Определение № 24463 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24463 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511823 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК:

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П. С. срещу определение № 30880 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 35168/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 35168/2024 г. на СРС.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно. Ответницата се била укрива, поради което жалбоподателят отправил искане към съда, както и към органите на МВР в гр. Перник за събиране данни за местожителството й. СРС игнорирал тази молба. Сумата, която била определена за особен представител, била непосилна за ищеца. При указанията си съдът не бил посочил поради каква причина и по силата на коя норма производството може да бъде прекратено. С крайния акт съдът не посочил основание за прекратяване на производството, както и не посочил дали връща като нередовна исковата молба, поради това определението на съда било недопустимо, тъй като следвало да се посочи основанието, на което се прекратява производството. Определението било постановено и при висящ „процес в процеса“, тъй като съдът бил уведомен, че ответницата е настанена в дом за възрастни хора „Абланица“ – с. Филиповци. Първоинстанционният съд не положил необходимите усилия да установи и издири местожителството на ответницата, което съобразно служебното начало в процеса било задължение на съда. Отделно след като му станало известно, че ответницата е настанена в дом за възрастни хора „Абланица“ – с. Филиповци, съдът следвало да изправи съобщение на този адрес и да отмени определението си, с което е назначил особен представител. Съдът не можел да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, когато не е изпълнил задължението си за служебно съдействие. Не били налице предпоставките на чл.

47, ал. 6 ГПК. Вместо да разгледа искането за отмяна на определението и за изпращане на съобщение на установения адрес от органите на МВР, съдът прекратил производството.

Евентуално невнасянето на разноски за особен представител не било основание за 1 прекратяване на производството по делото, като приложение следвало да намери чл. 77 ГПК. При наличие на твърдения за пречки за изпълнението на указанията, въведени в дадения срок за това, съдът следвало да изясни наличието на обстоятелства извън поведението на ищеца, като конкретизира пълно и изчерпателно указанията си. Указанията по чл. 129, ал. 3 ГПК следвало да бъдат конкретни, пълни и изчерпателни. Моли за отмяна на прекратителното определение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /чрез ССЕВ/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по предявени искове от Н. П. С. срещу Д.С.И..

Изложени са съображения, че между страните са сключени устни договори за заем, като на ответницата били предоставяни следните суми: сумата от 1000 лв. е отпусната на 01.02.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 400 лв. е отпусната на 14.02.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 200 лв. е отпусната на 08.03.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 400 лв. е отпусната на 01.04.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 100 лв. е отпусната на 18.05.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 150 лв. е отпусната на 01.06.2022 г. с устен договор за заем, сумата от 50 лв. е отпусната на 29.07.2022 г. с устен договор за заем и сумата от 300 лв. е отпусната на 15.08.2022 г. с устен договор за заем. От общата сума били приспаднати 900 лв. за фирмени разходи и останала дължима сума в размер на 1700 лв.

/уточнителна молба с вх. № от 28.12.2024 г. л.39-40/. Отделно били сключени и два договора за заем: на 22.08.2022 г. за сумата от 4500 лв. за ремонт на автомобил и на 26.08.2022 г. след нова устна уговорка и обещание от страна на заемополучателя да връща всеки месец по 500 лв. за сумата от още 4500 лв. за ремонт на автомобил. Общопретендираната сума, за която се иска да бъде осъдената ответницата е 10 700 лв.

С разпореждане от 03.01.2025 г. съдът е приел исковата молба за редовна и допустима и е разпоредил препис от разпореждането, исковата молба, ведно с приложенията, както и двете уточнителни молби да се връчат на ответника. Съобщението е изпратено за връчване на Д.С.И. на посочения в исковата молба адрес /гр. Перник, ул. ********/. Адресът е посетен на 16.01.2025 г., 01.02.2025 г. /почивен ден/, 10.02.2025 г. и 20.02.2025 г., никой не е намерен на адреса. Изготвени са справки за постоянен и настоящ адрес и за работодатели на ответника. Постоянният и настоящ адрес на ответника съвпадат с посочения адрес в исковата молба, а работодател – липсва /л. 52/. Разпоредено е да се залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Направено е ново посещение на адреса, не е намерен никой и е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на дата 20.03.2025 г. на входната врата на ул. Струма № 24 в гр.

Перник. Екземпляр в пощенската кутия не е пуснат поради липса на достъп.

Постъпила е молба с вх. № от 21.05.2025 г. от Н. С. до СРС и РУ – Перник, с която се 2 иска Д.С.И. да бъде призована от полицейските органи на РУ на МВР.

С определение от 12.06.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че е налице редовна процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на ответника, определил е депозит за възнаграждение на особения представител в размер на 1363 лв., указал е на ищеца да внесе сумата в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС, като в същия срок представи и доказателства за внасянето на депозита. Предупреден е ищецът за неблагоприятните последици от непредставянето на доказателства за внасянето на депозита, а именно, че производството по делото ще бъде прекратено.

Препис от определението на съда е редовно връчено на Н. П. С., чрез проц. му представител адв. П.Й., на 26.06.2025 г. /л. 89/.

С обжалваното определение от 21.07.2025 г. производството по делото е прекратено поради невнасяне на дължимия депозит в указания от съда срока.

Същевременно на 23.07.2025 г. е постъпила в СРС писмена молба от Н. П. С. /подадена по пощата на 21.07.2025 г./. С молбата се иска отмяна на определението от 12.06.2025 г. на основание чл. 253 ГПК, тъй като от постъпил отговор от РУ Перник се установявало, че Д.С.И. е настанена в Дом за възрастни хора „Абланица“ в с. Филиповци. При условията на евентуалност се иска ищцата да бъде освободена от внасяне на депозита, тъй като е материално затруднена. Към молбата е приложена докладна записка на Първо РУ Перник от 19.06.2025 г., в която е отразено, че при посещението на 28.05.2025 г. на адреса – гр. Перник, ул. ******** не е открита Д.С.И., а е установена дъщеря й, която е споделила, че майка й е настанена в Дом за възрастни хора „Абланица“ в с. Филиповци.

Сочените от жалбоподателя основания не се отразяват на допустимостта на произнасянето на СРС. Обстоятелството дали е посочено ясно основанието за прекратяване на производството и към кой момент първоинстанционният съд е уведомен, че ответницата е настанена в Дом за възрастни хора „Абланица“ в с. Филиповци, са без значението за допустимостта на определението за прекратяване на производството.

СРС е спазил процедурата по чл. 47 ГПК. Известният адрес на ответника е посетен четири пъти в рамките на повече от месец, като едно от посещенията е в почивен/неработен ден. Налице е промеждутък повече от седем дни между всяко едно от посещенията.

Изготвени са служебно справки НБДН и работодател, предвид липсата на различен адрес или работодател, се е пристъпило към залепване на уведомление. Уведомлението е залепено на входната врата на адреса предвид липсата на достъп до вътрешната част от сградата и пощенските кутии. Налице са били всички предпоставки за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, като доводите във връзка с подадената от ищеца молба с вх. № от 21.05.2025 г. за връчване на книжата чрез РУ Перник са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 69 ЗМВР касае призоваване на лице, а не връчването на съобщения и книжа, за което не е предвидено правомощие на органите на МВР. Освен това, дори когато се касае единствено за призоваване, то тази процедура не е задължителна предпоставка за 3 пристъпване към прилагането на последиците по чл. 47, ал. 6 ГПК. В случая процесуалният закон е спазен и след изтичането на срока за получаването на съобщението от канцеларията на съда, то правилно е преминато към назначава на особен представител на разноски на ищеца.

Процесуалното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, като съгласно разпоредбата на чл. 76, изр. 2 ГПК възнаграждението следва да бъде внесено предварително. Процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в невнасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответника, се явява пречка за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК представлява основание за връщане на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – виж определение № 211/01.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 602/09.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 7217/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 563/24.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 247/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.

Възнаграждението за особения представител е определено съобразно общия размер на предявените искове 10 700 лв. Указани са на ищеца неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията за внасяне на депозита в едноседмичен срок от уведомяването, а именно прекратяването на производството. Обстоятелството, че с обжалваното определение е прекратено производството по делото без изрично да се посочи, че се връща исковата молба, не би могло да се приеме за процесуално нарушения, което да налага промяна на крайния резултат на постановения от СРС краен съдебен акт.

Молбата, с която е поискано отмяна на определението от 12.06.2025 г., евентуално освобождаване от внасянето на определение депозит, е подадена по пощата на 21.07.2025 г.

Подаването по пощата съвпада с деня, в който е постановено определението за прекратяване на делото. Въпреки това ищецът е подал молбата след изтичането на предоставения му едноседмичен преклузивния срок, което прави молбата невалидна – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК.

Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не. При вече неизпълнено указание, последицата е прекратяване на производството – виж решение № 50265.от 10.01.2023 г.по гр. д. № 3517/2021 г. на IV г. о. на ВКС. Не се сочат в молбата особени непредвидени обстоятелства, обуславящи подаването й 20 дни след изтичането на срока за изпълнение на указанията /препис от определението с указания за внасяне на депозит е връчен на ищеца на 26.06.2025 г./. Още повече, че в молбата ищецът се позовава на събраната информация от РУ Перник за местонахождението на ответницата, която информация е била налична още към 19.06.2025 г.

– преди връчването му на определението, с което се назначава особен представител и се определя депозит, като тази информация е могла да бъде представена на съда значително порано или поне в едноседмичния срок, в който е следвало да се изпълнят указанията и да се внесе определеният депозит. Горното е относимо и за направеното при евентуалност искане за освобождаване на внасяне на депозита по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 64, ал. 1 4

ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В предоставения от съда срок /изтекъл на 03.07.2025 г. включително/, не са изпълнени указанията нито за внасяне на депозита, нито е поискана отмяна на определението или освобождаване от внасянето на депозита, поради което определението за прекратяване на производството е правилно.