Решение № 4830 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10220/2023
- Вид
- Решение № 4830
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4830 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330110220 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 422, 86 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 28.11.2018 г. - 06.03.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., бул.
„*****************“ № ****, ап.***; сумата 65, 81 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2019 г. - 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2073/29.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № 4395/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът Г. Б. Б. от гр. П., чрез особения си представител адв. Л. К., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2073/29.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № 4395/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружествотоищец сумата 422, 86 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 28.11.2018 г. 06.03.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „*********************“ № ****, ап.***; сумата 65, 81 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2019 г. - 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело- с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.
Както вече бе посочено, задълженията на ответника за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени от ищеца за имот, находящ се в гр. П., бул.
„*************“ № ****, ап.***– като видно от представените в тази насока писмени доказателства, собственик на имота е именно ответникът, поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи, че ответникът няма качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът е предоставял през процесния период.
Същевременно, както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца задължения за периода 28.11.2018 г. – 06.03.2023 г. за главницата и за периода 31.01.2019 г. – 28.02.2023 г. за обезщетение за забава, а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на 27.03.2023 г. - поради което, предвид направеното от особения представител на ответника възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане от ответника на стойността на консумираната питейна вода и отведената канална вода за периода от 28.11.2018 г. до 26.03.2020 г. се явява погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.”В” от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 26.03.2020 г., а доколкото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за размерите на задълженията на ответника за 2 периода 27.03.2020 г. – 06.03.2023 г. и мораторната лихва за периода 27.03.2020 г. – 28.02.2023 г., не може да се приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение (още повече, че – както се установява от ***************г. на вещото лице по *** М. С., подписите, посочени като положени от ответника, в Поканите за доброволно изпълнение от *************г. и *************г. не са изпълнени от Г. Б.).
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение предвид погасяването на част от претенциите по давност, невъзможността да се установят размерите на задълженията, които не са погасени по давност и основаването на претенциите на ищеца въз основа на документи, които не са подписани в действителност от ответника, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед установеното в посоченото заключение на ***, съдът намира, че Поканите за доброволно изпълнение от *************г. и от ****************г. се явяват неистински документи и като такива следва да се изключат от доказателствата по делото, а след влизане на решението в сила – да се изпратят на Района прокуратура – гр. П..
Ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив депозит за *** в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
На особения представител на ответника адв. Л. К. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ******************** А. И. Г., против Г. Б. Б., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., бул.
„******************“ № ***, ет.**, ап.***, представляван от особения представител адвокат Л. Т. К., със служебен адрес: гр. П., ул. “***************” № ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 422, 86 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 28.11.2018 г. - 06.03.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „*******************“ № ****, ап.***; сумата 65, 81 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 3
31.01.2019 г. - 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2073/29.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № 4395/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив – І гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив депозит за СГЕ В РАЗМЕР НА 100 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Л. Т. К., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 400 лева.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ представените от ищеца в заверен препис И В оригинал Покани за доброволно изпълнение от ***************г. и от **************г., И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето решение заверен препис от него ЗАЕДНО С неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – І гр. състав частно гр. дело № 4395/2023 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4