Определение № 110 от 10.08.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Силистра, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Ана Аврамова

Ясен Д. Кръстев като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20263400600221 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

Постъпил е жалба от Р. С. П., срещу определение №108 от 14.05.2026г., постановено по ЧНД №257/2025г. на Силистренски районен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Силистра от 07.07.2025г. по ДП №131/2025г. по описа на РУ-Силистра.

Жалбоподателката счита, че определението е постановено при неправилна оценка на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателката, първоинстанционния съд не е извършил пълен съдебен контрол на постановлението за прекратяване и е потвърдил изводите на прокурора, без да отчете, че по делото не е било проведено пълно, всестранно и обективно разследване. Ето защо иска от въззивната инстанция да го отмени, и върне делото на РП-Силистра със задължителни указания по прилагането на закона.

Въззивната инстанция като прецени посочените в жалбата доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

От фактическа страна е установено, че свидетелите П. и Т. са били съпрузи, и по време на брака си придобили в режим на СИО два апартамента в гр.Силистра-апартамент по ул.“Симеон Велики“ №163 и кабинет по бул.“Македония“ №52. Двата имота не са били ползвани докато били в семейни отношения. С Решение №595/02.11.2023г., по гр.д. №1570/2023г. на РС-Силистра, бракът им бил прекратен. Делба на общото им имущество към него момент не била извършена. След развода св.П. се установила да живее в гр.София заедно с детето им, като двамата бивши съпрузи не са поддържали контакт. В края на м.ноември 2023г. св.П. се завърнала в гр.Силистра, и заедно с баща си-св.С. Т. посетила съсобственото със св.Й. Т. жилище на ул.“Симеон Велики“ №163. На място установила, че не може да отключи жилището с 1 ключа, който разполагала за него. Това било възприето и от баща й. След това тя установила същото обстоятелство и по отношение на кабинета на бул.“Македония“ №52.

На 01.12.2023г. св.П. отправила нотариална покана до бившия си съпруг, с искане той да й предостави ключове за притежаваните все още общи имоти.

В отговор на това, св.Й. Т. също и отправил нотариална покана на 12.12.2023г., в която оспорил твърдението й, че е сменил патроните на имотите.

На 10.02.2025г. св.П. подала сигнал до РП-Силистра, в който посочила, че от края на м.ноември 2023г. е била възпрепятствана от бившия си съпруг да влезе в общият им имот.

Подадената жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, Силистренски районен съд е приел, че то е обосновано, поради което и достигнатите правни изводи са законосъобразни.

Тези аргументи се споделят от въззивната инстанция. Това е така защото извършеното разследване по досъдебното производство е всестранно и пълно, като са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, имащи значение за изясняване на основния факт на доказване.

Според чл.323, ал.1 НК, деецът осъществява своето спорно право „самоволно“, в смисъл, че предприема дейност за упражняването му по свое решение, без да се съобразява с волята или възраженията на отсрещната страна. Той освен това осъществява спорното право и не „по установения ред, в смисъл, че липсва търпимост от отсрещната страна и въпреки противопоставянето й, предприема дейност за упражняването му по ред, който не отговаря на закона. По този начин обаче, деецът пренебрегва не само отсрещната страна, но осъществявайки своето спорно право пренебрегва и властта, към която е следвало да се обърне, за да го защити и упражни.

В конкретния случай съобразно установената фактология, не са наЛ. никакви действия, относими към някой от елементите на изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство“. Несъмнено е, че към инкриминирания момент /края на м.ноември 2023г./, не е съществувал никакъв спор, предмет на който да са процесните имоти, и по-конкретно, между свидетелите П. и Й. Т. не е съществувал никакъв спор от вещно, облигационно или друго някакво имуществено право. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен спор. Няма ли оспорване от другата страна, и Л.то осъществи своето действително или предполагаемо право, то завземайки определена престация и изразявайки своите претенции върху нея, ще създаде условия другата страна да извърши тепърва самоуправство, и да се окаже не пострадал, а негов субект.

В настоящият случай преди инкриминирания момент /края на м.ноември 2023г/, по отношение на процесните имоти придобити в режим на СИО не е имало повдигнат правен спор относно тяхната собственост, ползване и владение. В тази връзка деянието по чл.323, ал.1 НК е несъставомерно и от субективна страна, тъй като то се осъществява винаги при пряк умисъл, а за 2 неговото наличие деецът във всички случаи трябва да знае за предварителното оспорване, дошло от отсрещната страна. Не знае ли за такова оспорване, то той би осъществил поначало добросъвестно своето право.

Това се потвърждава и от подадения от жалбоподателката сигнал до РПСилистра, в който тя е заявила: „В края на м.ноември 2023г. при неуспешен опит да вляза в горецитираните имоти, с изненада установих, че патроните на бравите на входните врати на апартамента и кабинета са сменени“, т.е. тя подчертава, че до този момент не са съществували никакви съмнения относно нейното право като съсобственик на имотите, след като е използвала словосъчетанието „с изненада установих“.

В разпита й като свидетел в хода на досъдебното производство, св.П. също така недвусмислено изтъква, че със св.Й. Т. не са имали никакви договорки за общите им имоти, и едва след събитието в края на м.ноември 2023г., когато тя не е успяла да влезе в имотите, са предприети действия за решаване на тези отношения. И двамата приемат формата на общуване чрез нотариални покани, като в тях св.П. недвусмислено сочи за инкриминирано събитие и основание за търсене на отговорност по чл.323, ал.1 НК, именно твърдяната от нея смяна на патроните от вратите на имотите в края на м.ноември 2023г.

Ето защо настоящата инстанция приема твърденията на жалбоподателката изложени едва във въззивната жалба, за някакви хипотетични и предполагаеми спорове между бившите съпрузи във връзка с процесните имоти преди този момент, за голословни и несъстоятелни.

Обстоятелството, че независимо от образуваните граждански производства за решаване на имуществените спорове по повод процесните имоти, св.П. на 10.02.2025г. е подала сигнал до РП-Силистра, сочи на очевиден стремежа от нейна страна, посредством наказателно-правните възможности да повлияе върху развитието и резултата на тези граждански производства.

Настоящата инстанция приема, че в хода на досъдебното производство са били събрани всички възможни и необходими доказателства, поради което е споделяем извода, че разследващите органи са извършили пълно, всестранно и обективно разследване.

С оглед на това, Силистренски районен съд правилно е приел, че прокуратурата законосъобразно и обосновано е прекратила наказателното производство прилагайки прекратителното основание на чл.24, ал.1, т.1, предл.2 НПК.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №108 от 14.05.2026г., постановено по ЧНД №257/2026г. на Силистренски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4