Решение № 1138 от 21.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110100448 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Г. С. А., в която се излагат твърдения, че през 2009г. ответникът му е предал фактическата власт спрямо ремарке *, като между страните е постигнато съгласие за продажба при цена от 8000 лв. Изтъква се, че след заплащане на цената ответникът не е съдействал за сключване на сделката като ищецът е продължил да упражнява необезпокоявано фактическа власт по отношение на вещта за период от над пет години, в резултат на което е станал неин собственик. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност на процесното ремарке както и за осъждането му да заплати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 80 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

През лятото на 2009г. ищецът решил да закупи притежаваното от ответника ремарке за товарен автомобил *, което било изложено за продажба в автокъща. Последвала среща със законния представител на *, който му предал фактическата власт спрямо вещта. От този момент до подаване на исковата молба ищецът ползвал ремаркето във връзка с търговската 1 си дейност при липса на сключен договор за продажбата му с ответника. В хода на делото е изискана информация от *********.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС, правото на собственост спрямо движими вещи се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. В разглеждания случай вещта е предадена на ищеца от титуляра на правото на собственост като за период от над тринадесет години липсва противопоставяне от негова страна той да упражнява фактическа власт спрямо нея. Не е оборена и презумпцията по чл. 69 от ЗС, поради което за същият период следва да се приеме, че владелецът е държал ремаркето като свое. От гореизложеното се достига до извода, че владението спрямо вещта е упражнявано от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано през посочения в закона срок, поради което той е придобил собствеността й на оригинерно основание по давност. Поради това предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 280 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на „*, че Г. С. А. с ЕГН: ********** *, чрез давностно владение в срока по чл. 80, ал. 1 от ЗС, е придобил правото на собственост спрямо ремарке *.

Осъжда *, да заплати на Г. С. А. с ЕГН: ********** *, сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2