Решение № 4578 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4578 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 вр. чл. 415 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците Г.М.Ш. и Т.И.Д. срещу решение от 08.07.2025 г., поправено с решение от 15.10.2025 г., по гр.д. №62164/2023 г. на Софийски районен съд, 164 състав, с което е признато за установено по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове с правно основание чл.430 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.99 ЗЗД вр. чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.9 и сл. ЗПК, че жалбоподателите дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 2183,67 лв., представляваща дължима главница за периода от 25.11.2021 г. до 25.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането, и 821,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2020 г. до 25.01.2023 г., дължими по договор за банков кредит №000LD-R013698/05.02.2013 г., вземанията по който са цедирани в полза на ищеца с договор за цесия от 11.12.2020 г., за които суми е издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №34088/2022 година по описа на СРС, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В жалбата на Г.М.Ш. се твърди, че решението на СРС е неправилно, немотивирано, необосновано и незаконосъобразно. Изложил е възраженията за липса на подписан договор за потребителски кредит от страна на ответника, за непораждане действие на двата договора за цесия поради неуведомяването на ответника от цедента за извършеното прехвърляне, респ. за липсата на легитимация на ищеца да претендира процесните суми и за нереализиране на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит. Поддържа твърдението за наличие на погасени по давност суми, както на вноските по главницата, така и на дължимите лихви. Сочи още, че изводите на първоинстанционния съд се основават единствено на заключението на приетата ССчЕ, което е непълно и отразява неточни и неверни данни, поради което и не е установено безспорно извършването на 1 плащания от страна на въззивника, а от там и задължаването му по твърдяното от ищеца за възникнало правоотношение между страните. Сочи също, че обстоятелството, че титуляр на сметката е другия ответник, е достатъчно, за да докаже липсата на усвояване на средства от страна на Г.М.Ш., като плащанията, които същият е извършвал, поради непостоянния си и несистемен характер, може да се квалифицират като изпълнение на нравствен или морален дълг, но не и като поемане на договорно задължение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира и разноски.

Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В жалбата на Т.И.Д. се твърди, че решението на СРС е неправилно, немотивирано, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд за ирелевантност на предсрочната изискуемост поради настъпване на крайния срок на договора в хода на производството би бил допустим единствено при реализиране на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, послужили като основание за подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поддържа, че е извършил плащане, което е погасило неговата част от дълга. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.430 ТЗ, с договора за потребителски кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание, предоставяне на паричната сума на кредитополучателите по договора за потребителски кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита в посочения срок, ведно с възнаградителната лихва в уговорения размер, както и валидно прехвърляне на вземанията и съобщаването на ответниците. В тежест на ищеца е да докаже и изпадане на длъжниците в 2 забава, размера на обезщетението за забава, както и евентуално спиране и прекъсване на давностния срок по отношение на процесните вземания.

От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства - договор за банков кредит №000LD-R-013698/05.02.2013 г. и погасителен план към него, е установено, че между страните е възникнало велидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответниците паричен заем в размер на сумата от 9100,00 лв., при ГЛП от 18 %, ГПР от 20,64 % и при уговорен размер на договорната лихва от 10 642,98 лв. или общо дължим размер по договора от 19 949,98 лв., която сума кредитополучателите следва да върнат в срок от 120 мес., на равни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 164,52 лв., с първа падежна дата – 25.02.2013 г. и последна дата – 25.01.2023 г.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че отпусната на кредитополучателите заемна сума в размер на 9100, 00 лв. е усвоена еднократно чрез заверяване на разплащателна сметка с титуляр ответника Т.И.Д. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта с договор №51РОК-А-1353805.11.2004 г., като в основанието за превода е било вписано „усвояване на кредит №000LD-R-013698/05.02.2013 г. на Г.М.Ш.“, като на същата дата след превода е платена такса управление на кредит и е извършено погасяване на задълженията по кредитната карта.

Неоснователно е възражението на въззивника Г.М.Ш. относно липсата на предмет на договора за цесия, респ. за нищожност на същия. Към датата на сключване на договора – 19.12.2019 г. претендираните вноски са били част от вземането на банката и като такова са представлявали годен предмет на договора за цесия. Същите са достатъчно индивидуализирани по основание, период и размер. По изложените аргументи настоящата въззивна инстанция намира, че процесният договор за цесия е валиден и годен да прехвърли процесното вземане в полза на цесионера.

В практиката на върховната съдебна инстанция / решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12 от 2009 г., ІІ ТО на ВКС; решение №78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352 от 2013 г., II ТО на ВКС, и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №1711 от 2013 г., I ТО на ВКС/ е възприето разбирането, че когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор /цесионер/ е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Възприема се, по – нататък, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото в съответствие с изискването на чл.235 ал.3 ГПК. Уведомяването на длъжника цели последният да узнае за договора за цесия, с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Константна е съдебната практика и за правото на предишния кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Връчването на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД няма характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник на цедента. В конкретния случай е представено изрично пълномощно за учредена представителна власт от цедента в полза на ищеца за съобщаване на цесията на длъжника. Предвид това ищецът се легитимира като действащ от името на цедента да уведоми длъжника за извършените цесии. Предвид изложеното и с оглед получаването на уведомлението от упълномощения адвокат, респ. особения представител, изискването на чл.99 ал.4 ЗЗД е спазено. Фигурата на особеният представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе 3 участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при съобразяване единствено на ограниченията, предвидени в чл.29 ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34 ал.3 ГПК получаването на отправено до представлявания материалноправно изявление не е сред тях. В решение №198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, от което следва да се заключи, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора.

Уведомяването за цесията е настъпило в хода на исковия процес. Ирелевантно е обстоятелството, че представените по делото уведомления за цесията от новите кредитори по договора не са връчени надлежно на ответниците преди образуване на исковия процес, доколкото същите са представени като приложение към исковата молба и връчването им на ответниците в хода на процеса следва да бъде зачетено като правнорелевантно обстоятелство. С връчването на уведомлението в хода на исковото производство цесията е породила действие спрямо длъжниците.

Ирелевантно е оспорването, направено и в двете депозирани въззивни жалби, относно предсрочната изискуемост на процесните вземания. Съгласно т.18 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и.