Решение № 343 от 22.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Та при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Та Въззивно търговско дело № 20223001000501 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №16419/07.07.2022г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. №17764/25.07.2022г., на С. К. Д., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител К. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в град Варна, срещу решение №252/27.06.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №742/2021г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение предявените от малолетния ищец – настоящ жалбоподател С. Д., чрез неговия законен представител искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД КЗ за заплащане на справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” за претърпени вреди от ПТП, причинено на 24.11.2017г в гр. Варна от водач застрахован с полица № 06117002943306 собственик на л.а. „Мазда 6” с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, в т.ч. неимуществени в размер на 25 500 лв. и имуществени в размер на 56 лв., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези главници, начислена за период от увреждането - 24.11.2017г. за неимуществените вреди, съответно от 30.11.2017г. - за имуществени разходи, до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на законен представител на пострадалия.

Основното оплакване е за неправилност и необоснованост на крайния извод на първоинстанционния съд, че в случая липсва противоправно 1 поведение у водача на автомобила, тъй като само внезапната промяна на посоката на движение на пострадалия ищец е създало опасната ситуация, а след нейната поява автомобилистът не е можел технически да я избегне при вече избраната скорост на движение от над 14,70 км/ч, поради което пряката отговорност на ответния застраховател не може да бъде ангажирана. Като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и фактите, които следва да се считат установени от тях, акцентирайки и на особеностите на мястото, на което е настъпило произшествието - в жилищна зона в гр.

Варна, в район, заключен между бл. 33 на ул. „Подвис”, в който са разположени в близост три училища - „Първа езикова гимназия”, ОУ „Ангел Кънчев” и ОУ „Хаджи Димитър”, наличието на съответна на това хоризонтална и вертикална пътна маркировка (маркирани последователно няколко пешеходни пътеки, поставени пътни знаци „ А 1 9 ” и „А18”), в делничен ден, в момент, в който са се провеждали занятия в учебните заведения, изискващи особена бдителност при управление на МПС, въззивникът счита, че вината на водача на МПС за осъществяване на произшествието и неговото противоправно поведение са били надлежно установени в процеса. С оглед на това и позовавайки се на съдебна практика по сходни случаи, установена в конкретно посочени съдебни решения, моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенциите му да бъдат уважени.

Претендира и присъждане на разноски.

В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез пълномощника си по делото адвокат П. О., САК, като излага подробно коментара си по оплакванията на ищеца, заключава, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и при пълен анализ на събраните по делото доказателства, по същество е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си по делото адвокат Т. С., ВАК, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея основания и искания и моли за нейното уважаване. Доводите са развити допълнително в представена писмена защита.

Въззиваемата страна, представлявана по пълномощие от адвокат П. О., САК, заявява, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 от ГПК.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, не е изпратила 2 представител в съдебното заседание, не е изразила становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените пред първоинстанционния Варненски окръжен съд искове е претендираното пряко право на ищеца С. К. Д., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител К. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в град Варна, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище град София обезщетение за причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2017г. в град Варна, в района пред Първа езикова гимназия, по вина на водача на л.а. „Мазда 6” с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, П.

Борисов Цонев, вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания (счупване на долна трета на ляв голям пищял), психични страдания от изживяното произшествие и лечение в резултат от нараняването (болничен престой, обездвижване, физиотерапии и продължаваща рехабилитация за възстановяване на движенията) и понесени материални загуби (сторени разходи за лечение).

Претендираното обезщетение за неимуществените вреди е заявено в размер на 25 500 лева. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е заявен в размер на 56 лева. Сумите се претендират ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 24.11.2017г. върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, съответно от 30.11.2017г. - върху дължимото обезщетение за имуществените вреди, до окончателното им плащане.

Така предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Акцесорните претенции се квалифицират правно по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Основният спорен по делото въпрос е по отношение на правопораждащия претендираната с предявения пряк иск обезщетителна отговорност факт – виновно и противоправно поведение на водача на л.а.

„Мазда 6” с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, което именно е довело до вреди за ищеца.

В съставения констативен протокол №3134/24.11.2017г. е отразено, че лекият автомобил е блъснал пресичащ от ляво на дясно пешеходец – детето С.

К. Д.. Удостоверителната сила на констативния протокол в частта относно спорния механизъм на ПТП е опровергана от заключенията на автотехническите експертизи – първоначална и повторна. Установено е от експертите (въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства), че процесното пътно произшествие е станало на 24.11.2017г., около 16:30 часа в гр.Варна на безименна улица между бл.ЗЗ на ул. „Подвис“ 3 и Първа Езикова Гимназия. Широчината на платното за движение в участъка от улицата, където е станало произшествието, е 6,00 метра. Платното за движение е ограничено от двете страни с тротоари и бордюри, с височина 1012 см. Широчината на тротоарите е 2,70 м. На пътното платно, на 1,60 метра преди ъгъла на двора на Първа Езикова Гимназия (намиращ се вдясно от пътното платно посока ул. „Подвис“, избран за ориентир на огледа), е разположена пешеходна пътека „М8“ (тип Зебра) с широчина 3,00 метра. На ок. 21,60 метра след ориентира, на тротоара са поставени един над друг два броя предупредителни пътни знаци „А18“ (Пешеходна пътека) и „А19“ (Деца). Произшествието е станало в този участък на пътя (между двете пешеходни пътеки, в района на двата пътни знака, на ок. 21,45 метра след ориентира и на ок. 1,90 метра вляво от десния бордюр). Според вещото лице М. Т, скоростта на движение на автомобила към момента на възприемане на опасността е била ок.20 км/ч. Според вещото лице инж.Е И скоростта на движение на автомобила към момента на задействане на спирачната му система възлиза на 15 км/ч като сблъсъкът с пешеходеца е настъпил в края на спирачния път на автомобила. Към момента на сблъсъка с автомобила пресичащият пешеходец се е движил със скорост ок. 12,2 км/час (3,39 м/с).

Като се има предвид вида и характера на предприетото пресичане от детето (изненадващо и тичайки, на нерегламентирано за целта място - между двете пешеходни пътеки), и като се има в предвид че ударът е настъпил в средата на пътното платно, т.е. детето е изминало около 3м., вещите лица считат, че от момента на възприемане на опастността, на водача са му били необходими поне 1.8 сек, за да спре автомобила и да предотврати ПТП. Водачът на л.а. не е имал възможност да възприеме по-рано възникналата опастност и да предприеме по-ранно спиране. В момента на възникване на опасността отС.ието на автомобила от мястото на удара 4,50 метра при изчислена опасна зона за спиране от 6,26 метра и водачът не е имал техническа възможност да предотврати съприкосновението с пешеходеца чрез спиране. И двете вещи лица по САТЕ (първоначална и повторна) са категорични, че произшествието е настъпило поради внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно и в рамките на опасната зона за спиране на движещ се автомобил.

Тези констатации съответстват и на показанията на разпитания по делото свидетел Р Д.а Н – баба на ищеца и очевидец на произшествието.

Същата сочи, че на посочената дата заедно с тримата си внука са се движили от училище „Ангел Кънчев“ в посока Първа езикова гимназия и ул. „Подвис“ с намерение да я пресекат, за да се приберат вкъщи. Първоначално са се движели от страната на блок 33, тъй като докато се стигне до гимназията няма тротоар. На първата пешеходна пътека пресекли само тя и внучката й.

Момчетата, които били малко след тях, останали от другата страна на улицата. Там било по-широко и те продължили по тротоара, като бягали.

Преди следващата пешеходна пътека решили също да пресекат и да се присъединят към баба си. Свидетелката се огледала за коли, но не забелязала такива. Когато децата започнали да пресичат, тогава като се обърнала тя 4 видяла идващия автомобил. С. започнал да пресича бягайки, бил се засилил, когато колата го застигнала.

Според вещите лица по комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, ударът между автомобила и детето е бил относително лек, настъпил е в крачка, когато левият крак е бил изнесен и изложен на действието на бронята на идващото МПС. За това според експертното мнение на вещото лице – лекар свидетелства морфологията на счупването - сравнително добро счупване, линейно, при което няма разместване на значителни фрагменти. Ако тежестта на тялото е била върху крайника, който е ударен, счупването е щяло да бъде друго – много вероятно и на двете кости, с разместване. По експертното мнение на вещото лице – автоексперт, не може да се определи колко е следвало да бъде най-ниската скорост на движение на автомобила, за да се предотврати сблъсъка с пешеходеца, но със сигурност скороростта му на движение не е била голяма, тъй като при по-голяма скорост би се стигнало до завъртане и отхвърляне на самото тяло на детето. Затова посочената скорост от ок. 20 км/ч е приблизително максималната скорост, при която се нанася такъв удар.

Сходно е и заключението на вещото лице Иванов по повторната САТЕ. При извършени от него проверовъчни математически изчисления по други показатели е установил, че и при по-ниска от сочената от него скорост (ок. 15 км/ч) автомобилът не е имал възможност да предотврати произшествието.