Определение № 183 от 18.03.2024, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Пещера, 18.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20245240100009 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 101/08.01.2024 г., уточнена с молба с вх. № 401/22.01.2024 г. по описа на Районен съд - Пещера, подадена от Е. Н. Б. против Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и центрове за настаняване от семеен тип – гр. Батак (ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак), с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл.

188, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на ищцата Е. Н. Б. със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак.

В исковата молба ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение на постоянен трудов договор при ответника ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, като заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2“. Поддържа, че на 05.12.2023 г. е издадена Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Посочва, че на 06.12.2023 г. й е връчена за подпис заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, но тя отказала да я подпише, тъй като не била съгласна със съдържанието й. Поради това й било отказано да получи екземпляр от заповедта, въпреки многократното й настояване за това. Ищцата счита, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон – КТ, издадена е в противоречие с процесуалните правила и е необоснована и немотивирана, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди, че заповедта няма минимално необходимото съдържание, тъй като в нея липсва конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Поддържа, че фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с правните такива, както и че е налице ексцес на търсене на дисциплинарна 1 отговорност от ищцата от страна на работодателя. Сочи, че на 28.11.2023 г. й е връчена Заповед № 531/27.11.2023 г., с която на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ й било поискано обяснение за това, че на 07.11.2023 г. по време на смяна е допуснала потребител на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак – Н.М.И да избяга, както и за това, че на 11.11.2023 г. отново по време на дежурство (на смяна) е накарала същият този потребител Н.М.И да набие друг потребител – А.А.Н, при което по втория потребител имало оток и синина по горната част на гърба. Ищцата дала кратко обяснение, в което отрекла да е имала такова поведение. Същата акцентира, че в искането за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ не са посочени конкретните нейни действия, обосноваващи нарушение на трудовата дисциплина, за да може тя адекватно да реализира правото си на защита преди да бъде дисциплинарно наказана. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено конкретното извършено от ищцата нарушение, мястото му на извършване и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. На следващо място, ищцата твърди, че наложеното й дисциплинарно наказание е необосновано завишено, както и че е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ.

С молба с вх. № 401/22.01.2024 г., депозирана в срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, но извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, ищцата навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че заповедта, която й била връчена на 06.12.2023 г. се различава по обем и съдържание от представената по делото Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак. По тази причина поддържа, че процесната Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак е дописвана, което представлява злоупотреба с право и има за цел единствено да й бъде наложено дисциплинарно наказание.

Като аргумент за дописване на заповедта изтъква и обстоятелството, че в заповедта П.С е посочена като медицинска сестра, каквато не е, вместо като социален работник. Сочи, че при връчване на заповедта в кабинета на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак са присъствали Директора Иванка Балинова и г-жа М. Г. П., но не и лицата, които са записани като свидетели на факта, че ищцата е отказала да получи заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Твърди, че ответникът е действал недобросъвестно при осъществяване на правата си по смисъла на КТ. Сочи, че по време на нейното дежурство подобно произшествие, като описаното в заповедта, не е ставало и няма отразяване в рапортните тетрадки. Като довод за незаконосъобразност на заповедта сочи и това, че работодателят не е изпратил обжалваната заповед на адреса ищцата.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното й със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак дисциплинарно наказание „Забележка“. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени 2 искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, с който намира предявения иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание за допустим, но неоснователен. За процесуално недопустимо ответникът счита само допълването на обстоятелствената част на исковата молба, извършено от ищцата в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с молба с вх. № 401/22.01.2024 г., тъй като то е направено извън преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ и не е извършено в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Сочи, че не оспорва, че ищцата заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2“ при ответника ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, който е неин работодател, както и че със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, връчена при условията на отказ, на ищцата Е. Б. е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Заявява, че оспорва всички останали ищцови твърдения, изложени в исковата молба, като излага конкретни възражения и подробни обстоятелства, на които се основава това оспорване.

Ответникът твърди, че Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като в същата ясно е посочено, че се санкционират две нарушения: първото – извършено на 07.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснато напускане („бягство“) от ЦНСТ № 2 на потребителя Николай Митев през време на дежурството на Е. Б. и второто извършено на 11.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснат побой между двама потребители на ЦНСТ № 2, в резултат на който потребителят А.Н е претърпял травми в областта на гърба. Ответникът твърди, че липсата или неточно посочената квалификация на вменените на ищцата нарушения в заповедта, според вътрешно установените норми в ЦНСТ или според КТ, не представлява порок на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ. Поради това, дори и нарушенията неправилно да са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 7 или по т. 10 от КТ, то това не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Ответникът твърди, че ищцата е запозната с всички актове (Закон за социалните услуги, Наредба за качеството на социалните услуги, Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга, Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, Вътрешен правилник на ЦНСТПЛУИ № 2 и утвърдените от Директора Процедура за действие при отсъствие на потребител без разрешение от услугата и длъжностна характеристика за длъжността „Сътрудник социални дейности“) гарантиращи следните две основни ценности: безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на социални услуги. Отделно от това, в изпълнение на програма за повишаване на квалификацията на персонала в ЦНСТПЛУИ 2, ищцата участвала и в обучения с подобна насоченост. През 2022 г. било проведено обучение на тема „Методика на социалните услуги за 3 хора с умствена изостаналост“, а през 2023 г. – на тема „Програма за човешко достойнство“. Ответникът твърди, че сочената в процесната заповед норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, уреждаща по най-общ начин съдържанието на термина „резидентна грижа“, като дейност по осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневни потребности, потребности от развитие на лицата и осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот, показвала в обобщен вид задължението на персонала на услуга, предоставяща такава резидентна грижа, да полага максимална грижа и да бди над потребителите на услугата. Поддържа, че като не е посочил като нарушено всяко отделно задължение на ищцата Е. Б. по осигуряване безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на услугата, произтичащо от всеки един от гореописаните актове поотделто, а е посочил общата норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, работодателят не е допуснал нарушение на чл. 195, ал.

1 от КТ. Ответникът твърди, че е спазена нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал и приел писмените обяснения на ищцата. Освен това работодателят е изискал и рапорти от всички служители, възприели лично факти, касаещи случаите от 07.11.2023 г. и 11.11.2023 г., след което със Заповед № 538/29.11.2023 г. е назначил комисия, която след като се запознае с всички факти и обстоятелства и изслуша свидетелите на обсъжданите нарушения, да изложи своите констатации в протокол и да даде становище относно ангажиране дисциплинарната отговорност на Е. Б.. На 01.12.2023 г. така назначената комисия е заседавала, изслушала е свидетелите и с Протокол от 04.12.2023 г. е дала становище за извършени от ищцата Е. Б. дисциплинарни нарушения на 07.11.2023 г. и на 11.11.2023 г., за които да се наложи едно общо наказание „забележка“. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че заповедта е била дописвана, след като на 06.12.2023 г. ищцата е отказала да я получи. Изтъква, че обстоятелството, че в заповедта П.С е посочена като медицинска сестра, а не като социален работник, не може да бъде аргумент за дописване. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че при връчването на заповедта не са присъствали посочените в нея лица Ц. К. и Ц. П.. Сочи, че в случая не намира приложение чл. 195, ал. 2 от КТ. Твърди, че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина и като възможно най-лекото наложеното й наказание „Забележка“ се явява съответно на извършените дисциплинарни нарушения.

По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл.

188, т. 1 от КТ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ответника-работодател е да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание - обстоятелствата, обосноваващи 4 налагането на дисциплинарното наказание „забележка“, описани в оспорваната заповед и по-конкретно - да установи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата; че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание; че е изискал обяснения от служителя – ищцата в подходящ с оглед обстоятелствата срок, съгласно нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ; че заповедта е издадена от компетентен орган в установения от закона срок, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание.

Предвид становището на ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обявят з а безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните съществува валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 01/26.05.2008 г., че ищцата Е. Н. Б. заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2“ при ответника ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак, както и че със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ – гр. Батак на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и тази заповед е връчена на ищцата, при условията на отказ, на 06.12.2023 г.