Решение № 122 от 05.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500007 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на К. Й. К. и Ц. Й. К., двамата от гр. Лясковец, подадена чрез пълномощника им адв. П. С. от ВТАК против решение № 701/14.10.2024г. по гр.д. № 793/2021г. по описа на РС Г. Оряховица, с което допуснатите до делба поземлени имоти в землището на с. Крушето са разпредели по реда на чл. 353 ГПК между съделителите и е постановено парично уравнение на дяловете им.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с оглед начина на разпределение на делбените имоти и получилото се от това значителното по размер уравнение на дялове в пари, което дължат жалбоподателите.

Последните смятат, че по удачно е разпределението да бъде извършено по първи вариант от допълнителната съдебнооценъчна и техническа експертиза, при който ще се обособят реални дялове за съделителите, дори за това да се налага процедура по разделяне на делбените имоти. По тези съображения се иска от окръжния съд да преразгледа извършеното разпределение от районния съд и да се извърши ново съобразно посочения първи вариант от допълнителната експертиза, за което делото са 1 се върне на първата инстанция.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК отговор по жалбата е депозиран от ищците в производството, с който са изразили становище за нейната недопустимост, поради ненадлежно учредена представителна власт на пълномощника на жалбоподателите евентуално за нейната неоснователност, поради липсата на изразено от жалбоподателите становище пред районният съд за получаване на имот в общ дял.

Отделно от това се изтъква, че с оглед неподеляемостта на имотите същите е следвало да бъдат изнесени на публична продан.

Останалите съделители не са взели становище по жалбата, но същите като необходими другари служебно следва да се конституират във въззивната инстанция по арг. от чл. 265 ал. 2 ГПК.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството е делбено във фазата по извършване на делбата.

С влязлото в сила решение по допускане на делбата процесните недвижини имоти, находящи се в землището на с. Крушето – ПИ с идентификатор с площ от 5100 кв.м., ПИ с идентификатор с площ от 11 898 кв.м, ПИ с идентификатор с площ от 10 499 кв.м , ПИ с идентификатор с площ от 5 000 кв.м. и ПИ с идентификатор с площ от 7 701 кв.м. са допуснати до делба между страните в производството при следните права - 42/288 идеални части за С. Т. К., 156/288 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност между С. Т. К. и Г. М. Д., по 18/288 идеални части за всеки от тримата съделители Д. Г. Б., М. К. К., Т. П. К. и по 9/288 идеални части за всеки от П.

2

Т. А., С. Т. А., К. Й. К. и Ц. Й. К..

Във втората фаза съделителите С. Т. К. и Г. М. Д. са заявили желание за получаване на имот или имоти в общ дял, но смята разпределението на делбените вещи за невъзможно и искат изнасянето им на публична продан. Съделителите Д. Г. Б., М. К. К., Т. П. К., П. Т. А. и С. Т. А. са заявили желание за получаване на имот в общ дял, а последните двама и само общ дял помежду им. Съделителите К. Й. К. и Ц. Й. К. не заявяват становище по извършване на делбата и не изразяват желание за получаване на имот в общ дял.

Съгласно основното заключение на СОТЕ пазарната стойност на ПИ с идентификатор с площ от 5100 кв.м. е 8850 лв., на ПИ с идентификатор с площ от 11 898 кв.м. е 19 840 лв., на ПИ с идентификатор с площ от 10 499 кв.м. е 17 510 лв., на ПИ с идентификатор с площ от 5 000 кв.м. е 8130 лв. и на ПИ с идентификатор с площ от 7 701 кв.м. на стойност 14 410 лв. Вещото лице е дало заключение, че нито един от ПИ не е поделяем съобразно броя и правата на съделителите, нито може да се изготвят варианти за извършване на делбата, вкл. при съобразяване на желанието на ответниците Д. Б., М. К. и Т. К. за възлагане на имот в общ дял. В съдебно заседание вещото лице предлага варианти за разпределяне на имотите при евентуална спогодба, които налагат изготвяне на проекти за разделянето на част от делбените ниви.

Съгласно допълнително заключение по СОТЕ, при съобразяване на желанията на съделитетелите за поставяне на имоти в общ дял, вещото лице е предложило три варианта за делба. При първият вариант е необходимо разделянето на ПИ с идентификатор на три новообразувани имота и на ПИ с идентификатор на два новообразувани имота, с поставянето на един от новообразуваните имоти в общ дял на жалбоподателите. При вторият вариант е необходимо разделянето само на ПИ с идентификатор ***, но и поставянето на имоти в общ дял на всички ответници. При третия вариант на делба имоти са обособени в два дяла, без да е необходимо тяхното разделяне, но за жалбоподателите е предвидено парично уравняване /обяснения на вещото лице в съдебно заседание/.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари – чл. 69 ал. 2 ЗН.

В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на делбата теглене на жребий, разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота на публична продан. При избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях 3 права.

В случая районният съд е извършил делбата чрез разпределението на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК и доколкото във въззивната жалба са налице оплакване не срещу избрания от първата инстанция способ, а по отношение на неговото прилагане, извън предмета на въззивната проверка е дали извършването на делбата е следвало да стане по някои от другите уредени в закона начини.

При разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК следва да следва да се изхожда от общия принцип в ГПК за равнопоставеност на страните /съделителите/, при съобразяване на установените в съдебната практика /т. 5 ППВВ № 7/1973г./ критерии – големина на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалните им ползване. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата на неудобства между съсобствениците или поне те да са в най – малък обем. При разпределението по чл. 353 ГПК стойността на имотите не е определящ критерий за прилагането на този способ, тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и разпределения в дял имот, се урежда чрез изплащане на парично уравнение. Важното е всеки от съделителите да получи реален дял, като в тази връзка следва да бъде съобразено и изразеното от тях желание за получаване на самостоятелен обект е общ дял. Зачитането на волята на съделителите при извършването на делбата по реда на чл.

353 ГПК с поставяне на имоти в общ дял е проявление на диспозитивното начало в гражданксия процес.

В случая всички съделители, без жалбоподателите, са изразили желание за поставяне на делбени имоти в общ дял съобразно правата им. В тази връзка и съблюдавайки принципа залегнат в чл. 69 ал. 2 ЗН, районният съд е извършил разпределение на делбените имоти съобразно критерия за получаване на имущество в реален дял, най – близко до стойността на притежаваните права. Доколкото жалбоподателите не са изразили воля за поставяне на имот в общ дял и предвид обстоятелството, че дела им в общата вещ е най – малък всеки от тях е получил имотите с най – ниска стойност. В дял на останалите съделители са поставени имоти съобразно стойността на дела им и изразеното от тях желание за получаване на обособен обект в общ дял. Този начин на разпределение на имотите е най – подходящ, не само с оглед липсата на искане от жалбоподателите за поставяне на имот в общ дял, но и доколкото при него не се стига до разделяне на част от съществуващите поземлени имоти. Заявеното едва с въззивната жалба желание за получаване на общ дял, освен че се явява закъсняло, не може да доведе до извършването на делбата по вариант първи от допълнителното заключение, тъй като няма изразено съгласие от всички останали съделители за това. Ищците в производството не само не са дали съгласие, но очевидно се противопоставят на този вариант, след като поддържат и 4 пред въззивния съд, че делбата е следвало да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан. Отделно от това извършването на делбата по вариант първи от допълнително заключение, с оглед необходимостта от разделяне на два от делбените имоти, в случая е значително по неудобно и неподходящо от приложения от първата инстанция подход. При него делбените имоти се запазват като самостоятелни обекти на правото на собственост във съществуващ вид и площ, което безспорно, с оглед на големината им, се отразява на тяхната пазарна стойност, предвид водещия принцип на комасация при земеделските земи. В тази връзка разделянето на двата най – големи имота на три, съответно на две части, както е по вариант първи от допълнителната експертиза в случая създава неудобства по – големи от обикновените, тъй като провеждането на процедура по заснемането им в кадастъра значително се протака във времето и е свързана с допълнителни разходи, които следва да бъдат поети от съделителите и останали за тяхна сметка. Поставянето на самостоятелни обекти в дял на всеки от жалбоподателите във вида, в който съществуват, не ощетява същите с оглед на размера на паричното уравнение, тъй като срещу него те получават вещ на стойност по – голяма от стойността на дела им. По начина, по който е извършена делбата, е защитен интереса на всеки от съделителите, като е съобразена волята на тези, които са поискали поставяне на имот в общ дял респ. онези, които не са изразили такава своевременно, са получили в дял самостоятелен имот, без наличие на остатъчна съсобственост.

Мотивиран от всичко изложено до тук, настоящият състав на ВТОС намира, че районният съд правилно е извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като е поставил в общ дял на С. Т. К. и Г. М. Донева – К.а ПИ с идентификатор и ПИ с идентификатор в общ дял на Д. Г. Б., М. К. К., Т. П. К., П. Т. А., С. Т. А. ПИ с идентификатор в самостоятелен дял на К. Й. К. ПИ с идентификатор *** и Ц. Й. К. ПИ с идентификатор като е уравнил в пари несъответствията в дяловете по начина посочен в обжалваното решение. Последното като правилно и законосъобразно следва да се потвърди респ. подадената срещу него въззивна жалба следва да се отхвърли като неоснователна.