Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 440 от 13.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 206/2019
Вид
Решение № 440
Подписан
13.05.2019
Състав
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА КРЪНЧЕВА, АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА, НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Н. НИКОЛОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 206 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 01.12.2017 г., постановена по НОХД № 19948/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 152-ри състав, подсъдимата А.В.В. е призната за виновна в това, че на

25.11.2014 г., в гр. София, ж.к. „********, противозаконно присвоила, като не върнала в срок до 12.00 часа на 25.11.2014 г., чужда движима вещ – лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ с ДК № ********, на стойност 22 000 лева, собственост на „С.“ ООД, която владеела по силата на договор за наем № 1693/22.11.2014 г., с дата на връщане 25.11.2014 г. в 12.00 часа, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, подс. В. е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата, подсъдимата В. е осъдена да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, в полза на „С.“ ООД – ЕИК ********, сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от извършеното от В. престъпление, платима ведно със законната лихва от 25.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

С присъдата, подсъдимата В. е осъдена да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на Държавата и по сметка Столичната дирекция на вътрешните работи, сумата от 163.80 лева (сто шестдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща направени разноски в досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 280.00 (двеста и осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, 880.00 (осемстотин и осемдесет) лева – държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и 5.00 (пет) лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на СДВР.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба от защитника на подс.

В. – адв. Р. – от САК. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че подс. В. е невинна, обвинението не е доказано и следва тя да бъде оправдана. Претендира се, че наложеното на подс. В. наказание е явно несправедливо, като не е приложен чл. 55 от НК. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде оправдана. Алтернативно се отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда и за прилагане на чл. 55 от НК, като на подсъдимата бъде наложено наказание „Пробация“.

В съдебно заседание, защитата на подсъдимата В. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Развива доводи, че повдигнатото срещу подсъдимата обвинение за осъществен състав на престъпление „обсебване“ не е доказано. Сочи, че дори да се приеме, че същата следва да отговаря по чл. 206 от НК, първоинстанционната присъда се явява явно несправедлива и наказанието, наложено на подсъдимата следва да бъде намалено. Релевират се доводи, че първият съд не е взел предвид многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и неправилно е отказал да приложи чл. 55 от НК. В тази насока се моли присъдата на СРС да бъде изменена, като на подсъдимата бъде определено наказание „Пробация“.

Подсъдимата

А. В. В., при упражняване правото си на лична защита и в последната си дума, желае от съда да вземе правилното решение.

Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че по делото са събрани достатъчно категорични доказателства – в частност показанията на св. С.В.и В.В., от които по безспорен начин се установява извършеното престъпление и неговото авторство.

Посочва, че първият съд правилно е приел, че престъплението е извършено на инкриминираните дата и място чрез бездействие. Изтъква, че предоставянето на наетото моторно превозно средство на неустановено лице не може да оневини подсъдимата, доколкото тя е страна по договора и нейно е било задължението да пази и върне вещта. Сочи, че предоставяйки вещта на друг, подсъдимата сама се е поставила в състояние на обективна невъзможност да я върне и това действие сочи на умисъл за присвояване на вещта. Намира, че в хода на досъдебното и съдебното производство пред първия съд, не са били допуснати процесуални нарушения.

Изтъква, че наложеното на подсъдимата наказание е справедливо по вид и размер, и правилно е било определено от съда при условията на чл. 54 от НК.

Гражданският ищец „С.“ ООД, чрез неговия управител В.В., поддържа становището на представителя на държавното обвинение и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. А.В., снети в о.с.з. на 07.11.2017 г.; показанията на св. В.Д.В., депозирани в о.с.з., проведено на 09.05.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (т. 2, л. 9 – 10 от досъд. п-во); показанията на св. С.В.В, депозирани в о.с.з., проведено на 09.05.2017 г.; договор за наем № 1693/22.11.2014 г., сключен между „С.“ ООД и подс. В. (т. ІІ, л. 41 от досъд. п-во); извлечения от GPS устройство (т. І, л. 13 – 20 от досъд. п-во); справка от О „ПП“ – СДВР от 03.02.2015 г., ведно със заверени копия на документи, послужили за регистрация и пререгистрация на л. а. марка „Сааб“ с рег. № *******. І, л. 24 – 37 от досъд. п-во); справка от О „ПП“ – СДВР от 03.02.2015 г., ведно със заверени копия на документи, послужили за регистрация и пререгистрация на л. а. марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № ******** (т.

І, л. 39 – 75 от досъд. п-во); справки от мобилни телефонни оператори (т. І, л.

91 – 127 от досъд. п-во); извлечение от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ на РУП – Враца (т. ІІ, л. 62 – 63 от досъд. п-во); информационна карта на наряда от 22.11.2014 г. (т. ІІ, л. 64 – 65 от досъд. п-во); справка от Центъра за градска мобилност за автомобил с рег. № *******.

ІІ, л. 73 – 77 от досъд. п-во); разпореждане № ********** *** отпускане на пенсия на подс. В. (л. 89 – 90 от съд. п-во); справка за съдимост на подсъдимата (л. 15 от съд. п-во), както и заключенията на назначените и изготвени графическа експертиза № 171-Е/2015 г. (т. ІІ, л. 27 – 35 от досъд. п-во) и съдебно-оценителна експертиза (т. ІІ, л. 43 – 46 от досъд. п-во) и (л.

93 – 97 от съд. п-во), както и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание и веществените доказателства по делото – оптични носители.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делоот, съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата В., депозирани в хода на съдебното следствие, по отношение на знанието на същата за действителните намерения на неустановените по делото лица от мъжки пол по отношение на автомобила и по отношение на мястото, към което се е придвижила след установяване на фактическа власт върху автомобила, като е приел, че същите са насочени към изграждане на защитна версия по повдигнатото й обвинение. Обясненията на подсъдимата в останалата им част, както и другите, събрани по делото, доказателства и доказателствени средства, съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.

Изводите си относно авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние, съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е формирал въз основа на показанията на св. В.В. и С.С., като е преценил, че същите са единни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. В тази насока съдът е изложил подробни съображения.

Заключенията на назначените и изготвени експертизи съдът е кредитирал изцяло, като е съобразил, че пълно и точно отговарят на поставените им задачи, изготвени са от компетентни вещи лица и са защитени от същите в съдебно заседание.

Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че във втората половина на м. ноември 2014 г., между подсъдимата А.В. и две неустановени лица от мъжки пол, които тя познавала отпреди, възникнала уговорка, по силата на която В. следвало да наеме от свое име лек автомобил от фирма за отдаване на МПС под наем, след което да го предаде на същите да го ползват по начин, по който те намерят за уместен. Те й посочили фирмата „С.“ ООД, която се занимавала по занятие с отдаване на автомобили под наем, дали й телефонен номер, на който да се свърже с неин представител и да организира сключването на договор.

На

21.11.2014 г., в присъствието на двамата мъже подс. В. се обадила на посочения телефон за контакт със „С.“ ООД и провела разговор със св. С.С., който заедно с баща си В.В., бил управител на дружеството. В телефонния разговор подсъдимата заявила на св. С.С., че има желание да вземе под наем за три дни, считано от 22.11.2014 г. техен лек автомобил, като не заявила предпочитания за марка и модел. С.В.й обяснил, че на разположение за желания от нея период е единствено лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ с ДК № ********, на стойност 22 000 лева, който бил произведен през 2010 г. и придобит от дружеството чрез покупко – продажба на 25.02.2014 г. За този тип по-скъпи автомобили, от „С.“ ООД обичайно изисквали клиентът да предостави данни за кредитна карта, каквато В. нямала, и С.В.поискал време, за да вземе решение дали да й предостави колата само срещу пари в брой и данни от личната й карта. По-късно същия ден, около 18,00 часа, подс. В. посетила офиса на дружеството, който се намирал в кв. „********, придружена от дъщеря си. Дотам тя стигнала, управлявайки л.а. марка „Сааб“ с ДК № ********, собственост на „Р.“ ООД, който ползвала за личните си нужди. В разговора със С.В.тя заявила, че колата, която иска да вземе под наем, й е нужна, за да направи изненада на своя приятел и да отидат с нея на тридневна почивка във Варна. Св. С.В.се съгласил да й предостави автомобила срещу сума за депозит и плащане на наемна цена от общо 900 лева в брой, без да изисква кредитна карта. Постигнали съгласие В. да дойде да вземе автомобила на следващия ден – 22.11.2014 г., около 10,00 часа.

На

22.11.2014 г., около 10,30 часа, подс. В. стигнала до офиса на „С.“ ООД заедно с един от двамата неустановени мъже и лекия автомобил „Сааб“. Мъжът я оставил пред офиса и останал да чака. В. се срещнала със С.С., платила му сумата от 900 лева, която била получила от неустановените мъже, и подписала в качеството си на „наемател“ договор за наем № 1693. По силата на този договор В. следвало да върне на наемодателя автомобила до 12,00 часа на 25.11.2014 г., като се задължавала да не предоставя автомобила на трети лица за ползване. Подсъдимата прочела договора и се запознала с неговите условия. Получила лекия автомобил от св. С.С., след което с него потеглила в посока към бул. „Ботевградско шосе“, следвана от неустановения мъж, който управлявал нейния „Сааб“. Св. С.В.забелязал това придвижване на двата автомобила, усъмнил се в действителните намерения на наемателката, тъй като предния ден В. била дошла лично със същия „Сааб“, поради което затворил офиса и потеглил след двете коли, за да се увери накъде се движат.