Определение № 166 от 30.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 29.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600204 по описа за 2023 година Настоящото производство е по реда на чл.345, ал.1 вр. чл.341, ал.2 НПК , вр. чл.249, ал.3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК .

Образувано е по частна жалба на адв. К. Б. от АК-Варна, защитник на подсъдимия А. А. Д. против определение № 218/19.06.2023 година на Окръжен съд Шумен, постановено след проведено разпоредително заседание по НОХД № 202/2023 година по описа на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите, разписани в чл.248 НПК, и след обсъждане доводите на страните е приел, че липсват основания за прекратяване на съдебното производство, като е отхвърлил оплаквания на защитата за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в хода на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт, които да са довели до нарушаване правата на страните в наказателното процес и конкретно на предаденото на съд лице .

В тази си част о пределението на решаващия съд се атакува от защитата.

Твърди се, че съдебният акт в атакуваната му част е не правилен. Според защитата правото на обвиняемия Д. да участва лично в досъдебното производство било нарушено с отказа на наблюдаващия прокурор да го допусне до участие в извършваните в рамките на досъдебното производство действия, въпреки направено изрично искане да участват във всички процесуално-следствени действия на досъдебното производство, което поражда необходимост от връщане на делото за ново разглеждане На следващо място защитата ангажира оплакването, че обвинителният акт не позволява на лицето, предадено на съд да научи за какво престъпление е привлечен да отговаря, тъй като диспозитивът не съдържа законовите текстове, които са нарушени. То се обосновава с аргумента, че понятието „банкови сделки“ не било пояснено от публичното обвинение, тъй като не 1 било уточне дали се визира чл.2 от ЗКИ, или чл.З от ЗКИ.

На посочените основания се поддържа искане за отмяна на съдебния акт в атакуваната част и се настоява въззивният съд д а приеме, че са били допуснати на досъдебното производство отстраним и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и да постанови връщане на делото на ШОС за тяхното отстраняване.

Постъпило е писмено възражение от прокурор при ШОП, с което се излага виждането, че не са осъществени твърдените от защитата процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частната жалба на защитата на подсъдимия Д., материалите по делото и като провери атакувания съдебен акт намира, че частната жалба е процесуално допустима, но преценена по същество е неоснователна.

Съображенията са следни:

ОП Шумен е внесла за разглеждане в Окръжен съд Шумен обвинителен акт против А. А. Д. за извършено престъпление по чл. 252, ал.2, вр.ал.1 НК.

В проведено на 19.06.2023 г. разпоредително заседание по образуваното НОХД № 202/2023 година по описа на ШОС, състав на съда се е произнесъл по въпросите, очертани в нормата на чл. 248 НПК, а след обсъждане доводите на страните е приел, че липсват основания за прекратяване на съдебното производство, като е отхвърлил оплакванията на защитата за допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт, които да са довели до нарушаване правата на страните, включително на предаденото на съд лице в наказателното производство. Изложени са мотиви затова защо се отхвърля твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на досъдебното производство, както твърди защитата на предаденото на съд лице.

Настоящият съд намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия Д., че постановения съдебен акт в атакуваната му част е незаконосъобразен.

Оплакванията, предмет на оценка от настоящият съд, са били обсъдени обстойно в хода на проведеното разпоредително заседание и са получили убедителен отговор от първостепенния съд, с който настоящият се съгласява изцяло.

На първо място – неизменно е виждането на съдебната практика (в този смисъл Решение № 32 от 12.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 25/2019 г., II н. о, Решение № 17 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 1186/2015 г., III н. о ) че обвиняемият и неговият защитник не разполагат с право да присъстват на предстоящите процесуално-следствени действия на досъдебното производство, за които не е предвидено тяхното задължително участие.

2

Направеното искане в този смисъл не обвързва разследващите органи със задължение да го уважат. Правото на защита на обвиняемия по чл.15 от НПК, както и правото му на участие в наказателното производство, регламентирано в чл.55, ал.1 от НПК, не са абсолютни. Те търпят законово установени предели на ограничение, позволяващи осъществяване правата и на други участници в процеса (напр. пострадал, други привлечени към отговорност лица). Преценката е на разследващия орган дали да осигури подобно участие, и то само когато това няма да затрудни разследването – арг.чл.224 НПК.

Освен това, предстоящото разглеждане на делото по общия ред в съдебната фаза на производството, заемаща централно място в наказателния процес (чл.7, ал.1 от НПК), създава всички необходими гаранции за установяване на обективната истина по делото и за охраняване в максимална степен на интересите на страните. При съблюдаване на установените в чл. чл.

12, 19 и 20 от НПК основни принципи на състезателност, устност и публичност, се събират нужните доказателства за включените в предмета на доказване факти; прокурорът, частният обвинител и граждански ищец, подсъдимият и техните процесуални представители имат възможност да направят своите доказателствени искания, да задават въпроси на свидетелите и вещите лица, да развият тезите си по обвинението и защитата, и да депозират съответни доводи и възражения; като решаващият орган е длъжен да постанови съдебен акт, след всеобхватен и задълбочен анализ на приобщения доказателствен материал.

При тези факти следва да се посочи, че в хода на досъдебното производство настоящия съд, както това е сторил и първия съд, не открива да са допуснати процесуални нарушения, още по-малко такива от категорията на съществените.

По отношение на второто оплакване: В обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Д. са описани всички факти от значение за изясняване на обективната страна на вмененото престъпление – инкриминираните суми, дадени в заем от подсъдимото лице, техните получатели, уговореното възнаграждение (лихва), получените от подсъдимия суми, времевите периоди на осъществяване на горните действия .

Прокурорът е посочил, че подсъдимият Д. е действал като физическо лице и системно в с.Лятно, с.Долина гр.Нови пазар и гр.Каолиново обл.Шумен е предоставял парични заеми срещу лихва на други физически лица през периода 01.01.2013 г. до 20.02.2019 г. В обвинителния акт е изложено виждането на публичното обвинение, че подсъдимият е осъществявал банкова дейност без да притежава изискуемото по чл.13, ал.1 от ЗКИ разрешение. А чл.13. (1) ЗКИ изисква лиценз за осъществяването на дейност като банка по чл.2, ал.1, т.1 от същия закон. По този начин е бил очертан и предмета на доказване на делото. Така формулираното обвинение е ясно и недвусмислено позволява на подсъдимия да се защитава по фактите.

Всъщност процесуалната проблематика в настоящия казус е свързана с 3 преценката относно обективната съставомерност на деянието , доколко е налице спор в съдебната практика относно обективните признаци на престъплението „лихварство“ по смисъла на чл.252 от НК. Този спор предстой да бъде решен по тълкувателен път от ВКС на РБ, както и от СЕС по дело C-427/22. Въпреки липсата на обвързващо произнасяне на двете съдилища обаче, националният решаващ съд е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде правилната материално правна квалификация. В тази си дейност съдът е свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са годни, допустими и относими към предмета на доказване и дали те са достатъчни за възпримане на тезата на обвинението. Това обаче решаващият съдебен орган може да стори единствено и само при постановяване на присъда, а не с определение за прекратяване на съдебното производство, както по същество иска защитата.

Именно в този момент (постановяване на присъда) съдът е задължен да прецени обосноваността и съответствието на обвинението с материалния закон. Основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата обаче може да бъде само допуснато от органите на досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, каквото в случая не е налице.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение № 218/19.06.2023 година на Окръжен съд Шумен, постановено след проведено разпоредително заседание по НОХД № 202/2023 година по описа на съда .

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Шумен за продължаване на съдебните действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4