Решение № 784 от 22.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Варна, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. КараН. при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно наказателно дело № 20223110202984 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.

Н. С., ЕГН **********, чрез адвокат Р. К., ВАК, против Наказателно постановление № 03014087/28.07.2021 г. издадено от Директора на "ДИТ" - Варна.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона и същото е незаконосъобразно и неправилно. При издаването на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. В НП бланкетно е посочено извършено нарушение и нямало описание на конкретното нарушение. Не било ясно и как е определена жалбоподателя, като лице, което е нарушител на твърдяното нарушение. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя, адвокат К., ВАК поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП и присъждане на направените разноски по делото.

Процесуалният представител на ответната Д "ИТ"- Варна, ю.к. Ошавкова оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, 1 а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено, както и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

При извършена на 23.06.3021 г. и 02.07.2021 г. по работни места и на 08.07.2021 г. по представена документация в Д "ИТ" - Варна проверка на "МАКС ПРОФИТ 2020" ЕООД, ЕИК 206118255 гр.Варна е установено, че е юридическо лице, което самостоятелно наема работещи и има наети лица по трудово правоотношение за месец юни 2021 г. и за месец юли 2021 г. За В. Н. С., в качеството му на управител на дружеството възниква задължението за 2020 г. да подаде съгласно чл. 15 от ЗЗБУТ годишна декларация или ако няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране да уведоми писмено Териториалната "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април 2021 г.

От извършена справка в ДИТ - Варна, е установено, че "МАКС ПРОФИТ 2020" ЕООД, ЕИК 206118255 няма подадена годишна декларация или уведомление по чл. 15 от ЗЗБУТ за 2020 г. Установено е, че В. Н. С. в качеството му на лице, на което е възложено управлението – представител на "МАКС ПРОФИТ 2020" ЕООД, ЕИК 206118255 гр.Варна, не е подал в законоустановения срок , според ДИТ – Варна - до 05.05.2021 г. в териториалната Дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрацията на предприятието годишна декларация или уведомление по чл. 15 от ЗЗБУТ за 2015 г. в нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 3 / 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ.

За извършената проверка е съставен протокол изх. № ПР2121168 от 16.07.2021 г., връчен и подписан.

2

За установеното нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 3 / 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ е съставен АУАН № 03-014087/19.07.2021 г. против В. Н. С.. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан.

В законоустановеният срок съставения АУАН. не е депозирано писмено възражение срещу

Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 03-014087 от 28.07.2021 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда " - Варна против В. Н. С., за извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 3 /23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина на подаване и съхраняване на декларацията по чл.

15, ал.1 от ЗЗБУТ.

За нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 3 /23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина на подаване и съхраняване на декларацията по чл.

15, ал.1 от ЗЗБУТ е наложена "глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.1 от КТ.

По делото са изслушани показанията на св.М. М., които потвърждават изложеното в съставеният АУАН нарушение.

Приложени АУАН, Регистър за подаване на декларация / уведомление по л. 15 от ЗЗБУТ, идентификационна карта, пълномощно, Заповед и др..

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗБУТ съгласно който текст от закона, лицата по чл. 14, ал. 1, с изключение на тези, които за своя сметка работят сами, подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година, местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки.

От приетата за установена фактическа обстановка безспорно е, че не е изпълнено задължението, визирано в чл. 15 от ЗЗБУТ, не е подадена годишна декларация в срок до 3

30.04.2020 г. в съответната дирекция "Инспекция по труда" по местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки, но неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 413, ал. 1 от КТ.

За да е налице съставомерно деяние по чл. 15 от ЗЗБУТ, не е необходимо да настъпи някакъв вредоносен резултат. Достатъчно е да не бъде изпълнено визираното в правната норма задължение, за да е налице съставомерно деяние под формата на бездействие. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя следва да бъде ангажирана на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, където е предвидено, че субект на отговорността е работодател или длъжностно лице.

Налице е неправилно приложение на материалния закон като е наложена санкцията на осн. чл. 413, ал.1 от КТ.

По реда на чл. 413, ал. 2 от КТ се санкционира всяко нарушение във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тези задължения са предвидени в ЗЗБУТ - глава трета. Подаването на декларация по смисъла на чл. 15 от ЗЗБУТ обезпечава и гарантира изпълнението на задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като се информират контролните органи и се предпоставя възможността за контрол на риска. Това е задължение във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

В разпоредбата на чл. 413, ал.2 от КТ се предвижда за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, е предвидено наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съобразно § 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) от ДР на КТ , "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Задължението за подаване на декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ е регламентирано в 4 глава трета от ЗЗБУТ, озаглавена "Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд". Следователно, неизпълнението на това задължение сочи на съставомерно от обективна страна деяние по чл. 413, ал. 2 от КТ и това именно е приложимата санкционна норма, но в случая не тя е приложена, а е приета нормата на чл. 413, ал.1 от КТ касаеща нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

По реда на чл. 413, ал. 2 от КТ се санкционира всяко нарушение във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Подаването на декларация по смисъла на чл. 15 от ЗЗБУТ обезпечава и гарантира изпълнението на задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като се информират контролните органи и се предпоставя възможността за контрол на риска. Изпълнителното деяние по чл. 413, ал. 2 от КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В случая жалбоподателя не е нито виновно длъжностно лице, нито е работодател, съобразно дефиницията за работодател и длъжностно лице посочени в параграф 1, т.1 и т. 5 от ДР на КТ. Работодател е юридическото лице, което наема работници, а жалбоподателя е само негов представляващ, поради което не може да бъде наказан с наказание предвидено за работодател.

В случая се касае за неправилно приложение на материалният закон от страна на наказващият орган, като съдът не може да измени основанието на което се налага наказанието, нито може за първи път да определи наказанието, доколкото проверката, която въззивният съд е длъжен да извърши при преценката за съответствието на издаденото с наказателното постановление с материалния закон, при определяне съставомерноста на деянието и неговата правна квалификация обхваща проверка дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение.

С оглед на констатираното нарушение на материалният закон, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По делото се претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил 5 изрично искане за присъждане на разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ДИТ - Варна – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по Адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.

С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014087/28.07.2021 г. издадено от Директора на "ДИТ" - Варна, с което на В. Н. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500.00/петстотин/ лева, на основание 6 чл.416, ал.5 във вр. чл.413, ал.1 от КТ, за административно нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 3 / 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, като незаконосъобразно.

Разпечатката съдържа 47 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da0b872a-74c8-449d-8a99-387783594c3d