Определение № 2698 от 13.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2698 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502038 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК .

Обжалвано е определение № 678/ 27.05.2025 г. по гр. д. № 178/2025 по описа на Районен съд - Карлово, с което е оставена без разглеждане подадената на молба с вх. № 5045/05.05.2025 от „Банка ДСК“ АД чрез юрк. Х.

Г. в качеството на пълномощник, за изменение на постановеното по делото определение № 538/25.04.2025 г., в частта му за разноските.Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД моли определението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 25472/16.07.2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив (вх. № 6590/10.06.2025 г. по описа на Районен съд – Карлово).

Ответникът по частната жалба Д. Ц. К., чрез процесуалия представител адв. И. И., моли жалбата да бъде отхвърлена като недопустима и неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 7775/04.07.2025 г. по описа на Районен съд – Карлово. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гр. д. № 178/2025 г. по описа на Районен съд Карлово е образувано по молба по чл. 51 от ЗН, депозирана от „Банка ДСК“ 1

АД срещу наследниците на кредитополучателя Ц. В. И., които съдът да призове и да им определи срок за приемане или отказ от наследство от посочения наследодател. С разпореждане на съда от 18.02.2025 г. са конституирани като страни в производството Б. Ц. И. и Д. Ц. К. – наследници от първи ред.

В определения от съда едномесечен срок, по делото е постъпило от Д. Ц.

К. съдебно удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 182/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово, за отказ от наследството на Ц. В. И., заведен под № 7/14.02.2022 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН. След служебно извършена справка е установено, че и другото призовано към наследяване лице Б. Ц. И. също е депозирало отказ от наследство /ч.гр.д. № 395/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово/. Предвид констатираното, с Определение № 538/25.04.2025 г. по гр. д. № 178/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, производството по делото е прекратено и в полза на Д. Ц. К. са присъдени претендираните от нея разноски в размер на 200 лв.

С молба по чл. 248 от ГПК „Банка ДСК“ АД моли първоинстанционният съд да измени постановеното определение в частта за разноските като същите бъдат оставени в тежест на ответната страна.

В обжалвания акт, съдът приема, че съгласно чл. 540 от ГПК в охранителните производства приложение не намират разпоредбите на чл. 207266 от ГПК, измежду които попада и разпоредбата на чл. 248 от ГПК и в тази връзка молба за изменение на определението, в частта му за разноските е недопустима, поради което съдът я оставя без разглеждане.

За постановеното определение молителят е уведомен на 03.06.2025 г., поради което частната жалба се явява подадена в срок, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбоподателят навежда оплаквания,че обжалвания акт е неправилен, доколкото съдът не е взел под внимание фактът, че към датата на образуване на производството по чл. 51 от ЗН, Банката не е знаела дали има вписани откази, респ. приемане на наследството от наследниците. Твърди, че в този процес не е налице състезателно начало, не се провежда процедура по събиране и оспорване на доказателства и тъй като не се разрешава материален спор, никой от участниците не дължи разноски на друг участник.

2

Ответницата по частната жалба възразява, че жалбата е недопустима и неоснователна предвид разпоредбата на чл. 541 от ГПК, която изрично предвижда, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. Твърди, че процедурата по призоваване на наследниците на починало лице, за да заявят дали приемат или се отказват от наследство, представлява спорна съдебна администрация, по отношение на която се прилагат правилата на охранителните производства и затова логически е обосновано разноските в това производство да се поемат от молителя.

Съдът намира подадената частна жалба за неоснователна. Изложените в нея доводи не касаят допустимостта на молбата за разноски, а по същество оспорват дължимост на разноските.

Процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството на починалия, следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителните производства.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото и призованите към наследяване са участници в производство, за което са призовани, могат да упълномощят адвокат, съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на чл. 78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Това следва изрично и от нормата на чл. 540 от ГПК, според която в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса и тези на общия исков процес.

Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство. Ответникът има право на обезщетение за разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. От друга страна разпоредбите на чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда обективната отговорност на страната за причинените на другата страна имуществени вреди, изразяващи се в направени по делото разходи във връзка с прекратяване на делото.

3

В охранителните производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на другата страна е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 540 от ГПК обаче, постановен съдебен акт в производство, инициирано по чл. 51 от ЗН, не може да бъде допълван или изменян в частта за разноски, тъй като за охранителните производства тази разпоредба на общия исков процес е неприложима.

Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, който има процесуална възможност да обжалва постановения съдебен акт в тази част, но не и да иска неговото изменяне, тъй като се касае за особено производство, в което изрично са изключени правилата на исковото производство по чл. 207-266 респ. 303-388 от ГПК.

Гореизложеното обосновава извода, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено.

Разноски на ответницата по частната жалба не се присъждат, доколкото съгласно трайната съдебна практика, разноски в производството по разноски не се дължат.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 678/ 27.05.2025г. постановено по гр. д. № 178/2025 по описа на Районен съд - Карлово

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5