Присъда № 200 от 03.12.2024, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 408/2021
- Вид
- Присъда № 200
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Виолета Костадинова Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 152, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.152, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 200 от 03.12.2024 година, постановена по НОХД № 408/2021 година по описа на РС – ***:
Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП – ***, с който против И.И.Т., с ЕГН – **********, е повдигнато обвинение в престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на *** година, около 01.30 часа в с.***, общ. Болярово, обл.***, в жилищен дом, находящ се на ул.***, действайки при условията на съучастие с А.Н.Н. като съизвършител, се съвкупил с лице от женски пол - К.И.Д.. с ЕГН – **********, с постоянен адрес - с.***, като я принудил към това със заплашване - „Ще те убия, ще те излежа и ще те претрепя от бой“, като й показал сгъваемо джобно ножче и деянието е извършено от две лица и против А.Н.Н., с ЕГН – **********, е повдигнато обвинение в престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на *** година, около 01.30 часа в с.***, обл.***, в жилищен дом, находящ се на ул.***, действайки при условията на съучастие с И.И.Т. като съизвършител, се съвкупил с лице от женски пол - К.И.Д.. с ЕГН – **********, с постоянен адрес - с.***, като я принудил към това със заплашване - „Ще те убия, ще те излежа и ще те претрепя от бой“, като й показал сгъваемо джобно ножче и деянието е извършено от две лица.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против всеки от двамата подсъдими обвинение, като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Приема за безспорно установено по делото, че А.Н. е използвал вербално заплашване, което е осъществено от него именно поради изразяване на несъгласие от стрА. на пострадалата да осъществи полов контакт с подсъдимия И.Т., а престъплението е извършено от другия подсъдим по делото - И.Т..
Твърди се, че двамата подсъдими са били наясно, че пострадалата не е имала желание за осъществяване на половия акт и въпреки това подсъдимият Н. продължавал със заплашителното си поведение, а подсъдимият Т. осъществил и половото сношение с пострадалата. Заявява, че съдът следва да кредитира показанията на пострадалата, дадени в хода на ДП пред съдия, тъй като те са дадени непосредствено - три дни след осъществяване на деянието и същите са последователни, логични, не съдържат вътрешни противоречия в тях и се подкрепят от остА.лите събрани по делото доказателства, включително и с част от обясненията на подсъдимия И.Т.. Прокурорът пледира двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, в което са обвинени, като при определяне вида и размера на наказанията да се съобрази обществената опасност на личността на двамата подсъдими, която не е висока, с оглед чистото им съдебно минало, както и да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с осъществяване на деянието, както и отношенията между двамата подсъдими и пострадалата, както към момента на осъществяване на деянието, така и впоследствие, като предлага наказанието на двамата подсъдими да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като им бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума, предвиден по чл.152, ал.3, т.1 от НК и се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК като се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години. По отношение на веществените доказателства по делото предлага същите, като вещи без стойност, да бъдат унищожени.
Подсъдимите участват лично /в част от съдебните заседания/ и със защитници в 1 хода на съдебното производство.
Подсъдимият И.Т. заявява, че не се признава за виновен. Сочи, че вечерта на посочената в обв. акт дата заедно с другия подсъдим са били на гости на техен приятел – Б. и там употребили алкохол, а когато си тръгнали А. му предложил да отидат у тях да продължат да се черпят. Двамата подсъдими отишли в дома на А.Н. и тогава А. предложил на И.Т. да прави секс с жена му К., на което предложение той се колебал, но после К. започнала да го докосва по тялото, вкл. и по половите органи и двамата с К. осъществили на пода в стаята полов акт, продължил около 5 минути, а А. бил там и ги наблюдавал, дори поискал и той да се включи, но К. и И. не се съгласили.
След това И. си тръгнал и се прибрал у дома си. Подсъдимият Т. заявява, че преди това да се случи, К. му е казвала, че го харесва и му предложила да правят секс, но той не й отговорил по същия начин и не искал да правят секс. На следващия ден след като вечерта той и К. осъществили полов акт в дома на К. и А., И. бил задържан, но когато след пет дни бил освободен след плащането на определената му гаранция, К. отишла да живее с него в къщата на родителите му, като искала да му става жена и казала, че го харесва и че е влюбена в него, както и че ако му стане жена, ще си оттегли обвиненията. И. я взел да живее у тях, за да може тя да се откаже от обвиненията и така около месец-месец и половина К. с двете си деца живяла с него, но после си тръгнала защото той „не й обръщал внимание сексуално“, дори го помолила да я закара до селото, където бил домът на нейния баща. Твърди, че вечерта, когато правил секс с К. в дома на А. и К., не е отправял заплахи, нито е осъществил сила спрямо К..
Упълномощеният защитник на подс.Т. – адв. М. заявява в съдебно заседание, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че на посочените време и място И.Т. е изнасилил пострадалата, като в тази насока са и показанията на самата пострадала, която сочи, че тя не би имала и не е имала тогава нищо против да прави секс с подс. Т., но това което не е одобрявала и това, от което се е почувствала унижена като жена, е че това се е случило пред очите на мъжа, с който е живеела на съпружески начала към онзи момент и който я заплашвал. Не без значение е, че след случилото се самата пострадала отишла сама, доброволно в дома на подс. Т., двамата заживели заедно известно време и дори са правили и планове да се оженят, но след намесата на бащата на К.Д., който не бил съгласен с тези техни планове, тя е променила намерението си и се прибрала в дома на баща си. Защитникът сочи, че по отношение на И.Т. пострадалата не се чувствала като жертва на изнасилване нито към момента на извършване на половия акт, нито веднага на следващия ден. Напротив, тя е искала да му помогне да не отиде в затвора, както сама заяви, тъй като не се е почувствала нито застрашена, нито заплашена, нито по някакъв друг начин оскърбена и физически насилена с някакво действие от стрА. на подс. Т., поради което следва да се приеме, че нито от обективна, нито от субективна стрА. подзащитният ми Т. не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и съдът следва да постанови съдебен акт, с който да го признае за невиновен по това обвинение.
Подсъдимият А.Н. също не се признава за виновен, като заявява, че не е изнасилвал К. и не е съдействал на И. той да го стори, нито го е карал да осъществи полов акт с К.. Сочи, че е присъствал в стаята докато И. и К. са осъществили полов акт, но той бил много пиян и лежал на леглото, като не е искал от К. да прави каквото и да е. След като И. си тръгнал същата вечер, заявява че не е правил опит да осъществи полов акт с К.. На следващата сутрин К. му заявила, че отива да подава жалба против него и против И. в полицията, но той не знаел защо ще го прави.
Същият ден бил задържан от полицейски служители. Потвърждава изложеното от него 2 в качеството му на обвиняем в хода на ДП пред разследващ орган и в присъствието на своя защитник, след като тези дадени от него обяснения в хода на ДП бяха прочетени от съда на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК, както и че в хода на воденото съдебно производство К.Д. и той заживели няколко пъти за различен период от време отново на семейни начала, като от юли 2024г. окончателно се разделили, като К. заживяла с друг мъж в с. ***, общ. Раднево.
Служебният защитник на подс. Н. – адв. Р. С. заявява, че от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин А.Н. да е осъществил престъплението по чл.152, ал.3, т.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение и се желае съдът да постанови оправдателна присъда като признае Н. за невиновен. Сочи, че в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства за виновността на А.Н., за осъществени от него, а и от другия подсъдим, принудителни действия спрямо К.Д.. От показанията на свидетелката К. И. не се установява пострадалата да е имала белези, синини по лицето, нито същата да е била притеснена, а дадените по делото заключения от вещите лица по назначените по делото експертизи по никакъв начин не доказват акт на насилие и че подс. Н. е осъществил престъплението, в което е обвинен. Според защитника обвинението е основано единствено на показанията на „пострадалата“, но същите не се подкрепят от остА.лите събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Дадените от нея в хода на ДП показания не следва да се ценят, тъй като са дадени в момент, в който както свидетелката сама заяви, същата е била в състояние на временно влошени отношения с подсъдимия Н. и в най-емоционален изблик, но в съдебно заседание свидетелката Д. заявява, че по отношение на нея не е имало упражнено насилие от стрА. на подсъдимите.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа стрА. следното:
Подсъдимият А.Н.Н. през 2021 година живеел в с.***, обл. ***, на семейни начала заедно с К.И.Д.. от с.***, общ.Тунджа, като тяхното съжителстване продължавало от около шест години преди това и двамата имали дете на 5 години, без същото да е било припознато от подсъдимият Н.. К.Д. имала от предходна връзка с друг мъж и по-голямо дете - на 8 години, за което се грижела, като Н., К.Д. и двете й деца живеели в жилище, собственост на трето лице – работодател на Н., находящо се в с. ***, на ул. ***, състоящо се от две стаи, но те обитавали само едната стая, тъй като другата не била пригодена за живеене. Подсъдимият Н. често злоупотребявал с алкохол.
Вторият подсъдим - И.И.Т. е от с. *** и бил приятел с А.Н., познавал също и св.
К.Д..
На *** година подсъдимият Н. се прибрал в дома си около 20.00 часа и малко по-късно там отишъл вторият подсъдим И.Т., който предложил на А.Н. да отидат на гости на свид. Б. И. Г. от същото село, братовчед на А.Н.. А.Н. се съгласил и двамата заедно отишли до дома на свид. Г., където тримата консумирали значително количество алкохол - ракия. В един момент при тях отишла за кратко време и св. К.Д. с двете си деца, но след около половин час те се прибрали у дома си.
След полунощ, същата вечер - на *** година двамата подсъдими си тръгнали от дома на св.Г., като последният ги изпратил до дома на А.Н., тъй като А. бил във видимо нетрезво състояние. След като оставил И. и А. пред къщата, в която живеел А.
3 и семейството му, Б. Г. се прибрал у дома си. След като св. Г. тръгнал към своя дом, А.Н. предложил на И.Т. да влезе в жилището му да продължат да се черпят и И. се съгласил. В този момент свид.Д. и двете й деца били вътре в стаята, като децата спели.
Двамата подсъдими влезли в същата стая като А.Н. залитал и не можел да стои в изправено положение, поради което свид. Д. му помогнала да седне на леглото, а И.Т. седнал на намиращ се в стаята стол. Свид.Д. сложила един шал на прозореца на стаята вместо перде, събула обувките на А. и му казала, че на сутринта ще става рано да изпраща детето на училище и трябва да си лягат защото е късно, а на И.Т. казала да си тръгва. Тогава А.Н. казал на Т. да не тръгва, а на Д. да отидат в другата стая от къщата, където я попитал дали иска тримата да правят заедно секс. Свид. Д. отказала и му казала категорично като му казала „Аз съм ти жена и как може да ме предлагаш на друг мъж пред теб“. След това двамата се върнали в стаята, в която се намирал И.Т..
Непосредствено след това, около 01.30 часа на *** година А.Н. заключил входната врата от вътрешната стрА. и казал на свид.Д. „Без да мърдаш“, а на И. казал да осъществи полов акт с нея. К. се почувствала унизена и попитала Н. защо постъпва така, но той й отговорил с думите „Курво, събличай се“. Тогава св. Д. се съблякла, постлала един юрган на пода на стаята и върху него двамата с И.Т. осъществили полов акт като Т. проникнал с половия си орган във влагалището на свид. Д. два пъти, а А. лежал на леглото и ги наблюдавал. След като приключил с осъществяване на половото сношение, И. се облякъл, напуснал жилището и се прибрал в дома си, а св. Д. и подс.