Решение № 6176 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6176 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110140808 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

01.04.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №40808 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.III ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. С. М., чрез адв.Л. Б., срещу ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представляван от ....... – управител, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №......г., сключен между страните, поради 1 противоречието му със закона.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 04.02.2025 г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1 200 лв. при ГЛП в размер на 50,40 % и ГПР в размер на 64,223 % срещу задължението за връщането й на 11- месечни вноски, всяка в размер на 184 лв., включваща главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Поддържа нищожност на процесния договор за кредит поради прекомерност на ГЛП и на ГПР, които надхвърлят законоустановения максмален праг. Сочи се, че по скрит начин ГПР е бил увеличен, доколкото в него не е включена дължимата неустойка. В чл. 6 от сключения договор е било уредено задължението за потребителя да осигури едно обезпечение под формата на ФЛ- поръчител заедно с банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При непредставяне на изискуемото обезпечение била предвидена неустойка в размер на 881,71 лв., платима на равни части към погасителната вноска. Твърди, че проц. клауза за неустойка е нищожна, доколкото същата цели неоснователно обогатяване на кредитора. Сочи, че същата излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. Моли за уважаване на иска.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Кр.

К., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че към момента на подписване на договора потребителят е представил ценна книга, като не е предоставил гарант, който да отговори на предвидените условия. Излага, че ищецът е погасил сума в общ размер от 550 лв. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е следвало неустойката да бъде включена при изчисляване на ГПР. Поддържа, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е индивидуално договорена. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира се присъждане на разноски.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните, че на 04.02.2025г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1 200 лв. при ГЛП в размер на 50,40 % и ГПР в размер на 64,223 % срещу задължението за връщането й на 11месечни вноски, всяка в размер на 184 лв., включваща главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, предадена надлежно на заемополучателя, както и че ищецът е погасил сумата от 550 лв. по договора за кредит.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за частично основателен. Съображенията за това са следните:

Представени са по делото препис на подписан Договор за паричен заем №......г., към искане №....., сключен между страните, за сумата от 900 лв., със срок на погасяване; 11 мес., платим в периода: 03.03.2025г.- 03.01.2026г., при посочен ГПР от 64,223%, с уговорено обезпечение по чл.6 – поръчителстване от ФЛ, отговарящо на опр. условия, предвидени в чл.10, ал.1, т.5 от ОУ и издаване на ценна книга, съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ОУ на кредитодателя, /стр.54 и сл./, при уговорка, че при непредставяне на уговореното обезпечение, се начислява неустойка от 881,71 лв., платима разсрочено, при общ размер на кредитното задължение от 2 024 лв.

Представен е подписан от ищеца РКО за сумата от 900 лв., платена му в брои на 04.02.2025г., /стр.38/.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за 2 извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

В случая е уговорено дог. обезпечение- издаване на ценна книга и поръчителство от ФЛ. Не се установява да е издадена такава, като не е представена към изисканото кредитно досие от отв. страна. В подадения ОИМ се твърди, че е начислено задължение за неустойка, поради непредоставяне на ФЛ- гарант по кредита и се посочва, че ищецът частично е погасил кредита, като е заплатил сумата от 550 лв. по сключения договор за кредит, поради което е налице неизпълнение по кредита. Платената сума е разпределена за погасяване на задължения за главница, неустойка и наказателна лихва, посочени в таблица в ОИМ.

Ищецът не ангажира допуснатата в негова полза ССч.Е, за което му е дадена допълнителна проц. възможност, като я намира за ненужна и се позовава на справка от ел. калкулатор за приложим ГПР от 118,93 %, при размер на кредит от 1 200 лв., платим на 11 месечни вноски от по 184 лв., /стр.48/. Към м.02.2025г. основният лихвен процент, по справка от сайта на БНБ, е бил в размер на 2,82%, което води до извод, че макс. допустимият размер на ГПР е бил 64,10 %, на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент за 2025г. е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася. В договора е посочен ГПР по кредита от 64,223 %, който надхвърля макс. размер на ГПР към датата на сключване на проц. договор за кредитм.02.2025г. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Само на това основание следва да се обяви клаузата на чл.3 от сключения договор за недействителна. Ищецът се отказва от исканото и допуснато доказателствено средство, като посочва, че реалният ГЛП и ГПР може да бъдат изчислени и без извършването на ССч.Е, като е налице богата съд. практика по отношение договорите на ответника. Указано е на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдяното основание за нищожност на правоотношението, за което му е допуснато доказателствено средство, от което се отказва. Служебното начало по чл.7 от ГПК изисква съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебно съдът не изчислява приложимия ГПР по кредити, нито е налице прието за безспорно между страните обстоятелство в този смисъл. Допускането по презумпция, че при изчислението на ГПР не е включено размера на възнаграждение за поръчителстване, неустойка и др. не е възможно.

Съдебните решения по различни от процесния договори за кредит не могат да ползват ищеца в настоящото дело. Поради това искът следва да се приеме за основателен в частта му относно клаузата на чл.3 от сключения договор за заем, като в останалата част следва да се отхвърли.

Иск за връщане на надплатена сума по кредита не е предявен, като не е и налице установена такава, доколкото се признава от отв. страна частично изпълнение за 550 лв.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за 3 разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е направил разноски за заплатена държ. такса и иска присъждането на адв. хонорар по чл.38 от ЗА в полза на проц. представител. С оглед изхода на спора по частично уважения иск не следва да се присъждат разноски, като следва да останат в тежест на всяка от страните, както са ги извършили.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представляван от ....... – управител, по иск на М. С. М., ЕГН:**********, разпоредбата на чл.3 от Договор за паричен заем №......г., сключен между страните, относно размера на приложимия по кредита годишен процент на разходи от 64,223%, поради противоречието му със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №......г. в останалата му част, като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4