Решение № 19215 от 24.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19215 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110106489 по описа за 2025 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът С. Д., твърди, че на 15.10.2021г. е станала жертва на интернет измама, защото от банковата й сметка в Пощенска банка са откраднати парични суми в общ размер 8459,63 лева, от които 3459,63 лева – наредени от сметката й като множество на брой плащания към онлайн търговци в чужбина чрез виртуален пос терминал, а останалата част общо 5000лева, са преведени чрез 3 последователни платежни нареждания към сметка на друг клиент в Пощенска банка – Л. А.. Твърди, че чрез фишинг имейл на 15.10.2021г.е станала на жертва на измама, вследствие на което са извършени 3 броя банкови превода от банковата й сметка при ответника 2 по 2000лева и 1 от 1000лева, наредени към банкова сметка на Л. А. в същата банка. На същия ден се сочи, че А., непосредствено след като установява, че е получила общо 5000лева от непознат, се е обадила в „кол център“ по телефона, за да ги уведоми за преводите, от където се твърди, че й е отговорено, че преводите са сгрешени и ще бъдат възстановени по служебен път, ако е съгласна. По обяд, на 15.10.2021г. с ищцата се е свързало лице от женски пол от „кол център“, за да разбере, дали банковите преводи на суми от 5000лева, изпратени към А., са извършени доброволно и след като ищцата уведомила служителя, че не знае и не е разрешавала тези преводи, с нейно съгласие, интернет банкирането й било блокирано. По – късно на същия ден, 15.10.2021г, в малките часове на нощта, от банковата сметка на ищцата са извършени още 17 броя плащания на виртуален пос терминал в чужбина в общ размер 3459,63 лева, осчетоводени на 18.10.2021г.и 19.10.2021г.

Ищцата Д. твърди, че на 15.10.2021г. отишла до клон на ответната банка „Юробанк България „ЕАД в град Червен бряг, за да подаде сигнал и да поиска да й бъдат възстановени 1 сумите, преведени без нейно съгласие. Сочи, че от приложеното банково извлечение, по това време вече са били извършени и 17- те броя плащания на виртуален пос терминал на обща стойност 3459,63 лева, но се сочи, че при посещението си в банковия клон не е информирана затова, нито е попитана дали тези плащания са извършени доброволно от нея.

Сочи, че е разбрала за тези плащания едва на 25.10.2021г., когато отишла до РУ Червен бряг, за да подаде жалба и за целите на жалбата била посъветвана да поиска извлечение от банковата си сметка. Твърди, че на 16.10.2021г. от сметката на А. е извършено плащане към международен сайт Luna.com на сума 1000лева, като се сочи, че тя отново се е обадила по телефона на ответника, от където я уверили, че картата й блокирана и няма за какво да се притеснява. Сочи , че на 17.10.2021г. А. установила, че от сметката й са преведени още 2000лева по сметка на друго непознато лице / Стефан/, чрез онлайн банкирането й, което не било блокирано след двата сигнала. Сочи на 8.11.2021г. по сметката й са възстановени 4000лева, преведени от банковата сметка на Л. А., както и че в следващите няколко месеца не е получавала информация от ответника. Твърди се образувано ДП по описа на СБОП – Плевен, което е спряно.

Ищцата счита, че от разпитите на служители при банката се установяват пропуски в процедурата по разследване и предотвратяване на кражбата, включително че вследствие на бездействието на служител на ответника – *, която към 15.10.2021г. е заемала длъжността служител в кол център, изразяващо се в неблокирането на дебитната карта на ищцата, както и на банковата сметка / ищцата твърди, че е поискала блокирането и на картата, и на банкирането, получила е потвърждение от служител на банката, приел обаждането, че това ще бъде направено/, е довело до кражба на общо 3459,63 лева чрез 17- те превода, които се сочи, че са извършени с данните от дебитната й карта, по интернет. Сочи се, че останалите 1000лева, невъзстановени по сметката, част от превода по сметката на А., не са възстановени на ищцата, поради липса на навременна реакция на служители на ответника, за извършените 17 броя превода банката не е уведомила ищцата, сумата 4000лева е върната заради поведение на А., а не на служители на ответника. От обясненията на друг служител – *, провел разговор като служител в кол център към 15.10.2021г. с А., А. е говорила преди него с друг негов колега, който е блокирал картата й, като е следвало първо да блокира банкирането. Н. Даскалов, ръководител Секция транзакционнасигурност пред органите по разследване съобщил, че имат протокол при неразпознати парични преводи и транзакции и мобилно банкиране, съгласно който е следвало веднага да блокират и мобилното, и електронното банкиране, и картите на клиента, както и че е налице признание, че електронното банкиране на ищцата е блокирано на 15.10.2021г. в 16,39 часа, а картата – в 11,18 часа. Ищцата сочи, че разбрала за транзакциите на стойност 3459,63 лева едва на 25.10.2021, когато е поискала, във връзка с жалбата си по полицията, извлечение от банковата си сметка, като твърдt, че още в телефонния разговор на 15.10.2021г. е поискала да й блокират и картата, и банкирането, получила е потвърждение от банката, но това не е сторено.

Излагат се твърдения, че вследствие на бездействието на банковите служители, за 2 ищцата е налице вреда под формата на загуба от общо 4459,63 лева, за които се предявява осъдителен иск, която сума се претендира заедно с обезщетение за забава от 15.10.2021г. – датата на преводите.

Ответникът , в срока за отговор, освен допустимостта на производството и редовността на исковата молба, оспорва претенцията по основание, като сочи, че не оспорва твърденията за сключен договор, като твърди, че във финансов център в Червен бряг ищцата е подала два формуляра за оспорване на транзакции – на 15.10.2021г. и на 25.10.2021г., като твърди, че е отговорила на исканията. Твърди, че с жалба до него, от 18.10.2021г., ищцата е направила признание, че е въвела всичките си защитни характеристики на картата си и на интернет банкиране във фишинг имейл, поради което от сметката й са източени суми. По оспорените операции сочи, че са извършени чрез виртуален пос терминал, протекли са чрез въвеждане на персонализирани защитни характеристики на дебитна карта – номер, срок на валидност, код, както и метод на задълбочено установяване на идентичността на платеца: чез софтуерен токън, на който е изпратена нотификация за потвърждение на всяка транзакция, като сим картата на устройството, на което е инсталирано приложението mJfuek Postbank дава достъп чрез парола или пръстов отпечатък или лицево разпознаване, което е втори елемент от категория „знание“. Твърди се динамично свързване на данните за получател със сумата, защото при получаване на нотификация в приложението, наредителят визуализира част от номер на карта от която ще се извърши плащането, име или сметка на търговеца и сума. С избиране на бутон „потвърди“, се твърди, че платецът приема, че потвърждава коректността на данните и е запознат с изпълнението .По този начин се твърди, че ответникът е осигурил условия, при които само полвателят на платежни услуги да бъде асоциран по сигурен начин със софтуерния токън. Твърди, се че токънът, чрез който са потвърдени плащанията, е бил активиран на 14.10.2021г. от персоналния профил на ищцата в системата за интернет банкиране на ищцата, до която се достъпва само с парола, която е известна само на нея – създаването на профил се инициира в сигурна среда, включващ лично посещение на клиента в офис, входиране на данни от него, и създаване на уникално име и парола. Пластиката й е предадена с пин в запечатан плик. Софтуерен токън е приложение за смартфон, което може да се инсталира само на едно устройство, не се свързва с конкретен номер, всеки клиент може да има само по един, за да се активира, се въвеждат два кода – първият се изпраща от банката на телефонния номер, посочен при регистрацията на услугата, вторият- на посочения при регистрация адрес на електронна поща, до които имат достъп само клиентите. След активирането на токъна, той се използва за потвърждаване на онлайн транзакции. В тази връзка се твърди, че токънът е активиран на 14.10.2021г. като за целта са изпратени два независими един от друг уникални кода – чрез СМС или вайбър съобщение до номер*** в 18,10 часа и втори, на електронна поща : * в 18,10 часа.

Ответникът твърди, че с изпращането на еднократен СМС банката е изпълнила изискванията на ЗПУПС. Твърди се, че с изпращане на втория код, банката е въвела допълнителна сигурност от изискваната по закон. Твърди се, че кодовете са въведени и 3 токънът е активиран, поради което следва да се приеме, че следващите потвърждения на операции са извършени от потребителя, включително и защото в СМС е посочено, че кодът служи за активиране на токън, налице е предупреждение кодът да не се въвежда в онлайн интернет страници, нито в приложения, нито в отговор на получен имейл, дори да изглеждат изпратени от ответника, а единствено в приложението. Сочи се, че в 18,09 часа банката е уведомила ищцата за вход в интернет банкирането, след което е изпратен на телефонния номер код и после – имейл, като ищцата не е посочила неправомерен достъп.

Твърди се, че на 15.10.2021г. от служител на банката е извършено обаждане до ищцата, свързано със системата за сигурност на ответника относно превод, нареден от сметката на ищцата, като още преди заявяването от ищцата, че не разпознава превода, от страна на ответника са предприети действия по блокиране на профила на ищцата в интернет банкирането, за превенция, като при получаване на обаждането, ищцата не е заявила, че е станала жертва на фишинг, нито че платежният й инструмент е компроментиран, поради което за банката не е имало индикации, за да се прилага протокол за такъв тип случаи.

Сочи се, че след проведен разговор в хода на извършената допълнителна проверка във връзка с посочения превод, са установени инсталиран нов софтуерен токън и извършени картови трансакции, поради което и банката превантивно е блокирала и банковата карта на ищцата. Твърди се, че при попълване на формуляр за подаване на жалба, е установено, че ищцата е попълнила данните си във фишинг съобщение, което е довело до извършване на неправомерните трансакции. Твърди се оказване на съдействие, като се оспорва твърдението, че системите на банката създават несигурност, че причината за изпълнение на оспорените трансакции е пропуск, небрежност или бездействие на служител на банката. Сочи се, че в момента на обявяване на плащанията за неправомерни, сумите, наредени към Л. А., не са налични по сметката на ищцата, като се сочи, че са извършени три превода, извършени към А. и един към Солачки.

Твърди, се че на тримата клиенти – ищцата, А. и Солачки, интернет банкирането е компроментирано, заради попълнен от тях фишинг имейл, другите двама са попълнили документи, с които не разпознават и не проявяват претенции към излъчените преводи, като се твърди, че заради усилията на служители на банката 4000лева от общо 5000лева са възстановени на ищцата, като един от преводите не може да се възстанови, защото е прехвърлен от сметката на А. и верифициран чрез нейния токън.Твърди се , че трите преводи от ищцата към сметката на А. са извършени чрез токън, който тя е генерирала, което ги прави валидни.

Ответникът счита, че ако ищцата беше спазила препоръките за сигурност на банката и задълженията си по сключения договор и ОУ, сметката й нямаше да бъде засегната. Поради изложеното счита, че поведението на ищцата съставлява груба небрежност, като се счита, че ответникът е изпълнил задълженията си по закон, поради което и на основание чл.80,ал.3 ЗПУПС сумата не подлежи на възстановяване, като поведението на ищцата се описва като допускане информация за потребителско име, парола за влизане в профил за интернет банкиране, физически достъп до телефонен номер, достъп до електронна поща, както и 4 физически достъп до дебитна карта или знание на защитните й характеристики.