Решение № 256 от 20.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Враца, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500380 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. № 310694/24.09.2025 г., подадена от Софийски градски съд, представляван от административния ръководител – председател Р. А., чрез упълномощения съдебен помощник М. Н., против Решение № 16333/01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 40560/2023 г. по описа на Софийския районен съд, в частта, с която на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Софийски градски съд е осъден да заплати на М. Г. К. с ЕГН **********, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, равностойни на 2556,46 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 14904/2017 г. по описа на СГС.

Въззивникът твърди, решението е неправилно, защото първоинстанционният съд неправилно е преценил, че е налице прекомерно забавяне на делото. Според Софийския градски съд, районният съд е отчел единствено продължителността на производството, без да вземе предвид всички критерии, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека – сложността на делото, поведението на страните, действията на съда, натовареността му и значението на делото за ищеца.

В жалбата се излага, че продължителността на производството е обусловена от последователното отвеждане на съдебните състави на Софийски градски съд, поради необходимостта от гарантиране на безпристрастен съд, а не от бездействие или забавяне на съдебните органи. Поддържа се, че всеки съдия е извършвал своевременно преценка относно наличието на основания за отвод, а след постановяването му делото е било 1 незабавно преразпределяно на следващ съдия. Според въззивника именно големият числен състав и значителната натовареност на Софийски градски съд обуславят необходимостта от определено технологично време за извършване на тази процедура, като същевременно държавата е предприела адекватни мерки за осигуряване на правораздаване в разумен срок.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че за страната е възникнало състояние на неопределеност относно продължителността на производството.

Поддържа, че процедурата по масовите отводи е обективно предвидима и приключва с изчерпване на съдийския състав на съда, поради което не е налице отказ или забавено правосъдие. Излага още, че процесното дело не е от категорията на делата с особено значение за страната, които налагат приоритетното им разглеждане.

В жалбата се посочва още, че държавата не следва да носи отговорност за голямата натовареност на съдилищата в София, която е свързана с концентрацията на население и икономическа дейност в столицата. Според жалбоподателя в случая по-важно е било да се гарантира справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, дори това да е довело до известно удължаване на производството.

При условията на евентуалност въззивникът оспорва извода за настъпили неимуществени вреди, като поддържа, че ищцата не е ангажирала доказателства за конкретни неблагоприятни последици от продължителността на производството. Счита, че евентуално претърпените вреди са незначителни предвид гарантираното чрез отводите право на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.

В заключение жалбоподателят счита, че действията на съда са били законосъобразни, забавянето е било обективно обусловено от необходимостта да се гарантира безпристрастност, а присъденото обезщетение е неправилно определено.

По изложените съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ като неоснователен, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение като прекомерно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. Г. К., с който въззивната жалба се оспорва, като неоснователна.

Въззиваемата поддържа, че първоинстанционното решение е правилно в уважителната му част, тъй като по делото е установено нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ. Излага, че производството по гр.д. № 14904/2017 г. по описа на Софийски градски съд е останало повече от шест години на етап определяне на съдия-докладчик вследствие на последователни самоотводи на съдебните състави, без делото да бъде разгледано по същество. Според нея това представлява отказ от своевременно правораздаване, който не може да бъде оправдан с организацията на работата на съда.

Оспорва доводите изложени във въззивната жалба, че продължителността на производството се обуславя от фактическата и правната сложност на спора, натовареността на Софийски градски съд и необходимостта от гарантиране на безпристрастен съд.

Поддържа, че забавянето е резултат единствено от действията на съда, изразяващи се в последователни самоотводи и продължителни периоди на бездействие, които според нея не намират основание в закона. Счита, че още през 2018 г. е изпълнила всички дадени й указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, поради което последващото позоваване на нередовностите като причина за продължителността на производството е необосновано. Твърди, че не е допринесла с процесуалното си поведение за забавянето, тъй като е изпълнявала своевременно всички указания на съда.

Въззиваемата поддържа още, че последователните самоотводи на съдиите от Софийски 2 градски съд не представляват законосъобразно основание за продължително неприключване на процедурата по определяне на съдия-докладчик. Според нея те не могат да обосноват извода, че производството е протекло в разумен срок, нито да оправдаят липсата на реално процесуално развитие. Излага, че при наличие на законова възможност делото е следвало своевременно да бъде изпратено на друг компетентен съд, вместо в продължение на години да се извършват последователни самоотводи. В тази връзка оспорва и твърдението на въззивника, че продължителността на производството е била предвидима и обективно обусловена.

В отговора се поддържа също, че между отделните процесуални действия са налице продължителни периоди на бездействие, които не са получили обяснение от въззивника.

Оспорват се доводите във въззивната жалба относно липсата на доказани вреди.

Въззиваемата поддържа, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека и националната съдебна практика неимуществените вреди при нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се презумират, поради което не е необходимо същите да бъдат доказвани с отделни доказателства. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, но неправилно е определил размера на обезщетението, който според нея не съответства на продължителността и характера на нарушението. Поддържа, че следва да бъде присъдено обезщетение в пълния предявен размер, както и законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Въззиваемата счита за неотносима към настоящия спор съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, на която се позовава въззивникът, като поддържа, че същата касае различни фактически хипотези и не може да обоснове липса на нарушение при процесния случай.

Наред с това възразява срещу присъденото в полза на Софийски градски съд юрисконсултско възнаграждение, като поддържа, че ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, а от съдебен помощник, поради което не са били налице предпоставките на чл.

10, ал. 4 ЗОДОВ за присъждането му. Счита, че липсва законово основание както за присъденото възнаграждение от първата инстанция, така и за уважаване на аналогично искане във въззивното производство.

По изложените съображения въззиваемата моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди първоинстанционното решение в уважителната му част, да не уважи искането за намаляване на присъденото обезщетение, като приеме, че същото следва да бъде увеличено до пълния предявен размер, както и да отмени присъденото в полза на Софийски градски съд юрисконсултско възнаграждение и да отхвърли претенцията за присъждането му и за въззивното производство.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, Софийски градски съд не изпраща представител. С молба вх. № 7091/17.09.2026 г., подадена чрез упълномощения съдебен помощник И. Б., въззивникът поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и моли за уважаване на жалбата.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззиваемата, чрез пълномощника си е представила съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 12496/2011 г. по описа на Софийски градски съд, удостоверяващо обстоятелства относно връчването на съдебни книжа и постъпването на отговор на исковата молба по посоченото дело.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Враца, чрез участващия в производството прокурор, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и 3 потвърждаване на първоинстанционното решение.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Пред Софийския районен съд е предявен осъдителен иск от М. Г. К. против Софийски градски съд с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9680 лв., претърпени вследствие на твърдяно нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 14904/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

Съобразно направеното в първоинстанционното производство уточнение на исковата молба обезщетителната претенция обхваща периода от 11.01.2018 г. до 20.07.2023 г., с обща продължителност пет години, шест месеца и девет дни.

Ищцата е поддържала, че неоправдано продължителното производство й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство за липса на ефективна съдебна защита и влошаване на здравословното й състояние, за които претендира обезщетение в посочения размер.

Ответникът Софийски градски съд е оспорил иска по основание и размер. Поддържал е, че продължителността на основното производство е обусловена от обективни обстоятелства, свързани с необходимостта от гарантиране на безпристрастността на съдебните състави, високата натовареност на съда, усложнената обстановка по време на пандемията от COVID-19, както и с констатираните нередовности на исковата молба.

С Решение № 16333/01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 40560/2023 г., Софийският районен съд е уважил частично предявения иск, като е осъдил Софийски градски съд да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и е отхвърлил претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9680 лв. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 48,35 лв., представляващи съразмерна част от определеното юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение е обжалвано единствено от ответника Софийски градски съд в осъдителната му част. Ищцата не е подала въззивна жалба срещу отхвърлителната част, поради което решението е влязло в сила в тази част.

При това положение предмет на въззивното производство е спорът относно дължимостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., произтичащи от твърдяното нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.