Решение № 256 от 09.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Варна , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503074 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 260342 от 15.09.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу решение № 260000 от 20.08.2019 г. по гр.д. № 1593 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. С. Д., не дължи на жалбоподателя сумата от 3 307.62 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 12.10.2017 – 11.10.2018 г. за обект с аб. № 2100103081 кл. № 1100324796 по издадена фактура №

0285065222/18.09.2019 г., на основание чл. 124 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, е осъдено да заплати и разноски в производството в размер на 461.53 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли установителната претенция на ищцата.

В отговор въззиваемата страна, оспорва основателността на жалбата, като излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.

В открито съдебно заседание въззивника и въззиваемия се представляват от пр. представители, чрез които поддържат писмено изразените доводи и претендират разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно 1 основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 3 307.62 лева.

В исковата молба ищцата Н. С. Д., твърди, че не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, горепосочената сума, която е претендирана като корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия, област Варна, ул.

„Христо Ганчев” № 17, ет. 1, с клиентски № 1100324796 и абонатен № 2100103081, за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 0285065222 от 18.09.2019 г. и това твърдение, представлява правен интерес за предявения отрицателен установителен иск. Ищцата излага, че е собственик на недвижим имот, с административен адрес гр. Провадия, обл. Варна, ул. Христо Ганчев 17, ет. 1 и е абонат с клиентски № 1100324796 и абонатен № 2100103081. Излага, че е редовен и точен платец към дружеството ответник. С писмо изх. № 55018_КП1104819_1 от 18.09.2019 г.

„Електроразпределение Север" АД ищцата била уведомена за извършена проверка и съставен констативен протокол № 1104819, а с писмо изх. № 55018_КП 1104819_2 от същата дата „Енерго-Про Продажби" АД го е уведомило, относно изчисляване и коригиране на сметката му за електроенергия за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г., съгласно приложена справка и че е издадена фактура от последното дружество за дължима от него сума в размер на 3 307.62 лева, която следвало да заплати до 30.09.2019 г. В констативен протокол № 2064 от 10.09.2019г. - АУ- Е- 000029-57142/ 15.10.2018г. било упоменато, че при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер се състояла от две тарифи и че потребената електроенергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа ТЗ- 017471,5 kWh., ч е не бил осъществяван външен достъп до електромера и че същият съответствал на метрологичните характеристики, отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Оспорва изцяло, че дължи сумата посочена във фактура № 0285065222 от 18.09.2019 г.като счита, че начислената ел. енергия не е реално доставена, не е потребена и не е ясно как е изчислена. В исковата молба се акцентира, че водената между ищцата и другите две дружества кореспонденция са я затруднили в защитата, тъй като не е могла да се ориентира кой е субекта на претенцията.

Излага, че според практиката на Европейският съд по Директива 93/1З/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същия, „националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...”. Позовава се на задължителната практика на ВКС, постановена по чл. 290 от ГПК, според която констативният протокол за проверка не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за електроразпределителното дружество да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Цитира решения на ВКС и се позовава на чл.13 от Директива № 2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно които държавите-членки гарантират чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Навежда, че след като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.

Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър бил в пряко нарушение на Общите условия на дружеството, разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ (отменен, но действал към момента на корекцията), Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, задължаващи дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.

Отчитащото електроенергия устройство било параметризирано да отчита консумираната 2 ел.енергия само по две тарифи - дневна и нощна. Посочва, че електромерът е бил параметризиран да отчита по три тарифи, без да има подадено за целта заявление от ищеца, като абонат-потребител. Тъй като бил битов абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този начин не било обвързващо за потребителя защото се считало за отклонение от договора.

По изложените съображения ищцата счита, че липсва правно основание основание за допълнително начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3.

Счиита, че отчет по тази тарифа е недопустим, поради липса на определени цени на върхова енергия за битови абонати, а от представените протокол и експертиза, не се установява кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели, доказателства за тарифната група, по която евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от ищеца и в посочения в оспорваната от него фактура времеви период. Счита, че от проведената от ответника процедура, не може да се установи извършване на софтуерната манипулация, несъответствие между данните на параметрите на измервателната група (по три тарифни регистъра) и заявените от него параметри за измерване (по два тарифни регистъра), причинната връзка между тези факти, време на настъпване на несъответствието (грешката) и размерът на разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода на неправилното изчисляване на енергийното потребление.

Отделно от това, твърди, че ответникът не е спазил предвидените от закона процедури за извършването на наложената корекцията. Излага, че съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т. би ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. (отменени, с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51, с Решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС). В случая контролната проверка в обекта на потребление била извършена при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като хипотезите позволяващи корекция при условията, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ, били неприложими, доколкото не било установено вмешателство в измервателната схема или схемата на свързване на електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвиждал възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер не бил с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпвала. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е била извършена по правилата, на практика лишавала потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа било в противоречие с нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 ЗЕ, които въвеждали изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Доколкото в случая била налице хипотезата на липса на нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не можела да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсвали.

На следващо място, твърди, че практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК въвежда допълнително изискване за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период - крайният снабдител с ел. енергия (доставчикът) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. След като след изменението през 2012 г., чл. 98 а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (т.е. по глава IX от 3

ПИКЕЕ), именно това налагало допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежали на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. З от ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена била и възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ. Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налагало нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ. ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за периода от 22.03.2017 г.- 21.03.2018 г. били приети през 2007 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 201З г. Правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, се явявали неприложими в настоящия случай и ищецът счита, че от ответното дружество не е извършено и редовното му уведомяване за корекцията, поради липса на установени правила. С оглед на това твърди, че ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в обекта на ищеца, като същевременно не била проведена законосъобразна корекционна процедура. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ. В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа иска по изложените в исковата молба твърдения и правоизключващи възражения, които са идентични на тези изложени в отговора на въззивната жалба.