Решение № 391 от 02.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501354 по описа за 2025 година

С Решение № 1173/21.05.2025г., постановено по гр. дело № 7136/2024г., Районен съд - Бургас е приел за установено, че Х. Я. М. не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, част от сумата в размер на 240, 73 лева по фактура № 0047558429/31.07.2024г. за отчетния период от 25.06.2024г. до 16.07.2024г., цялата фактура на стойност от 333, 88 лева с ДДС, клиент 230514, досежно водоснабден имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Черноморец, местност „Аклади“, комплекс „Форест Гарден“.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и се сочи, че е постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че ответното дружество не е доказало основанието за получаване на фактурираните суми за вода от ,,разпределение“ и се посочва, че видно от представеното Свидетелство за проверка № БП-21-5/05.08.2024г., издадено от лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ 1

ЕООД, демонтираният централен водомер е отчитал грешка в минус, т.е. помалко от подаденото му количество вода. Твърди се, че независимо от отразените резултати, че водомерът ,,не съответства“, потреблението на услугата, реално преминало през измервателното устройство. Подчертава се, че свидетелството за проверка обективирало състоянието на водомера към момента на извършване на измерването, но не и към процесния период.

Отбелязва се, че водоснабденият обект имал сезонен характер и се отчитал два пъти годишно.

Във въззивната жалба е направено подробно описание на техническите характеристики на измервателното устройство (централен, комбиниран водомер, състоящ се от два кръга), механизмът на работа и отчитане при консумация. Пояснява се, че в конкретния случай е възникнал блокаж на уреда, предизвикан от дълговременна работа, поради което същият не можел да се използва като метрологично годно средство за измерване преминаващата през него вода не се отчитала.

Отбелязва се, че водомерът е бил демонтиран от мрежата на 29.07.2024г., с отразени в двустранен протокол показания от 29 053 куб.м. на големия кръг и 7776 куб.м. на малкия кръг. В тази връзка се твърди, че уредът е бил приет в звено ,,Ремонт и проверка на водомери“ към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, като е отчетено същото количество вода, вписано в двустранния протокол и извършен само външен оглед. Навеждат се доводи във връзка с отделните етапи на извършване на проверката и изготвяне оценка за съответствие на уреда към утвърдените стандарти.

В жалбата се посочва, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице блокаж на измервателното устройство, възникнал в интервала от време между 16.07.2024г. (последният отчет) и 29.07.2024г.

(датата на демонтажа на измервателния уред). Излагат се аргументи, че поради спецификата на услугата, насрещна престация се дължала и в случаите на установена от потребителя неизправност на измервателния уред.

Навеждат се доводи, че въззивното дружество е изпълнило задължението си по непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, поради което основателно претендирало заплащане за предоставените услуги.

2

С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Х. Я. М., в който се сочи, че обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци. Посочва се, че съдът е анализирал задълбочено и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява се, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е провел пълно и главно доказване на предявените искови претенции по основание и размер.

Оспорват се наведените в жалбата твърдения, че съгласно представеното Свидетелство за проверка № БП-21-5/05.08.2024г., демонтираният централен водомер от ,,АРТТЕСТ-Б“ЕООД, отчитал по- малко количество вода от подаденото. Подчертава се, че от съществено значение за работата на измервателния уред, се явявал изтеклият метрологичен срок (повече от три години) и констатираната липса на извръшвани периодични проверки след поставянето му от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

Твърди се, че след извършеното засичане, водомерът бил подменен с друг поради изтекла метрологична годност и изпратен за проверка в независима лаборатория.

Посочва се, че видно от представеното по делото Свидетелство № БП21-6/05.05.2024г. на лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ ЕООД - Бургас, резултатите от проверката показвали наличие на 100% грешка и несъответствие.

Навеждат се доводи, че въззивното дружество не ангажира доказателства за това, че отчетеното количество вода е действително доставено и потребено, за да бъде остойностено с процесната сума. Излага се становище, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., водомерното отклонение и общият водомер в сграда в режим на 3 етажна собственост, подлежали на задължителен метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията. Отбелязва се, че операторът е следвало да извършва не само контрол, но и периодични проверки.

Подчертава се, че отговорността за поддържане на монтирания в процесната ЕС общ водомер в техническа изправност и метрологична годност била на ВиК оператора. Твърди се, че въззивникът не е провел пълно и главно доказване относно основанието за получаване на фактурираните суми за вода от ,,разпределение“, поради което същите се явявали недължимо платени.

С писмения отговор се претендира да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба не се явява и не изпраща представител.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Х. Я. М. от гр. С. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер от 240, 73 лева, представляващи сума от разпределение на водомер 1684/9 за периода от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. в комплекс „Флорес Гарден“ въз основа на Фактура № 0047558566 от 31.07.2024г. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Черноморец, местност „Аклади“, бл. А, ет. 2, апартамент А8, с площ от 31, 95 кв.м., комплекс „Флорес Гардън“ и поземленият имот, в който е изградена водопроводната и 4 канализационна система представлява комплекс от сгради.

В исковата молба се посочва, че измерването на водата се извършва въз основа на показанията на общ водомер и по индивидуалните водомери на собствениците, като разликата между общия водомер и индивидуалните водомери се разпределя автоматично от компютърна програма, пропорционално на отчетените водни количества по индивидуалните водомери и се включва за плащане към индивидуалните фактури на всеки собственик. Посочва се, че на 16.07.2024г. е извършено засичане на общия водомер в комплекса, заедно с подотчетните водомери на всеки отделен обект и е установено наличие на значително завишено общо количество вода, за което се твърди, че е потребено по общия водомер, а именно в размер на 9830 куб. м., а по индивидуалните подотчетни водомери към всеки обект е отчетено количество от по 1213 куб.м., като оставащото количество вода от 8617 куб.м. е разпределено от ответника между всички индивидуални обекти като процентът на разпределение от 710.39% многократно надвишава допустимата разлика от 20%.

В исковата молба се посочва, че общият водомер е негоден, не отговаря на законовите изисквания и е с изтекъл метрологичен срок и на 29.07.2024г. е извършена подмяна на главния водомер, за което е съставен двустранен констативен протокол за подмяна на общ индивидуален водомер и е издадена Фактура от 31.07.2024г., от която е видно, че за отчетен период 25.06.2024г. до 16.07.2024г. сумата от разпределението за абоната е в размер на 240, 73 лева.

Ответната страна по предявения иск – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че оспорва претенцията и счита за неоснователни твърденията на ищеца, с които същия оспорва основанието и размера на задълженията по процесната фактура (предвид частичното плащане).

В депозирания писмен отговор се посочва, че отчетът е реален, тоест – по показания на измервателното средство, снето непосредствено от уреда от длъжностното лице, отчитащо имота. Посочва се, че ответното дружество е изпълнило собственото си задължение да разпределя отчетеното от него количество, което надвишава сбора от отчета на индивидуалните водомери, 5 съответно – на потреблението на всеки абонат.

Заявява, че няма спор между страните, че ищецът е потребител на предоставяни от ответника В и К услуги, както и, че ответникът е доставял вода в имота на ищеца за исковия период.

За да уважи предявения иск и да приеме за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 240, 73 лева по Фактура № 0047558429/31.07.2024г. за отчетния период от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. (цялата на стойност от 333, 88 лева с ДДС) досежно водоснабден имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Черноморец, местност Аклади, комплекс „Форест Гардън“, първоинстанционният съд е приел, че общият водомер е бил в режим „блокаж“, което не означава, че не е отчитал, тъй като иначе няма как да бъдат отчетени от него близо 10 000 куб.м. вода.

Съдът е приел, че в конкретния случай самият В и К оператор не е изпълнил предвиденото в неговите общи условия, при което няма как това да рефлектира само по себе си негативно за неговите потребители и да се възложи в тяхна отговорност. В този смисъл, първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е доказало, че е налице основание да получи процесната сума, при което и е счел, че искът за установяване на нейната недължимост е основателен.

Окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страната по делото не се спори, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Черноморец, местност „Аклади“, бл. А, ет. 2, апартамент А8, комплекс „Флорес Гардън“, като това обстоятелство се установява и от представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 5, том ІІ, нот. дело № 172 от 22.03.2016г. По делото не се спори и относно обстоятелството, че имотът на ищеца е се намира в сграда в режим на ЕС, която е присъединена към канализационната и водопроводната мрежа на ответното дружество, но за имота няма монтиран индивидуален водомер, а разходът, отчетен от общия водомер се разпределя съобразно адресно регистрираните обитатели на жилищата.