Решение № 44 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20223410200137 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес в ****, срещу Наказателно постановление (НП) № **** от 11.04.2022 г., издадено от началник група в РУ-Дулово при ОДМВР – Силистра. С цитираното постановление на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и го обжалва в законоустановения срок, с искане същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган (АНО) – РУ “Полиция” Дулово, чрез писмено становище от процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

Като доказателства по делото са приети административнонаказателната преписка, включваща копие от атакуваното НП; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № *** г.; писмена справка за нарушителя (водача) Е. П.; както и заверени копия от заповеди за оправомощаване на издателя на НП и на актосъставителя.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят – мл. автоконтрольор Д. Т. Б. при РУДулово, който потвърждава издаването и връчването на АУАН. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да ангажира допълнителни доказателства.

Съдът счете делото за изяснено и приключи съдебното следствие.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, имаща право на обжалване, и в законоустановения срок. Наказателното постановление е връчено на ****г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на ****г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, 1 следователно е допустима.

Според НП **** г., нарушението е извършено на *** г. около ***ч. в ** по ул. *** – посока път ***, предвид на което, компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр. Дулово.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства – в това число показанията на актосъставителя и писмените материали от административнонаказателната преписка – съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. около ***часа в ***, на ул. „***“ в посока към път ****, жалбоподателят Е. П. управлявал лек автомобил “***” с рег. № ****, собственост на негов родственик (Ш. Е. Ш.).

Пътната обстановка по това време била усложнена – пътното платно било заледено. В района на кръгово кръстовище водачът загубил контрол върху автомобила, който поднесъл и се ударил в крайпътната мантинела. В резултат възникнало пътнотранспортно произшествие (ПТП) само с материални щети – увреждания по автомобила и по оградното съоръжение (мантинелата). Не е имало пострадали хора, нито участие на друго превозно средство. След настъпване на ПТП жалбоподателят П. не уведомил компетентните органи за произшествието. Вместо това той и спътникът му (Б. Д.) напуснали мястото на инцидента, като пеша се отправили да търсят помощ. По думите на жалбоподателя, двамата решили да се разделят и да потърсят съдействие за изтегляне на катастрофиралия автомобил, тъй като нямали телефон у себе си (оставили мобилните си телефони по-рано в друг автомобил) и им било много студено да изчакват на място. Жалбоподателят се прибрал до дома си (в района на ул. „***“), откъдето организирал няколко познати да му помогнат за прибиране на повредения автомобил. През това време на мястото на произшествието пристигнал екип на пътна полиция – РУ-Дулово. Полицейските служители констатирали наличието на ПТП с материални щети, като при пристигането им водачът вече не се е намирал на местопроизшествието.

Малко по-късно Е. П. се върнал с други лица и се легитимирал като водач на катастрофиралия автомобил. Пред служителите на пътна полиция той обяснил фактическата обстановка така, както е описана по-горе (заледен път, ниска скорост от 10-20 км/ч, поднасяне и удар в мантинела). На място на жалбоподателя била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите отчели отрицателен резултат.

Органите на реда съставили Акт за установяване на административно нарушение серия *** № *** г., в който нарушението било описано като “участник в ПТП е напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, и не е изпълнил указанията им“, квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

АУАН е бил предявен на нарушителя П. и подписан от него без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу акта. Въз основа на така съставения акт, началникът на група в РУ-Дулово при ОДМВР-Силистра е издал атакуваното Наказателно постановление № *** г., с което е приел, че Е. Г. П. е нарушил виновно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП като участник в ПТП с материални щети е напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР и без да изпълни нейните указания.

За това нарушение, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

В НП изрично е отбелязано, че деянието не е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят П. не оспорва, че е управлявал процесния автомобил и че е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми органите на КАТ. Тези обстоятелства се установяват и от останалите доказателства, поради което съдът приема, че не са спорни по делото. В жалбата си обаче П. твърди, че не е имал възможност да уведоми компетентните органи веднага след ПТП поради липса на телефон и усложнената зимна обстановка. Излага, че е бил единствен участник в инцидента, няма насрещна страна с разногласия относно щетите, а собственикът на автомобила (негов братовчед) и бащата на собственика нямат претенции за причинените вреди. Твърди, че е 2 търсил помощ за изтегляне на автомобила и е направил опити да се свърже с пътна помощ и със собственика на МПС. Поради това счита, че поведението му не следва да се квалифицира като нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП. На следващо място, жалбоподателят твърди, че не му е бил надлежно връчен екземпляр от АУАН, което е накърнило правото му на защита. Оспорва и наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС”, като счита, че такава санкция не била предвидена в закона за неговия случай. По същество П. моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

След анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че описаната фактическа обстановка безспорно сочи за осъществен състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП от страна на жалбоподателя Е. П.. Нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП регламентира поведението на участниците в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата на инцидента. В такава ситуация законът изисква участниците без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълнят дадените им указания.

С други думи, ако ПТП с материални щети не може да бъде приключено с двустранен констативен протокол (което е възможно само при наличие на поне две участващи МПС и постигнато между водачите съгласие за обстоятелствата), тогава напускането на мястото на произшествието преди пристигане на контролните органи е забранено. В настоящия случай е налице именно такава хипотеза – при катастрофата е увредено освен автомобила на жалбоподателя и пътно съоръжение (мантинела), като няма друг непосредствен участник, с когото водачът би могъл да състави двустранен протокол. Липсата на „насрещна страна“ не освобождава водача от задължението му да уведоми компетентните органи; напротив, щом произшествието не попада в условията на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП (постигане на съгласие и документирането му с протокол), автоматично се прилага хипотезата на б.“в“ (липса на съгласие или невъзможност за двустранно уреждане). Ето защо П. е бил длъжен да остане на мястото на инцидента и да потърси съдействие от органите на МВР, вместо да го напуска своеволно. Като не е сторил това – напуснал е местопроизшествието, без да сигнализира контролните органи – жалбоподателят обективно е осъществил състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

Не се спори, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и не е уведомил служба за контрол, т. е. деянието е материално извършено.

Налице е и виновно поведение от страна на водача – като правоспособен участник в движението, той е бил запознат с правилата и е съзнавал, че след настъпването на ПТП има определени задължения (да остане на място и да изчака полиция, в случай че инцидентът не може да бъде документиран по извънслужебен ред).

Въпреки това П. е избрал съзнателно да се отдалечи, поставяйки личните си неудобства (студа, липсата на телефон, притеснението да прибере автомобила) над законовото си задължение.

Ето защо съдът приема, че нарушението е извършено при пряк умисъл – жалбоподателят е разбирал противоправния характер на бездействието си (неуведомяване на КАТ и преждевременно напускане), но е целял или най-малкото допуснал настъпването на забранения резултат.

По отношение на процесуалната законосъобразност на атакуваното НП, съдът не установи съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на постановлението. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в рамките на правомощията му, в присъствието на нарушителя. Актът съдържа изискуемите реквизити по чл.42 ЗАНН – описано е мястото, времето и характерът на нарушението, посочени са свидетел и актосъставител, вписани са нарушената норма (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП) и санкционната разпоредба (чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП). Жалбоподателят е подписал акта без възражения, като не е представил и писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Впоследствие въз основа на акта е издадено НП от компетентен орган (началник група към РУ-Дулово, оправомощен със заповед на директора на ОДМВР), спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, и в постановлението е възпроизведена фактическата обстановка на нарушението, така както е отразена в акта. Нарушителят, приложимите правни норми и наложените наказания също са ясно указани.

3

Следователно формата и съдържанието на НП отговарят на изискванията на чл.57 ЗАНН.

Конкретно оплакване на жалбоподателя е, че не му е връчен екземпляр от АУАН, което според него накърнява правото на защита. Това твърдение обаче не се подкрепя от доказателствата.

Актосъставителят Б. заяви пред съда, че е предявил акта на П. и го е връчил, като последният го подписал без възражения. Обичайният ред при съставяне на актове (чл.43, ал.1 ЗАНН) изисква актът да бъде подписан от нарушителя и свидетел, след което един екземпляр се връчва на нарушителя срещу подпис. В случая в самия АУАН е отразено, че е предявен и подписан от нарушителя, което включва и получаване на екземпляр. Жалбоподателят не представи никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за невръчване – нито вписано възражение в акта, нито свидетелски показания – поради което съдът го преценява като голословно и несъстоятелно. Дори хипотетично да е имало пропуск при връчването на акта, жалбоподателят е узнал своевременно за повдигнатото обвинение (явил се е при съставяне на акта и го е подписал) и е имал възможност да реализира правото си на защита както в хода на административнонаказателното производство (чрез възражения пред наказващия орган), така и пред съда чрез подадената жалба. Затова евентуално процедурно нарушение от подобен характер би било формално и не е довело до съществено ощетяване на защитата му. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че наказанието “лишаване от право да управлява МПС” не било предвидено в случая.