Л. и А. Т. Л., конституирана чрез законен представител С. М. Л., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който поддържа касационната жалба.

Посочва, че касационният контрол следва да се извърши въз основа на приетите за установени фактически положения, като се изследва дали законът е приложен правилно.

В реплика моли да се отговори дали след отменително решение на въззивната инстанция първоинстанционния съд може да проведе съкратено съдебно следствие, какъвто бил конкретния случай, като подсъдимият е оправдан в именно такава процедура.

Касационните жалбоподатели – частни обвинители: А. В. Л. и Т. З. Л., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който също като останалите поддържа касационната жалба.

Позовава се на възприетите факти, съгласно които преди кръстовището е важал знак Б26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., подсъдимият при излизане от кръстовището е управлявал лекия автомобил с 81,47 км/ч. Според повереника, тъй като произшествието е настъпило на около 20 метра след кръстовището, не можело да не се направи извод от тези факти, че при спазване на ограничението, установено от знак В 26, при излизане от кръстовището не би могъл да развие скорост от 81.47 км/ч. , като по този начин не би и реализирал произшествието, Твърди също така, че подсъдимият е щял да има и повече време за реакция. Според този повереник, дори и да се приемело, че кръстовището отменя приложението на знака В 26, поведението на подсъдимия не следвало да се разглежда разделно – преди и след кръстовището, тъй като всяко решение и действия имало последици.

5

Моли да се върне делото на въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда № №17 от 31.05.2024г. по НОХД№ 285/24г. Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Д. И. Д. за невинен и го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 1,6. „б“ и б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, с нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата П. Н. П..

Със същата присъда подсъдимата П. Н. П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, б.“б“ във вр. с ал. 1,6. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК, с нарушение на правилата за движение, визирани чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е оправдана за това да е извършила деянието при условията на независимо съпричиняване с подс. Д. и с нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното на подсъдимата наказание) лишаване от свобода е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата П. П. е лишена от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, по реда на чл.343г, вр. чл.37 т.7 от НК

Съдът от първата инстанция се е произнесъл по доказателства по делото, както и относно разноските. веществените

.

С атакуваното по касационен ред по жалби на частните 6 обвинители въззивно решение № 151 / 20. 12. 2024г. по ВНОХД № 20244000600277 на Великотърновски апелативен съд, второ по ред в наказателното производство, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло..