Решение № 74 от 05.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000320 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №251 от 14.04.2020г., постановено по т.д. №47/2019г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София да заплати на С. Д. Л. от гр.Г. О., със съдебен адрес адвокат П.С., САК, сумата от 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътно транспортно произшествие на 12.02.2014г., причинило му счупване на ключицата на дясната ръка, болки, страдания и душевен дискомфорт, заедно със законната лихва върху вземането, считано от 13.02.2017г. до окончателното му заплащане. Със същото решение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил иска за разликата от присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователен в тази му част.

Отхвърлил е иска за лихва върху търсеното обезщетение за времето от 12.02.2014г. до 12.02.2017г., като погасен по давност в тази му част. Осъдил е на основание чл.38 ал.2 ЗА Лев инс АД-гр.София да заплати на адвокат П.С.

1 адвокатско възнаграждение в размер на сумата 830 лева, върху уважената част от исковете. Осъдил е на основание чл.78 ал.6 ГПК Лев инс АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на сумата 400 лева, върху уважената част от исковете, по сметката на Великотърновския окръжен съд. Осъдил е на основание чл.78 ал.3 ГПК С.Л. да заплати на Лев инс АД-гр.София сумата от 625,50 лева, направени разноски по делото. В диспозитива на решението е посочено, че същото е постановено при участие на третото лице помагач Застрахователна компания Олимпик-клон България-КТЧ-гр.София.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в Първата инстанция С. Д. Л. от гр.Г. О., чрез пълномощника адвокат П.С. от САК.

Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до сумата от 50 000 лева, в частта относно началният момент на присъдената законна лихва върху дължимата главница, както и в частта за разноските, и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да осъди ответника да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на още 40 000 лева /над присъдените му от първата инстанция 10 000 лева/ или до размер на сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и да присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции, в пълен размер.

В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.

Като бил изяснил правилно фактическата обстановка и бил приел основателността на исковата претенция за неимуществени вреди, първоинстанционният съд неправилно бил определил справедливия размер в случая за обезщетяване на тези вреди. Безспорно този размер зависи от конкретните обстоятелства във всеки един случай. По делото Окръжният съд не бил обсъдил свидетелските показания и заключението на съдебно 2 психологическата експертиза. Свидетелите установявали по категоричен начин изключителни по интензитет негативни усещания у ищеца, траен и интензивен емоционален дискомфорт, социални ограничения. От заключението на психологическата експертиза било видно, че ПТП-то се е отразило изключително негативно върху него, то е било силен стрес за него, продължително време не е могъл да го преодолее и е повлияло силно неблагоприятно върху живота му. Поради необоснованост, атакуваният съдебен акт бил в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд относно критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Не била съобразена и икономическата конюнктура на лимитите на застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие.

Неправилно Окръжният съд бил приел, че началният момент на законната лихва следва да е 13.02.2017г. и неправилно не е уважил претенцията за законна лихва за периода от 20.08.2015г. до 13.02.2017г. По този начин е нарушен чл.86 ЗЗД. Тече кратката погасителна давност по чл.111в ЗЗД. Тя е прекъсната с подаването на исковата молба на 20.08.2018г., поради което законната лихва върху определеното обезщетение се дължи считано от 20.08.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, представлявана заедно от изпълнителните директор М. М. - Г. и П. Д., чрез юрисконсулт М. В., с пълномощно.

Предмет на жалбата е осъдителната част на решението на Великотърновския окръжен съд, с която е уважен иск за сумата 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2017г. до окончателното изплащане. Счита, че в тази част първоинстанционното решение било неправилно. Не можело да се приеме наличие на причинно следствена връзка между получените от ищеца травми и ПТП-то. Ищецът сам бил посочил, че след транспортния инцидент /видно от анамнезата и амбулаторния лист от 13.02.2014г./ е паднал и при падането е травмирал дясната си раменна става. Освен това бил потърсил медицинска помощ едва на следващия ден. Също така, в качеството си на водач на товарен автомобил при конкретната фактическа обстановка ищецът 3 не можело да получи това телесно увреждане. Видно от съдебно медицинската експертиза „не можело да се прецени обективно и точно за механизма и за причинно следствената връзка с настъпилото на 12.02.2014г.

ПТП и причинената травма. Не можело да се определи механизма на получаване и времето на настъпване. Липсвала медицинска документация, която да сочи за травматичните увреждания на меките тъкани по тялото на ищеца, при контакт с детайли вътре в купето на автомобила или такива от поставен предпазен колан.”

Въззивникът ответник счита, че със събраните по делото доказателства ищецът не бил успял да докаже пряката връзка между травматичните увреждания и ПТП-то.

В случай че Апелативният съд приеме наличие на такава връзка, въззивникът ответник прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът се е възстановил от посоченото увреждане в обичайния за това период. Не е провеждано медикаментозно лечение. Не са установени други травматични увреждания.

Нямало данни ищецът да е бил сомнолентен, неконтактен и неадекватен.

Няма данни за намаляване на двигателната способност, за наличие на болка, не е налице контузия на мозъка. Неврологичните показатели са в норма. Няма травматични увреждания на вътрегръдни и коремни органи. Няма рентгенови данни за фрактури. Няма промени в рефлексите. Не е засегната координацията. Не е доказано, че е бил променен начина на живот на ищеца – да е бил зависим от чужда помощ, възстановителният период да е бил продължителен и болезнен, не са доказани емоционални промени, не са доказани силни и продължителни болки, възстановяването е завършено и то в обичайните норми. Не е доказано инвалидизиране.

Правилно Окръжният съд бил уважил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви.

Предвид изложеното ЗК Лев инс АД-гр.София моли Апелативният съд да отмени решението на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната му част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

4

Моли да бъдат присъдени на ЗК всички направени по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В писмен отговор ищецът оспорва изцяло насрещната въззивна жалба, моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и да уважи неговата жалба.

Въззивникът ищец не изпраща представител в откритото съдебно заседание на Апелативния съд. В писмени бележки заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба, моли въззивната инстанция да я уважи и да остави без уважение насрещната въззивна жалба, подадена от ответната ЗК.

Въззивникът ответник, чрез процесуален представител адвокат Х. К., в съдебно заседание, моли Апелативният съд да остави без уважение жалбата на ищеца и да уважи подадената от тях насрещна въззивна жалба. Излага допълнителни съображения по съществото на спора.

Третото лице помагач Застрахователна компания Олимпик-клон България КЧТ-София не изпраща представител в откритото заседание на Апелативния съд и не взема становище в тази инстанция.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими.

Ищецът С. Д. Л. от гр.Г. О. твърди в исковата молба и по делото, че е увредено лице от ПТП, като са му причинени телесна повреда, силен стрес и душевен дискомфорт. ПТП-то е настъпило на 12.02.2014г. на пътя ВидинМинтана между лек автомобил Фолксваген с рег.№ К 28**** и товарен автомобил Ман с прикачено ремарке, с рег.№ ВТ 87****. Виновен за произшествието е единствено и само водачът на лекия автомобил Е. Х., който се е движел със скорост 120 км/ч от гр.Монтана за гр.Видин. Внезапно 5 навлязъл в насрещното платно, по което се движел товарният автомобил, след десен завой и се ударил челно в товарния автомобил, който бил в своята лента за движение. Втори водач в товарния автомобил бил синът на ищеца. В резултат на това на ищеца била причинена телесна повреда, изразяваща се в счупена ключица на дясното рамо. Причинена била смъртта на 4-ма от пътуващите в лекия автомобил, включително починал на място водачът му Е.

Х.. Било образувано досъдебно производство, което било прекратено поради смъртта на виновния за произшествието водач. Лекият автомобил към момента на инцидента имал валидна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София. Ищецът претърпял и продължава да търпи неизмерими болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт. Съгласно чл.267 КЗ /отм./ ответното застрахователно дружество му дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които оценява на сумата 100 000 лева. Претендира и за законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 12.02.2014г. до окончателното й изплащане. Въз основа на изложените твърдения, счита че са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ЗК Лев инс АД за заплащане на посоченото обезщетение, заедно със законната лихва

Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в резултат на виновно причиненото ПТП, описано в обстоятелствената част на исковата молба, в размер на сумата 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014г. до окончателното й изплащане.

В допълнителна искова молба ищецът уточнява, че синът му се казва С.

С. Л. и като втори водач по време на произшествието е бил в кабината на товарния автомобил, вдясно от ищеца, който е управлявал същия.

Възражението на ответника, че вина за ПТП-то имал не само Е. Х., но и ищецът, счита за неоснователно. Имало и пътна маркировка, и товарният автомобил се е движел най-вдясно на пътното платно – видно било от албума за оглед на ПТП. Неоснователно и недоказано било възражението на застрахователя, че ищецът бил без поставен обезопасителен колан.