Решение № 1 от 10.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Габрово, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600274 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по протест на РП-Габрово срещу Присъда № 39 от 01.09.2021г., постановена по НОХД № 1127 по описа за 2020г. на РС-Габрово.

С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимия Я. П. за невинен в това на 14.12.2019г. на пешеходна пътека на бул.“***“ в гр.Габрово при управление на МПС- лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да е нарушил правилата за движение , визирани в чл.5, ал.2, т.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил на С. С. Г. от гр.Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясно коляно с кръвоизлив в колянната става и счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на долния десен крайник за срок на обездвижването около месец и половина, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В законният срок присъдата е протестирана от РП-Габрово, като неправилна и несъобразена със събраните по делото доказателства. В допълнението към протеста прокурорът изразява категоричната си убеденост, 1 че престъплението за което е предаден на съд подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин и прави искане протестираната присъда да бъде отменена и подсъдимия П. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на ОП-Габрово поддържа протеста без да сочи доводи в подкрепа на становището си.

Повереникат на частните обвинители също поддържа протеста.

Адвокат И. в качеството и на защитник на подсъдимия оспорва протеста и излага доводи в подкрепа на постановената оправдателна присъда.

Подсъдимият П. се явява лично пред настоящата инстанция и моли да се потвърди оправдателната присъда.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена при правилно установена фактическа обстановка, която настоящият съдебен състав споделя изцяло.

Решаващият съд е установил следните факти:

Подсъдимият П. бил таксиметров шофьор, като управлявал лек таксиметров автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Малко след 17.00 часа на 14.12.2019г. се движел с автомобила си по булевард „***“ в гр.Габрово в посока от кв.Русевци към центъра на града. Пътното платно било сухо.Работело уличното осветление. В близост до №84 на булеварда, платното било двупосочно с по две ленти за движение във всяка посока.

Подсъдимият се движел в най-вътрешната лента за движение в неговата посока.Имало пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка и обозначена със знак Д17.В момента в който подсъдимия бил в близост до пътеката по нея в посока от ляво на дясно започнали да пресичат две малолетни деца- С. Г. и неговата сестра Г. Г.а. Тевече били преминали повече от половината от пътеката и били в лентата на движение на подсъдимия, когато били забелязани от него. Я. П. предприел интензивно спиране, но въпреки това ударил с предната част на овтомобила си св.С. Г..Момчето било ударено в 2 десния крак и от ударападнало на колене на земята.Автомобилът ударил леко и св.Г. Г.а, която се подпряла на предния му капак и паднала на тротоара.

Подсъдимият слязъл от автомобила, отишъл при децата, които вече били прави и ги попитал дали им има нещо и дали да ги закара до болницата.Те отказали и подсъдимия си тръгнал.Тръгнали си и децата. Св.С. Г. се обадил на родителите си и след това заедно с баща си отишъл в полицейското управление, за да подаде сигнал. По същото време и подсъдимият отишъл в РУ Габрово, за да съобщи за случилото се.

На 14.02.2019г. С. Г. и Г. Г.а били прегледани в МБАЛ-Габрово. От рентгеновата снимка не била установена фрактура в дясната колянна става на С. Г., а само контузия на същата съпроводена с вътрешен излив на кръв, ограничени движения, палпаторна болка и затруднени движения.Дясното коляно било обездвижено с гипсова имобилизация, а на 06.01.2020г. била поставена ортеза.

На 03.01.2020г. С. Г. бил прегледан в ДКЦ“Авис Медика“-Плевен, където след направена ренгенография била поставена диагноза „Счупване в горния край на тибията“.

На досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза от заключението на която се установява ,че ударът между автомобила управляван от подсъдимия и пострадалия е бил върху пешеходната пътека и към момента на удара скоростта на автомобила е била близка до 0. Подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме пешеходчите и да предотврати удара.

На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установява ,че на С. Г. в резултат на ПТП е е причинена контузия в горната странична част на дясното бедро с кръвонасядане и болезненост, контузия на дясно коляно, кръвоизлив и счупване в колянната става, и охлузване на лявото коляно. Според експерта счупването на дясното коляно в тибията е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник със срок на обездвижване от 1 ½ месеца и срок на възстановяване от около три-четири месеца.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извършил доказателствен анализ, при който е достигнал до извода ,че не са налице обективни доказателства за причинно следствената връзка между инкриминираното произшествие и причиненото средно телесно увреждане на 3 св.Г. изразяващо се в счупване на тибията на дясното коляно. Мотивите за това на съда са, че прегледът на пострадалия в медицинско заведение в гр.Плевен е едва на 03.01.2020г., а произшествието е на 14.12.2019г. и травмата било възможно да е причинена от друго събитие. По тези съображения РС-Габрово е признал подсъдимия П. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1 и във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав след анализ на събраните по делото доказателства и на заключението на назначената от настоящата инстанция повторна комплексна съдебномедицинска експертиза, намира за установено следното.

По делото не е спорно, че на 14.12.2019г. подсъдимият управлявайки таксиметров автомобил, на пешеходна пътека на бул.*** в гр.Габрово въпреки ,че имал възможност своевременно да възприеме пешеходците спрял на пешеходна пътека и при спирането си бутнал св.С. Г. при което му причинил травматично увреждане на коляното. Безспорно с поведението си подсъдимият е нарушил чл.119, ал.1 от НК и не е намалил своевременно за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека лица. От субективна страна същият е извършил деянието при форма на вина –непредпазливост, като водачът не е предвиждал обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

За да носи наказателна отговорност за извършеното от подсъдимия непредпазливо деяние същият следва съгласно чл.343, ал.3, б.“а“ от НК да е причинил на пострадалия средна или тежка телесна повреда.

Основния спорен въпрос по делото е дали причиненото увреждане на пострадалия Г. съставлява средна телесна повреда. В тази връзка още пред първата инстанция по искане на страните съдът е допуснал повторна съдебномедицинска експертиза с оглед на твърденият, че първоначалната е необоснована. Поради лоша организация на работата съдът не е успял да осигури вещи лица, които да изготвят същата. Пред настоящата инстанция отново бе допусната и назначена повторна комплексна съдебно медицинска експертиза.Такава бе изготвена от вещите лица: д-р Р.-съдебен лекар, д-р В.ортопед и д-р А. - рентгенолог. Експертите на база симетричните графии изготвени на 14.12.2019г., в МБАЛ-Габрово, на двете колянни стави на С. Г.

4 дават заключение, че на тях се визиализира оток на меките тъкани около дясна колянна става и долната част на бедрото и няма данни за травматични увреждания на костните структури. Констатирали са рентгенови данни за морбус Остуг-Шлатер. Идентични са изводите и за графията направена на 03.11.2020г. от „Авис Медика“ гр.Плевен. На втората графия вече не е констатиран оток на меките тъкани. Вещите лица лица дават заключение, че се касае за травма на дясна колянна става довела до временно разстройство на здравето неопас8но за живота за срок около месец. Експертите са установили от представените ренгенографии, че пострадалия има асептична некроза на ядрото на вкостяване на големия пишялна дясната подбедрица, което е болест на растежа при юношите и не е следствие от инкриминираното произшествие.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция вещите лица поддържат изготвеното заключение и подробно отговарят на поставените въпроси. Д-р В. обяснява ,че при полученото травматично увреждане от пострадалия лечението е различно, като е възможно да бъде обездвижен. В конкретния случай той бил обездвижен за 20 дена, след което нямал оплаквания и по желание на родителите бил консултиран в медицинско заведение в гр.Плевен.

В този смисъл е и становището на другите вещи лица.

Настоящият състав прие, че изготвеното заключение е задълбочено, мотивирано и законосъобразно и го кредитира, като такова.

Въззивният съд на база заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, показанията на пострадалия Г. и отразеното в медицинските документи прие, че вследствие на ПТП причинено от подсъдимия изразяващо се в бутане с предната част на автомобила в десния крак на пострадалия, същият е получи временно разстройство на здравето изразяващо се в оток на меките тъкани, което е неопасно за живота и е довело до затруднение в движението на С. Г. в рамките на двадесет дена. Категорични са вещите лица ,че при направената графия в медицинско заведение в гр.Плевен вече е липсвал оток в коляното, какъв то е отразен на първоначалните графии. Към този момент, Г. не е имал вече оплаквания.

Самият свидетел в показанията си заявява ,че не е имал оплаквания и по желание на родителите му е направена консултация в гр.Плевен. Въззивният съд прие за правилни изводите на експертите, че не е налице счупване на дясното коляно/ на тибиса/ на пострадалия и, че същият страда от автоимунно заболяване свързано с растежа, което е довело до съмнения за счупване.

5

Следователно макар и подсъдимия П. да е нарушил чл.119, ал.1 от НК деянието му не съставлява престъпление по смисъла на закона, поради това,че същият е причинил по непредпазливост на пострадалия Г. лека телесна повреда. Съдът не обсъжда налични нарушения на разпоредбите на чл.5 от ЗДвП, тъй като същите са общи и имат препоръчителен характер.

Причиняването на лека телесна повреда е несъставомерен резултат за престъплението по чл.343 , ал.3 от НК поради което правилно и законосъобразно подсъдимият П. е признат за невинен в това на 14.12.2019г. на пешеходна пътека на бул.“***“ в гр.Габрово при управление на МПС- лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да е нарушил правилата за движение , визирани в чл.5, ал.2, т.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил на С. С. Г. от гр.Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясно коляно с кръвоизлив в колянната става и счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на долния десен крайник за срок на обездвижването около месец и половина, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира ,че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена макар и с мотиви различни от изложените от РСГаброво.

Тук следва да се отбележи, че поради изтичане на сроковете за налагане на административно наказание / чл.82, ал.3 от ЗАНН/, на подсъдимия П. за извършеното от него нарушение на ЗДвП, въззивният съд не се произнася по този въпрос.