Решение № 276 от 05.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Бургас , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501143 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и е образувано по жалбата на Т. К. К. от ***, длъжник по изпълнително дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Таня Маджарова против действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в насочване на изпълнението и извършване на опис върху недвижим имот с обявление изх.№ 10603/10.03.2021 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова, който имот жалбоподателят счита за несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 ГПК.

Твърди се, че имотът на длъжника, към който е насочено принудителното изпълнение, представлява еднофамилна жилищна сграда и обособяемостта на част от нея в отделен самостоятелен обект следва да е подчинена на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Сочи се, че съгласно чл.95 от тази наредба, правилата и нормативите се прилагат не само при ново строителство, но и при преустройства и разделяне на жилища.

Твърди се, че неправилно ЧСИ е приел, че първият етаж е жилище и може да се обособи като жилище, след като от констатациите на експерта се установява, че светлата височина на приземния етаж е 2,42 м. при изпълнени настилки и окачен таван - по-малко от изискуемите по чл.72, ал.3 от Наредбата за жилищни помещения 2,60 м. Излагат се съображения, че ако проектната височина на помещенията е под 2,60 м., какъвто е процесният случай, изначално помещенията не са предвидени за жилища, а за помощни /складови/ помещения. На следващо място се твърди, че при определяне на секвестируемата част от жилищната сграда, ЧСИ неправилно включва подземния и партерен етаж като секвестируеми, тъй като тези етажи са складови и обслужващи, съдържат нежилищни помещения и не попадат в обхвата на §1, ал.2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото 1 семейство. Излагат се съображения, че правната характеристика на отделните помещения като прилежащи /складови, тавански и др./ се определя въз основа на обективен критерий архитектурното предназначение по архитектурния проект на съответната сграда и е без значение решението на собственика да ползва едно прилежащо складово помещение за живеене. Сочи се, че независимо, че разпоредбата на чл.444 от ГПК препраща към изискванията на чл.39 от ЗС, то следва да се прави разлика между обособяване на реални части от един имот в два или повече самостоятелни обекта на собственост по чл.39 от ЗС, в зависимост дали това обособяване се извършва за нуждите на делбата по чл.34 от ЗС или за нуждите на определяне на секвестируемата и несеквестеруема част от едно жилище. Твърди се, че при обособяване на самостоятелни обекти за нуждите на делбата няма пречка обособяването да се свърже и с промяна на предназначението на обособяваните в самостоятелен обект помещения, предвид целта на делбата - всеки съделител да получи реален дял от делбения имот, докато при определяне на секвестируемата и несеквестеруема част от едно жилище, на изследване за секвестируемост по реда на чл.444 от ГПК подлежи само жилищен имот, поради което не може да се променя предназначението на отделните помещения от принадлежности или стопански, в жилищни. Същият извод се подкрепя и от съображенията, че по смисъла на чл.444 от ГПК, на публична продан се изнася частта от жилището на длъжника, която надвишава неговите нужди, а тази част не включва нежилищните и част от жилищните помещения. Твърди се, че ЧСИ неправилно е кредитирал експертиза, с която нежилищни помещения от еднофамилната сграда на длъжника се обособяват в жилищни, променя се предназначението на част от сградата и именно въз основа на тази промяна започва да се изследва несеквестируемостта на имуществото на длъжника. На следващо място се твърди, че секвестируемата част от къщата е определена неправилно и от гледна точка на изводите на експерта за евентуалната поделяемост на жилищния етаж, възможна без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Сочи се, че в експертизата на арх.Лимонова е отразено, че за предложеното от нея обособяване на две самостоятелни жилища в сградата е необходимо да се извършат преустройства, които в случая не отговарят на изискванията на чл.39, ал.2 ЗС да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. На последно място се твърди, че в случая предметът на публичната продан е описан в обявлението по такъв начин, че не става ясно какво се продава - от една страна се посочва, че се продават идеални части от сградата, а от друга страна се посочва, че тези идеални части са обособими в рамките на приземния етаж. Претендира се отмяна като незаконосъобразни на обжалваните действия на ЧСИ.

В законовия срок против жалбата е подадено възражение от взискателя по делото – Е. Х. Я. от ***, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че длъжникът е посочил, че обжалва „действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението и извършването на опис върху недвижим имот“, а не е изложил никакви оплаквания за незаконосъобразност на описа. Излагат се твърдения, че от оплакванията в жалбата явства, че длъжникът е недоволен от заключението на в.л.арх.Лимонова по изготвената по изп.дело съдебно-техническа експертиза, което, както и заключението на в.л.инж.Здравка Андреева, не е оспорено в срока по чл.485, ал.2 ГПК. На следващо място се твърди, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл.444, т.7 ГПК, лежи върху длъжника, който по никакъв начин не е доказал несеквестируемостта на процесната къща.

Сочи се, че твърденията на жалбоподателя касаещи светлата височина на приземния етаж и обособяването му като жилище, не кореспондират по никакъв начин с намиращите се по делото документи. Оспорва се като неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че ЧСИ неправилно е включва подземния и партерен етаж като секвестириуеми. Твърди се, че изводът на ЧСИ за секвестируемост на имота кореспондира с обоснованите изводи на вещото лице арх.Лимонова по съдебно-техническата експертиза и е изграден при стриктно спазване нормите по чл.444, т,7, предл.2 от ГПК, на Наредбата за жилищните нужди на 2 длъжника и членовете на неговото семейство, в сила от 01.03.2008 г., както и на чл.39, ал.2 от ЗС и на допълнителните разпоредби на ЗУТ в т.29 и т.30. Оспорва се като неоснователно и оплакването, че предметът на публичната продан е описан в обявлението неясно. Твърди се, че обявлението за публичната продан ЧСИ е подробно, правилно и изчерпателно, като при индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на публичната продажба, ЧСИ е посочил, че се продават идеални части от сградата, общите части и урегулирания поземлен имот, които се явяват секвестируема част за длъжника жалбоподател и същите са в размер на 22.87% ид.части, представляващи подробно индивидуализирани жилищни имоти, съгласно проект за делба по изготвената съдебно - техническа експертиза на арх.Лимонова, остойностени, съгласно заключението на в.л. Андреева за пазарна стойност на фамилната къща и таблицата за площообразуването към нея. На последно място се посочва, че процесният недвижим имот представлява жилищна сграда, съдържаща сутерен, приземен етаж, жилищен етаж и тавански етаж, разположена в поземлен имот с площ от 389 кв.м.; със сутерен с площ от 47.25 кв.м., приземен етаж с площ от 178.28 кв.м., жилищен етаж с площ от 183.35 кв.м. и тавански етаж с площ от 155.07 кв.м., т.е.площа на жилището, предвид двучленното семейство на длъжника, надхвърля жилищните нужди на длъжника, съобразно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., и надвишаващата част може да бъде обект на изпълнение.

ЧСИ Т.Маджарова е представила МОТИВИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които изразява становище за допустимост, но за неоснователност на подадената жалба. Излага се хронологията на извършените от страните и от ЧСИ действия по изп.дело. Сочи, че ЧСИ се е съобразила със становищата на вещите лица и техните експертни обосновки за възможността за обособяване на самостоятелно жилище, извън несеквестируемо определения СОС находящ се на етаж 2.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството по изп.дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Т.Маджарова е образувано по молба на взискателя Е. Х. Я., въз основа на изпълнителен лист издаден на 02.04.2013 г. от Бургаски окръжен съд, на основание решение по гр.д.170/2013 г. срещу Т.

К. К. лично и като ЕТ „Кунев - Тодор Кунев“ с ЕИК 020069153, и П. Й. М..

Изпълнението е насочено срещу движими вещи и недвижими имоти на длъжника К., като против насочването на изпълнението по отношение на част от това имущество длъжникът е направил възражение, че част от вещите не са негова собственост, както и за несеквестируемост.

Преценявайки семейното положение на длъжника К. - съпруга и пълнолетна дъщеря с постоянен и настоящ адрес ***, и квадратурата на сградата находяща се в *** състояща се от сутеренен със ЗП 47 кв.м., партерен етаж със ЗП 175 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 175 кв.м. и подпокривно пространство с площ от 155 кв.м., през 2015 г. съдебният изпълнител е насрочил нов опис за да установи фактическото положение (стр.206-208). Длъжникът К. отново се е позовал на несеквестируемост на имота /л.209/.

Описът не е бил извършен поради неосигуряване на достъп до него.

На 20.01.2016 г. е извършен опис на процесния недвижим имот (л.287).

Назначеното по делото вещо лице е определило пазарна стойност на 1/2 ид.част от УПИ 12030 и сграда на *** в размер на 186 167,00 лв. Поставена е допълнителна задача на оценителя - да изчисли секвестируемата част от имотите като съобрази действащите в тази уредба нормативни актове. На основание заключението на вещото лице е насрочена 3 публична продан на секвестируемата част от недвижимите имоти – „228,34 кв.м.ид.части, от които 39,60 кв.м.жилищна площ, представляващи секвестируемата част от жилищна сграда…“ (л.503-522). Насрочената публична продан е обжалвана с мотиви за несеквестируемост на предмета на проданта (л.576). С Решение IV-35 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.1703/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас (л.617-620) е отменено насочването на изпълнението към имота с констатацията, че принудителното изпълнение е насочено срещу неясно индивидуализирано секвестируемо имущество на длъжника-жалбоподател; не са изложени съображения, поради които се приема, че посочените ид.части от жилищния етаж могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства поголеми от обичайните; са необсновани крайните изводи на експертадоколко са налице предпостанките на чл.39, ал.2 ЗС за поделяемост на общата сграда по етажи или по части от етажи – не е изследван въпросът дали етажиете не могат да се ползват самостоятелно, без значителни преустройства, или без неудобства, по-големи от обичайните.

С молба с вх.№ 4976/21.02.2020 г. взискателят Е.Я. е поискала продължаване на изпълнението към имотите /земя и сграда/ с административен адрес: ***. Последвали са протокол за действие, запитвания до общински отдели относно снабдяване със скици, данъчни оценки и технически параметри и книжа на сградата, връчвания за насрочения оглед и замерване (л.748-761), (л.774-775, 778).

На 28.07.2020 г. са извършени оглед и замерване със задача определяне на секвестируема част от имотите (л.796), назначени са вещо лице архитект и вещо лице оценител. На експертите са предоставени отговорите от различните отдели на Община Карнобат, както архитектурни и обяснителни записки (л.803 -812, 818-834). След изготвянето им, техническите експертизи са представени по делото (л.835-875).