Решение № 1106 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10811/2024
- Вид
- Решение № 1106
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1106 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330110811 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.80 ЗС.
Ищците П. Н. К. и К. Т. Г. твърдят, че заедно с ответницата са наследници по закон на Н.Г., починал през *** г. Поддържа се, че приживе същият е притежавал лек автомобил. Твърди се, че вещта е придобита по време на брака между ищцата К. Г. и покойния Н.Г., поради което е станала семейна имуществена общност, която е била прекратена със смъртта на общия за страните наследодател. След неговата смърт автомобилът се ползвал от първата и втората ищци, като те били завладели идеалната част на ответницата в съсобствеността върху автомобила. Тя от своя страна живеела в чужбина трайно и не била упражнявала фактическа власт върху вещта. Доколкото владението било продължило повече от 5 години, се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че ищците, че са придобили нейната идеалната част – 1/6 по давност.
Ответницата А. Н. Г. чрез особения представител взема становище досежно квотите в съсобствеността. Оспорва наличието на непрекъснато владение с намерение да бъде придобита вещта, като поддържа, че очевидно намерението да се свои вещта не е било демонстрирано по отношение на съсобственика.
1
Съдът намери за установено следното:
Съгласно представеното удостоверение от 03.07.2023г., ищците и ответницата са наследници по закон – *** и *** на Н.А.Г., починал на ***. / лист 7/ .
Установява се от представеното удостоверение за граждански брак, че ищцата К.
Г. и Н.Г. са сключили граждански брак на ***г. / лист 80/.
По времето на брака, на ***г., с договор за продажба Н.Г. закупил от „***“ ЕООД лек автомобил марка „***“, мод. „***“, син на цвят с рама № * * * с първоначална регистрация от ***г./ лист 81/. След закупуването автомобилът бил регистриран на името на Г., като получил № ***, съгласно издадения на ***. талон / лист 5/.
Според показанията на свидетелите Д. К. и Н.М. ответницата била в чужбина от много години, 10 – 20 според К., като не поддържала връзка с ищците и те не знаели къде точно се намира тя. След смъртта на Н.Г. автомобилът бил ползван предимно от ищцата П. К., но също и от нейната *** К. Г.. И двамата свидетели поддържат, че са виждали само те да управляват колата „***“. Свидетелката К. поддържа, че това продължило до 2023г., когато според нея излезли нови закони и възникнала пречка да се управлява автомобила с неговия талон. Оттогава той стоял в двора. Технически той можел да се движи и двете ищци плащали разходите за него, но не го карали.
Видно е от представените по делото приходни квитанции на Община ***, че автомобилът е деклариран на името на двете ищци и ответницата, като за него е заплащан дължимия данък в периода от 2017г. до 2025г. / лист 8-15 и 61 – 63/ .
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Върху процесната движима вещ – лек автомобил е налице смесена съсобственост. Това е така, защото ½ ид.ч. от правото на собственост представлява делът на ищцата К. Г. от прекратената, поради смъртта СИО върху закупения по време на брака автомобил. Освен това по силата на наследяване тя придобила и още 1/6 ид.ч., съобразно чл. 9, ал.1 ЗН. Така общата й квота в съсобствеността е равна на 4/6 ид.ч. Двете *** са получили по 1/6 ид.ч. съобразно чл.5,ал.1 ЗН.
Съгласно чл.80 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Предвид основанието на което е възникнала съсобствеността върху ½ ид.ч. – наследяване, следва да се приеме, че двете ищци се явяват владелци на собствените си идеални части и държатели на идеалната част на ответницата. Това е така, предвид основанието за възникване на съсобствеността, което не предполага прилагане на презумпцията на чл.69 ЗС. В случаите като настоящия, когато сънаследник претендира, че е придобил по давност идеалната част на друг сънаследник, следва да докаже, че е налице промяна на намерението с което е осъществявал фактическа власт, 2 тоест преобръщане на държането на съответната идеална част във владение. Следва да се докажат такива действия, които недвусмислено говорят за промяна на намерението и които изключват владението на останалите съсобственици. Тоест в негова тежест е да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Съдът счита, че в случая не е доказано преобръщане на държането на идеалните части на ищцата във владение, от страна на двете ищци. Събраните по делото доказателства сочат само на това, че те са ползвали вещта рамките на нормалните правомощия с които разполагат, съобразно чл.31, ал.1 ЗС. Заплащането на дължимите от ответницата местни данъци не може да се разглежда като действие изключващо нейните права и сочещо на промяна на намерението с което се упражнява фактическа власт върху вещта. То има за последица пораждане на вземания по чл. 30, ал. 3 ЗС.
С оглед това съдът намира, че по делото не е установено, че ищците са завладели процесната 1/6 ид. ч. само за себе си, тъй като не се позовават на основание, което изключва правата на ищцата нито са доказали, че се променили намерението си, като това е било манифестирано по отношение на ответницата.
Ето защо не може са се приеме, че е осъществен фактическия състав на придобивната давност по отношение на спорните идеални части. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото разноски в полза на ищците не се следват.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, иска по чл.124 ГПК вр. чл.80 ЗС, предявен от П. Н. К. ЕГН ********** с адрес *** и К. Т. Г. ЕГН ********** с адрес *** против А. Н. Б. ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че ищците са собственици на основание на придобивна давност осъществена в периода 2014г. - 2024г. на 1/6 /една шеста/ ид.ч. от лек автомобил марка „***“ модел „***“, рег. № ***, син на цвят с рама № ***, с първоначална регистрация от ***г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3
4