Решение № 1923 от 31.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Д. Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Д. Василева Въззивно гражданско дело № 20241100510476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №21024/19.12.2023 г. по гр.д. № 34277 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 119, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД срещу Р. Й. Ч. и Й.

И. Ч. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Й. Ч. и Й. И. Ч. дължат на "Топлофикация София" ЕАД в условията на разделност – по ½ за всеки сумите, както следва: 177, 97 лева - стойност на доставена топлинна енергия до имот в гр. София, ул. *******, таван 8, през периода 11.09.2015 г. – 30.04.2017 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), ведно със законната лихва от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 23, 26 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за периода 16.09.2015 г.

– 03.09.2018 г.; 25, 00 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 11.09.2015 г. – 30.04.2017 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), ведно със законната лихва от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 05.15 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 16.09.2015 година до 03.09.2018 година включително, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59403/2018 г. по описа на СРС, 119 състав. Със 1 същото решение са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД искове за стойност на доставена топлинна енергия над уважения размер от 177, 97 лева до пълния предявен размер от 289, 83 лева, за цена на извършена услуга дялово разпределение над уважения размер от 25, 00 лева до пълния предявен размер от 27, 50 лева, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 23, 26 лева до пълнния предявен размер от 54, 29 лева.

Срещу посочено решение в частите, с които са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от Р. Й. Ч. и Й. И. Ч., чрез адв. Г., съдържаща доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на районния съд, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди, респективно – че е налице облигационно правоотношение между страните. Твърдят, че претенциите са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "Топлофикация София" ЕАД, с който се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваните му части.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач "Далсия" ООД не взема становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваните му части - същото е допустимо.

Въпреки че настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение са допуснати очевидни фактически грешки по отношение на периодите, за които исковете за цена на доставена топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение са уважени, тези недостатъци могат да бъдат отстранени във въззивното производство. В тази връзка в практиката на ВКС се приема, че ако в производството по обжалване на основното решение въззивният съд констатира служебно наличие на очевидна фактическа грешка, но приеме, че това обстоятелство не влияе на допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира производство по чл. 247 ГПК (в този смисъл решение № 91/05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 2 г. на ВКС, І г. о.).

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорни пред въззивния съд са въпросите дали ответниците притежават качеството “потребители” по смисъла на Закона за енергетиката, респ., задължени ли са да заплатят потребената през процесния период топлинна енергия в имота, както и погасени ли са по давност претендираните суми.

По така очертания предмет на спора, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди.

По делото е представен нотариален акт №197, том IV, регистрационен №3804 по нотариално дело №739 за 2017 година от 30.10.2017г., с който Р. Ч. и Й. Ч. прехвърлят процесния недвижим имот на неучастващо по делото лице Г.И.Д.. Нотариалният акт установява, че към датата на разпореждане с имота (30.10.2017 г.), той е бил собственост на въззивниците. Това обстоятелство, в съчетание с факта, че при изповядване на сделката са представени протокол за делба от 1941 г. и удостоверение за наследници на И.А. Ч., води до извода, че те са били собственици на имота и през процесния период - от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. Неоснователни са доводите на въззивниците за липса на облигационно правоотношение между страните.

В случая количеството и стойността на доставената топлинна енергия 3 са доказани с приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от ответниците заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

Установено е, че процесният имот е бил топлофициран. Възразява се, че претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение са погасени по давност.

Правилно в мотивите на обжалваното решение е прието, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.09.2018 г. вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 11.09.2015 г. в размер на 111, 94 лева са били погасени по давност. Според заключението на техническата експертиза, стойността на потребената топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – 30.04.2017г. възлиза на сумата от 289.91 лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и като е съобразил, че давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 11.09.2018 г., първоинстанционният съд правилно е приел, че вземанията на ищеца с падеж преди 11.09.2015 г. са погасени по давност. В настоящия случай непогасени по давност са вземанията на ищеца за 177.97 лева главница за топлинна енергия, 23.26 лева обезщетение за забава върху посочената сума и 25.00 лева за услугата "дялово разпределение". В същото време в диспозитива е прието за установено, че ответниците дължат главница за топлинна енергия за целия период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., вместо за периода 11.09.2015г. – 30.04.2017г., като в тази част решението следва да бъде поправено от въззивния съд.

Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно количеството и стойността на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения имот през исковия период, както и относно размера на мораторната лихва върху тази стойност и за стойността на услугата дялово разпределение, установени с решението в обжалваната част, поради което този въпрос стои извън пределите на въззивната проверка.

С оглед извода за неоснователност на подадените въззивни жалби, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна. Предвид изцяло бланкетния отговор на въззивната жалба на „Топлофикация София: ЕАД, разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21024/19.12.2023 г. по гр.д. № 34277 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 119 в частите, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД срещу Р. Й. Ч., ЕГН ********** и Й. И. Ч., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Й. Ч., ЕГН ********** и Й. И. Ч., ЕГН ********** дължат на "Топлофикация София" ЕАД по половината от следните суми: 177, 97 лева стойност на доставена топлинна енергия до имот в гр. София, ул. *******, таван 8, през периода 11.09.2015 г. – 30.04.2017 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), 23, 26 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за периода 16.09.2015 г.

– 03.09.2018 г.; 25, 00 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 11.09.2015 г. – 30.04.2017 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), 05.15 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 16.09.2015 година до 03.09.2018 година, ведно със законната лихва от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59403/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на “Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5