Решение № 1551 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502132 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.439, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Р. Т. Д., депозирана чрез адв. Л. К., против решение №2009 от 09.05.2023 г., постановено по гр.дело №12360/2021 г. на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. Д. срещу ответника „*********** иск по член 439 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3000 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г.; 1968.74 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2009 год. до 14.04.2011 год.; 30.64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2011 год. до 26.04.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 389.97 лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2011 г. от РС - Бургас по ч.гр.д.

№3572/2011 г. и е образувано изпълнително дело №953/2021 г. по описа на ЧСИ ***********, като погасено по давност, и е осъдена Р. Т. Д. да заплати на „************“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

1

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, немотивираност и необоснованост, като се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, като страната претендира и заплащането на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Твърди се, че не е налице бездействие на кредитора и изпълнителното дело не е перемирано. Претендира се присъждането на разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Р. Т. Д., ЕГН **********, срещу „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, за признаване за установено по отношение на ответника недължимостта на сумата от 3000 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна 2 карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ************г., 1968.74 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2009 год. до 14.04.2011 год.; 30.64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2011 год. до 26.04.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 389.97 лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изп. лист от 29.04.2011 г. от РС Бургас по ч.гр.д.

№3572/2011 г. и е образувано изп. дело №953/2021 г. по описа на ЧСИ ************, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело №20218240400953 по описа на ЧСИ - ***********, с район на действие Окръжен Съд – Пловдив, на основание издадения на 29.04.2011 г. изпълнителен лист за заплащане на парични задължения по договор за издаване на револвираща международна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, законна лихва и разноски по делото, като общото задължение към 25.05.2021 год. възлиза в общ размер на 7776.77 лева. Излагат се твърдения, че процесното вземане е погасено по давност.

Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на 29.04.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, издадена от PC - Бургас по ч.гр.д. №3572/2011 г. в полза на „***********" АД за сумата от 3000 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; 1968.74 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 21.04.2009 год. до 14.04.2011 год.;

30.64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2011 год. до 26.04.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 389.97 лева, представляваща разноски. Твърди се, че по молба на взискателя „***********“ АД въз основа на така издадения изп. лист има образувано на 28.06.2013 г. изп. дело №854/2013 год. по описа на ЧСИ ***********. С молбата за образуване на изп. дело първоначалният взискател поискал прилагането на изпълнителен способ - запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като в периода 05.08.2013 год. - 27.12.2018 год. по изпълнително дело №854/2013 год. постъпили следните суми, които били изплатени на взискателя, в следния хронологичен ред: На 05.08.2013 год. - сума от 100,29 лева; на 03.09.2013 год. сума от 100,29 лева; на 01.10.2013 год. сума от 100,29 лева; на 04.11.2013 год. сума от 100,29 лева и на 27.12.2018 год. сума от 225.35 лева. Ищцата счита, че от 04.11.2013 г., на която дата взискателят е получил последната постъпила от запора на трудовото възнаграждение сума, е започнал да тече давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Смята, че подадената от взискателя молба след 04.11.2015 г. и извършените последващи действия от съдебния изпълнител не са породили правни последици, тъй като тези действия не почиват на валидно изпълнително производство, доколкото изпълнителното дело е подлежало на перемпция и всички последващи изп.

3 действия, като удръжки от трудови възнаграждения в размер на 225.35 лв. са незаконосъобразни.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска. Излага, че давностният срок е прекъсван многократно. Счита, че давността е прекъсната за първи път на 28.06.2013 г. с образуване на изпълнително дело № 854/2013 г. по описа ЧСИ **********, доколкото в молбата за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ, следващото прекъсване на давността е на 05.07.2013 г., когато ЧСИ е приложил поискания изпълнителен способ и е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. От наложения запор има постъпили суми на 05.08.2013 г., 03.09.2013 г., 01.10.2013 г. и 04.11.2013 г., които суми били изплатени на взискателя. Посочва се, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата я мотивирало да предприеме действия за погасяване на задължението й, като в периода от образуване на изпълнителното дело до декември 2018-та година, същата започнала да прави редовни плащания на дълга по сметка на „***********“ АД, както следва - за 2013г. всеки месец след образуване на изпълнително дело до декември включително, за 2014 г. - всеки месец без месеците август, септември, октомври и ноември, за 2015 г. и 2016 г. - всеки месец, за 2017 г. - две плащания през януари и февруари, и за 2018 г. - една вноска през месец декември. След преустановяване на плащанията в периода февруари 2017 г. декември 2018 г., ПИБ депозирала молба по изпълнителното дело, с която е поискано прилагането на изпълнителен способ. На 27.12.2018 г. в резултат на наложения от ЧСИ изп. способ постъпили суми. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че изпълнително дело №854/2013 г. на ЧСИ ********** е перемирано на 04.11.2015 г., тъй като взискателят не се е дезинтересирал от производството, а с активното си поведение мотивирал длъжника да извършва плащания, поради което, докато въпросните плащания са извършвани от длъжника, не е текъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл смята, че всяко от описаните плащания на ищцата са довели до прекъсване на давността, като последното такова е 27.12.2018 г., от която дата започва да тече нов давностен срок. Настоява се, че дори съдът да не приеме изложеното, следва да вземе предвид Тълкувателно решение №2/2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г., с което е обявено за изгубило сила Постановлението от 1980 г. от Пленума на ВКС. Изтъква се, че в този случай следва да се вземе предвид и актуалната съдебна практика, която приема, че давността се прекъсва с поискването от страна на взискателя да бъде предприето изпълнително действие, като отправянето на такова искане в рамките на перемирано съдебно производство не е пречка същото да прекъсне давностния срок. Давностният срок за вземането е започнал да тече на 26.06.2015 г. (датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и срокът е прекъснат с отправяне на искане за налагане на запор на трудово възнаграждение на 03.12.2018 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на 4 районния съд е прието за установено следното:

Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от доказване: издаден в полза на „***********“ АД изпълнителен лист от 29.04.2011 г. за сумата от 3000 лв. просрочена главница; 1968,74 лв., представляваща просрочена договорна лихва; 30,64 лв., представляваща наказателна лихва; въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 854/2013 г. по описа на ЧСИ **********; вземането е цедирано от „******“ АД на ответниковото дружество; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 553/2021 г. по описа на ЧСИ ********.

Изложени са подробни, обосновани и съобразени със съдебната практика съображения, че искът е неоснователен, тъй като не е изтекла предвидената от закона давност, като се е аргументирал, позовавайки се и на извършените изпълнителни действия.

Решението е обосновано и правилно.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, а съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.