Решение № 2435 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330116736 по описа за 2023 година

Ищците С. И. К. и Н. И. К. са предявили иск за делба срещу Г. К. Т., П. З.

П. и К. М. Т. – П. на тавански етаж с площ от 214,32 кв.м., състоящ се от пет тавански помещения, една кухня, две тоалетни и баня, две антрета, две тераси, представляващ етаж от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, заедно с ½ ид. част от целия тавански етаж на сградата, без две стаи и без входното антре към тях, и на ¼ ид. част от тоалетната на тавана и антрето към него.

Посочва се, че ответникът Г. Т. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и на една стая с южно изложение на тавана, заедно с придадената към нея кухня, с входно антре към тях, и на ¼ ид. част от тоалетната на тавана и антрето към него. Навеждат се доводи, че ответниците П. З. П. и К. М. Т. – П. са собственици на ***, заедно с ½ ид. част от прилежащия тавански етаж, без две стаи, както и без входното антре и на ¼ ид. част от тоалетната на тавана и антрето към него. Излагат се съображения, че таванският етаж представлява мансарден етаж, отговарящ на изискванията 1 за самостоятелно жилища. Стаите в същия не били предвидени за жилищни помещения, а за подпокривно пространство, но се използвал като жилище още в момента на построяване на сградата. С оглед изложеното се посочва, че таванският етаж не е обща част, поради което се претендира същият да бъде допуснат до съдебна делба.

С молба вх. № 107312/24.11.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, се посочва, че сградата, в която е разположен процесният обект, е построена през 1923 г. С протокол от *** г. същият е бил разделен на четири самостоятелни обекта, които към този момент били обитавани от наематели. С оглед изложеното се излагат съображения за неформално съгласие за промяна на предназначението на подпокривното пространство. Към настоящия момент, същото било разделено на три самостоятелни обекта.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Г. Т., с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

Възразява се срещу твърденията в исковата молба, че същият съставлява мансарден етаж, отговарящ на изискванията за самостоятелно жилище.

Същият притежавал само едно санитарно помещение. Липсвало инвестиционен проект за обособяване на отделни жилища в същия. Посочва се, че обстоятелството, че част от помещенията били ползвани от физически лица до 1971 г. не обосновавал извод, че същите са самостоятелни обекти на правото на собственост. Навеждат се доводи, че с договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на ***, ответникът закупил втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. ***, с прилежащи три избени помещания, както и таван, състоящ се от една стая с южно изложение втората от запад, и придадената към нея кухня с входно антре, с обща площ от 80 кв.м. С оглед изложеното се претендира, че посочената част от таванския етаж е негова лична собственост. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът не е придобил посочените помещения въз основа на прехвърлителна сделка, се претендира същите да са придобити чрез осъществено давностно владение, както от него, така и от неговия праводател.

В указания срок по делото е постъпил отговор на искова молба и от П.

П. и К. Т. – П., с който се изразява становище за допустимост на предявената 2 искова претенция. Посочва се, че ответниците П. и К. П.и са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, както и на ½ ид. част от таванския етаж с правено на реално ползване на западната част, без две стаи в тавана и без входно антре към тях. Признава се, че собствеността на останалата ½ ид. част от таванския етаж без двете стаи се притежава от ищците, а двете стаи, ведно с ¼ ид. част от тоалетната и антрето към него са собственост на ответника Г. Т.. Същите обаче не били с площ от 80 кв.м. С оглед изложеното се възразява ответникът Г. Т. да е придобил собствеността върху 80 кв.м. от таванския етаж, като същият бил в невъзможност да придобие и помещение от тавана чрез давностно владение.

Посоченият етаж бил заснет с два идентификатора, поради което не можело да се приеме, че е подпокривно пространство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е приобщен договор за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***, от който се изяснява, че ответникът Г. К. Т. е придобил собствеността върху апартамент, находящ се в ***, разположен на втория етаж от триетажна жилищна сграда, както и таван, състоящ се от една стая с южно изложение – втората от запад и придадена към нея кухня с входно антре към тях със северно изложение, с обща площ 80,00 кв.м. и ¼ ид. част от входното антре и клозета на тавана. Ответникът е придобил собствеността върху посочения недвижим имот от неговия *** – Г. М. Т., който се е легитимирал като собственик въз основа на договор за покупко – продажба от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на ***. В нотариалния акт прилежащата част от тавана е описана по следния начин: една стая с южно изложение – втората от запад, заедно с придадената към нея кухня с размери 8,60 м. – 2,70 м., с входно антре към тях със северно изложение, ¼ ид. част от входното антре и клозета на тавана.

От договор за покупко –продажба от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***, е видно, че ответниците П. и К. П.и са придобили собствеността върху 3 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, заедно с ½ ид. част от прилежащия тавански етаж на сграда с площ 178,80 кв.м. с право на реално ползване на западната част, описан по документ за собственост като ½ ид. част от целия тавански етаж без двете стаи в тавана, едната от които с размери 3,70 м. – 4,50 м., а другата с размери 8,60 м. – 2,70 м. и двете със северно изложение, както и без входното антре към тях със северно изложение и размери 1,50 м. – 1,10 м. и ¼ ид. част от клозета на тавана и антрето към него.

По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***, от който се установява, че ищците С. и Н.

К.и са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, заедно с ½ ид. част от таванския етаж на сградата без двете стаи в тавана, едната от които е с размери 3,70 м. – 4,5 м., а другата с размери 8,60 м. - 2,70 м. и двете са със северно изложение, както и без входното антре към тях със северно изложение и с размери 1,50 м. – 1,10 м. и ¼ ид. част от клозета на тавана и антрето към него, с право на реално ползване на източната част от същия таван.

От писмо изх. № 320/14.02.2025 г. на Общинско предприятие „Жилфонд“, приобщено по делото, се изяснява, че таванските помещения на сграда с адрес: ***, са били отдавани под наем.

По делото са разпитани шест свидетели – ***., Н.Ч., Г.М., Х.Г., А.К. и Н.А..

Свидетелят *** посочва, че заема длъжността *** с ***, както и че от прегледа на нейния архив е установила, че е изповядала сделка по нейно нотариално дело № ***/*** г. По него същата била запазила нотариалния акт на праводателя Г. Т. №***/*** г., скица на имота, удостоверение за наследници и удостоверение, че имотът не е общинска собственост. Свидетелката си спомня, че по старите нотариални актове – тези преди 80-те години, не е посочвана площ, а обектите били индивидуализирани единствено по съседи и със съответното изложение. Новото изискване при съставяне на документите за сделки били да се посочва и площта. В практиката нотариусите ползвали заключение на лицензиран оценител, който измервал площта на място и посочвал нейните граници, особено при наличие на избени и тавански 4 помещения, или площта е взимана от данъчната оценка на имота. По посочения нотариален акт на Г. Т. площта за обекта, за избените и таванското помещение най – вероятно била взета от декларираните площи в данъчната оценка. Площта от 80 кв. м. била взета и от допълнителните площи на тавана, които били отразени в данъчната оценка. Според нотариуса тези площи били ползвани за живеене, тъй като и в нотариалния акт от *** г. било посочено, че се ползват от определено семейство.

Свидетелят Ч. си спомня, че познава ответника Г. Т. от дете, като знаел, че притежава имот, находящ се в ***. Имотът представлявал къща на три етажа. След като ответникът Т. влязъл във владение на имота, свидетелят бил посещавал таванския етаж. Същият бил ползван за репитиционна от рок групата на свидетеля. До таванските помещения се стигало от стълбище. В помещенията, в които свидетелят бил влизал, едното се намирало точно срещу стълбището и било затворено. Това, което свидетелят гледал, се намирало вляво от коридора, в дъното. Там се влизало свободно. В него имало две помещения – едното обособено като всекидневна, а другото като стая.

Заключеното помещение го бил отключвал Г., като свидетелят няколко пъти му бил помагал да изнася багаж от там. То се намирало срещу стълбите. На етажа имало и тоалетна, която се намирала преди стаята, която били гледали за репитиционна. Последната я държал Г.. Свидетелят посочва, че стаята, обозначена под № 5 на скицата, находяща се на л. 29 от делото е била заключената стая, в която той и ответникът Г. носели багажи. Мястото, където свидетелят мислил да разположи репитиционната било обозначено под № 1 с посочена площ 9,76 кв.м. Идеята била в това помещение да се свири, а в съседното, което било посочено на скицата с площ от 9,37 кв.м. да се събира групата. Тоалетната се намирала в помещението, обозначено под № 3.

Свидетелят не си спомня дали в помещението, обозначено под № 2, е влизал, както и дали същото е било отворено или затворено. Според него помещението е било над два метра високо, защото можело човек да стои прав.

Същият не си спомня дали е имало скосявания. Всички тези впечатления свидетелят придобил в периода 2005 г. – 2006 г., а след това идвал доста пъти да помага на ответника Г. за укрепване на тавана, защото се рушал. Когато свидетелят искал да наеме помещенията, ответникът не му предложил помещението срещу стълбите, защото то се ползвало за склад.

Свидетелят М. посочва, че познава ответника Г. от 2006 г., защото 5 двамата били *** в ***. Същият знаел, че той има две помещения на таванския етаж в ***. През 2010 г. двамата имали неформален разговор във връзка с инвестиционни намерения на свидетеля. Ответникът го завел в жилищния блок, извършен бил оглед, като ответникът показал кой е неговият апартамент и кои са неговите тавански стаи. По отношение на таванския етаж свидетелят си спомня, че до него се стигало от стълбите като се излизало на една междинна площадка. Вратата, която била централно срещу стълбището, водела до стая, собственост на ответника Г.. По коридора вляво първата врата била склад със свод. Следващата врата била санитарно помещение – тоалетна, а насрещното западно помещение, което се падало от южната до северната страна, също било негово. От другата страна – обратната на таванското помещение, имало още три помещения. Първото вдясно било малък склад с три стаи. На схемата, находяща се на л. 29 от делото, свидетелят посочва, че под № 5 е помещението срещу стълбите, което било на ответника. Помещение № 1 също било негово. Двата склада били обозначени под № 4 и № 8.