Решение № 8 от 17.01.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№8 гр. , 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Б. Божинов при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело № 20231220100285 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Обстоятелства по делото.

Делото е образувано по предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. В исковата си молба ищецът твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, двамата са разделени от месец септември 2022 г. и поради това желае същия да бъде прекратен. Твърди, че вината за разстройството на брака е на ответницата, поради което претендира брака да бъде разтрогнат по нейна вина. Счита, че упражняването на родителските права върху малолетното им дете Д. Д., следва да бъде предоставено на него, при когото детето живее и понастоящем, а на ответницата да се определи режим на лични отношения и контакти с детето, на същата да бъде възложено да заплаща месечна издръжка, като след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име М.... Страните имат родено по време на брака си още едно дете – И. Д., която понастоящем е пълнолетна.

Правно основание - чл.49 ал.1 от СК.

Ответницата не е представила отговор на исковата молба и не изразява становище по предявения иск.

1

По делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, изискан и представен е социален доклад от Дирекции „Социално подпомагане” Гоце Делчев.

От събраните доказателства се установи във фактическо отношение следното:

Страните по делото са съпрузи , сключили са граждански брак на 17.11.2002 г. в гр.Гоце Делчев, който е първи и за двамата, като от брака си имат родени две деца – И. И.Д., родена на ..... г., която понастоящем е пълнолетна и Д. И. Д., родена на .... година.След сключването на брака съпрузите заживели в гр.Гоце Делчев, а по-късно ищецът заминал да работи в Кипър, а впоследствие и в Гърция.След раждане на второто им дете работил няколко години във Франция.През 2022 г. на работа в Испания заминала ответницата, а ищецът отново във Франция., като през това време децата им жимвяли с майката на ищеца.През м. септември ищецът разбрал за извънбрачна връзка на съпругата си, като същата заявила, че не желае да живее повече с него, при което двамата оттогава не са се събирали.Децата останали да живеят при ищеца, който заедно с майка си, а и с помощта и на майката на ответницата се грижи за децата.

При така установеното, по отношение на предявените искове съдът намира следното.

Относно иска за развод и свързаните с него брачни искове.

Иска за прекратяване на брака с развод е основателен.

От събраните по делото гласни доказателства и представения социален доклад, се установява, че брака между ищцата и ответника е непоправимо разстроен и бъдещото му съществуване е лишено от смисъл, поради което същия следва да бъде прекратен. Данните по делото сочат, че съществуващите между двамата съпрузи проблеми са дълбоки и неразрешими във времето и не могат да бъдат преодоляни. Характерните за нормалнопротичащия брак взаимна привързаност, уважение и разбирателство, общи усИ. и отговорност за неговото развитие, са заменени с отчуждение, в резултат на което брачната връзка е опразнена от дължимото според закона и морала съдържание. Горното прави брака безполезен от гледна точка на обществото и на съпрузите, и поради това същия следва да бъде прекратен. Окончателната фактическа раздяла, показва че нагласата за 2 нормален семеен живот вече не съществува и волята за развод е непоколебима. Страните не са в състояние да преодолеят противоречията помежду си, което потвърждава извода, че кризата в съпружеските отношения е твърде сериозна и не може да бъде преодоляна. Брака при това положение е дълбоко и непоправимо разстроен и формалното му съществуване следва да бъде прекратено.

Относно вината за разстройството на брака.

Следва да се има предвид, че отслабването на брачната връзка между съпрузите и проблемите и неразбирателството между тях очевидно са се напластявали във времето, още преди окончателната им фактическа раздяла през м.април тази година.Имайки предвид ангажираните от ищеца доказателства по делото /и при липсата на каквато и да е процесуална активност от страна на ответницата/ следва да се приеме, че вина за настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи ответницата П. Д.. От показанията на разпитаните по делото свидетели/един от свидетелите е майката на ответницата/ се установява, че основната причина за настъпИ. разрив в отношенията между съпрузите е поведението на ответницата и преди всичко извънбрачната й връзка с друг мъж, с който съжителства и към момента и това, че от раздялата с ищеца не полага грижи, а и не се интересува от нуждите на малолетната си дъщеря, оставена изцяло на грижите на ищеца Д..Тези обстоятелства се установяват от показанията на двамата свидетели, както и от изготвения социален доклад по делото.Законовата уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”, но практиката приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения. В този смисъл не може да има съмнение, че прекрачването на границите на допустимото от закона и морала поведение в разглеждания случай е основния фактор довел до настъпИ. разрив в семейните отношения и разпадането на брака. При това положение и доколкото по делото не се установи ищецът да е имал противобрачно поведение, с което да е допринесъл за разстройването на брака, брака следва да бъде прекратен по вина само на ответницата.

Относно родителските права върху родените от брака малолетни деца.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК въпроса относно 3 родителските права съда решава след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на децата. От брака си страните имат родени две деца, едно от който е малолетна, а другото пълнолетно.В разглеждания случай, само ищецът изявява желание на него да бъде предоставено упражняване на родителските права върху малолетната Д. Д..

Въз основа на събраните по делото данни за родителските качества на страните, отношението на двамата родители към детето и възможностите на същите да полагат нужните непосредствени грижи, съдът намира, че упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д. Д. следва да бъде предоставено на бащата А. К. Видно от данните по делото и от представения от ДСП – Гоце Делчев социален доклад, след момента на фактическата раздяла между съпрузите и към настоящия момент, детето живее при баща си в гр.Гоце Делчев, където е живяло и след раждането и не е променяло местоживеенето си. Грижите които полага бащата според социалното проучване са адекватни и достатъчни, няма данни поведението му и това на лицата с които живее в едно домакинство, и условията при които живеят, да създават опасност за правилното физическо и психическо развитие на малолетното дете.Видно от социалното проучване детето е интегрирани в общността на училището, в което учи, ежедневно осъществяват ползотворни социални контакти с деца от възрастовата й група, което оказва положително въздействие върху развитието и психо-емоциовалното й състояние.Има личен лекар, здраво е с нормално физическо и психическо здраве.Бащата има сигурна подкрепа за отглеждането на децата си от неговата майка, както и от майката на ответницата.Всички потребности на детето са задоволени в достатъчна степен.Ищецът получава минимално трудово възнаграждение, но успява да задоволи както своите, така и нуждите на малолетното си дете.Няма данни дали ответницата работи в чужбина и какъв е размера на получавано от нея трудово възнаграждение.Няма данни и за жилищните условия, в които живее и дали мчоже да предостави на детето жилищни условия като тези, в които то живее при баща си в Гоце Делчев.Всяка една промяна в местоживеенето на детето би се отразило негативно върху него, доколкото от раждането си до момента то живее в гр.Гоце Делчев, където се чувства добре както в училището, което посещава, така и в семейната среда заедно с баща си и баба си, от които получава ежедневна обич и подкрепа.С оглед на това и в съответствие с изискванията на чл.59 ал.4 от СК, съдът прие, че е изцяло в 4 интерес на детето е сложилото се фактическо положение да бъде запазено, като за в бъдеще упражняването на родителските права бъде официално предоставено на бащата, при който детето да продължи да живее, което на този етап е изцяло в интерес на детето, с оглед нуждите и потребностите му във физически и емоционален план.

Относно режима на лични отношения.

Предвид възлагането на родителските права на бащата, на майката следва да бъде предоставена възможност за осъществяване на контакти с детето, като бъде определен подходящ режим на лични отношения. Като родител същата не може да бъде лишена от това право, освен в изключителни случаи, какъвто настоящия не е. Личните отношения на детето с тяхната майка е в негов интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка майка - дете и за запълване на липсата на този родител, която детето несъмнено ще изпитва в ежедневието си. С оглед на това и изхождайки от данните относно положението на детето и потребността от поддържане на връзка и с двамата родители, съдът намира че на ответницата следва да бъде определен режим на лични контакти както следва – да вижда и взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с право на преспиване, както и за 3 0 дни през лятната ваканция, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата, със задължение да взима и връща децата по местоживеенето на бащата, със задължение да взима и връща децата по местоживеенето на бащата. Това ще даде възможност на ответницата да изпълнява своя родителски дълг, да полага по-често непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата, а децата няма да чувстват осезателна липса на своята майка в ежедневието си.

В допълнение съдът намира за необходимо отново да напомни на страните, че особено важно е и двамата родители да имат предвид, че разривът в личните им отношения не следва да пречи на поддържането на нормални отношения родители - дете, като детето по никакъв начин не бива да става заложник на влошените междуличностни отношения между родителите, тъй като това ще има еднозначно негативни последици за него в бъдещ план. Страните следва да са наясно, че детето има нужда и от двамата си родители, независимо от това дали те живеят заедно или по някаква 5 причина са разделени. В този смисъл изцяло в интерес на детето е, освен връзката с бащата при когото живее, то да поддържа пълноценни контакти и със своята майка и именно в тази насока следва да насочат своите усИ. страните, като се ръководят от интересите на детето, а не от своите собствени такива, в случай че загрижеността им към детето е достатъчно искренна.

Относно издръжката на детето.

По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер съдът съобрази следното:

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие.

Задължението за издръжка е безусловно и доколкото причини които да водят до обективна невъзможност за даване на издръжка няма, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща такава на малолетното си дете, като при определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента детето на страните е на 9 години, живее в дома на бащата, който се грижи за него, посещава училище, където е ученичка във втори клас, няма данни да има здравословни проблеми извън обичайните за възрастта. Няма дадни за размер на получаво трудово възнаграодение от майката, но следва да се има предвид, че живее в чужбина, където трудовите възнаграждения обичайно са в по висок размер от тези получавани в България.Същата няма други деца и законови задължения за издръжка към други лица освен към малолетното си дете Д. родено по време на брака й с ищеца.Бащата според данните от социалното проучване и събраните по делото гласни доказателства полечава минимално трудово възнаграждение. И по отношение на него не се установи наличието на имущество със значителна стойност като възможен източник на средства.