Решение № 1539 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. Плевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430104408 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. В. Г. против „***“ЕООД .Твърди се, че по ЧГД № ****/2010г.на PC-Плевен е издаден на ***г. изпълнителен лист (ИЛ) по силата, на който е осъден за заплати на *** ЕАД, ЕИК ********* сумата от 547лв. -главница, 41,23лв.- договорна лихва за периода 01.03.2010г.-02.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25лв. ДТ и 100лв.юрисконсулско възнаграждение.За тези вземания по молба на взискателя „ *** ЕАД, ЕИК ********* е било образувано изп.дело № ***/2013г.по описа на Р.К.-*** рег.№ *** на К***, с район на действие - района на ***, като производството по същото е било прекратено на ***г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и делото е архивирано с арх.№ ****/2016г. С молба вх.№ ***г. на *** ЕАД, ЕИК ********* е върнат с протокол изх.№ ***/***г. по описа на *** рег.№ *** на К*** оригинала на изпълнителния лист.

На ***г.е изготвена ПДИ по изп.дело № ***/2024г.по описа на Т.К. *** рег.№ *** на К***, получена на ***г. и към същата са приложени копия на ИЛ от ***г.по ЧГД № ****/2010г.на PC-Плевен и уведомление за цесия без дата на изготвяне, но адресирано до ищеца. От това тези документи установил, че:

- уведомлението е издадено по силата на договор за цесия от 23.02.2015г., с който кредитора „*** от 18.02,2008г., сменил името си на *** на 17.02.2015г.и настоящем Р. /ЕУ/ от 16,12.2022г.) задължението ми е прехвърлено на ответника, т.е. преди да бъде прекратено първото дело по опис на *** К. „***“ ЕООД, ЕИК ******** не е конституирано като взискател; с оглед вписаното в ПДИ, задължението по изпълнителното дело е 1 както следва: 130.18лв.неолихвяема сума, 335.79лв.главница, 486.88лв.лихви, 31лв.допълнителни разноски, 500.40лв.разноски по изпълнителното дело, 132.85лв.пропорционална такса по ТТР по З*** и 150лв.за такса образуване изп.д., ад в. възнаграждение и др.

От горното се налагат следните правни изводи:

Видно от изпълнителен лист от ***г., същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2010г.на PC-Плевен.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима при заповедното производство, приключило без да се стигне до иска за признаване на изпълнението. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на присъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, при което за този казус разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която не е подавал възражение по чл. 414 ГПК, съответно не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК. Така казано, заповедта макар да притежава сила, аналогична на силата на присъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и състезателно исково производство.

Във всички случаи давността за погасяване на задължението ми е 5{пет) годишна по арг.на чл.110 от ЗЗД, като по правилата на чл.117 от ЗЗД същата е започнала да тече от възникване на задължението ми или това е ***г., от която дата е започнала да тече законната лихва за забава. Давността е прекъсната с факта на образуване изп.дело№***/2013г.по описа на Р.К.-*** рег.№ *** на К***, но от издаденото от нея удостоверение е видно, че поради липса на изискани изпълнителни действия в рамките на две години, на ***г. производството е прекратено поради настъпила перемция или извод, че давността е започнала отново да тече поне от 05.05.2014г. От същото удостоверение е видно, че делото е било архивирано и едва на ***г. оригинала на изпълнителния лист е предаден на взискателя *** ЕАД, ЕИК *********, т.е. за периода 05.05.2014г,- ***г.е изминал срок повече от пет години и половина.

Отделно, в периода ***г.-01.07.2024г., според датата на ПДИ е образувано изп.дело № ***/2024г.по опис на *** Т. К.) е изтекъл срок от над четири години и половина, в който давността на задължението не е прекъсвана.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, с което се реализира един или повече изпълнителни способи, но предвид изложените констатации следва да се приеме, че задължението ми е погасено по давност на 05.05.2019г. или около пет години преди образуване на изп.д. № 2

***/2024г.на *** Т. К..

Твърди се, че при наличие на договор за цесия, на основание чл.99, ал.З от ЗЗД цедентът е задължен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането си. В случая такова уведомяване липсва и за това се изхожда от: приложеното към ПДИ уведомление изхождащо от цесиоиер /ответника) и без посочено правно основание; разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД е въвела императивно задължение на цедента(кредитора ми) да уведоми длъжника за прехвърлянето на своето вземане като условие това прехвърляне да произведе своето правно действие.Следва да има надлежно уведомяване по чл.99, ал.З от ЗЗД. В случая такова уведомяване липса, а с това и цесията няма действие по по арг.на противното по чл.99, ал.4 от ЗЗД. След като цесията не може да породи правно действие спрямо ищеца, следва да се приеме, че ответникът не е встъпил в правата на кредитора и без да има основание е поискано от него и е образувано изп.д. № ***/2024г.на *** Т. К., а всички извършени действия в хода на това дело не почиват на валидно съществуващо производство, тъй като са правно ирелевантни и няма как да доведат до правно значими последици.

С факта на образуване на посоченото изпълнително дело по опис на *** рег.№ *** на К*** възниква правен интерес за позоваване на изтеклия давностен срок (Р от 11.01.2016г.по в.т.д № 1657/2015г.на ОС- Варна). В тази връзка законодателят не е предвидил възможност на длъжник по изпълнително дело да се позове на изтеклия давностен срок (за главница с арг. чл.110 от ЗЗД ведно със законна лихва и/или законната лихва над срока по чл.

111, б.“в“ от ЗЗД), а като единствена такава възможност е предявяване на иск по чл.124, ал.1 от ГПК или такъв по 439, ал.1 от ГПК. В случая изпълнителното дело е образувано за погасено по давност вземане и за това счита, че правилната квалификация за предявяване на този иск е по чл.124, ал.1 от ГПК, но възможна такава е и по чл.439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.

Въз оснана на изложенто моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, сумите по изпълнителен лист от ***г.издаден по ч.гр.дело № ****/2010г. на PC-Плевен в полза на *** ЕАД, ЕИК *********, прехвърлени с договор цесия от 23.02.2015г. ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ по арг.на 110 от ЗЗД, които са в общ размер на от 713,23лв., от която: 547лв.-главница, 41,23лв.-договорна лихва за периода 01.03.2010г.-02.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***.до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25лв. ДТ и 100лв.юрисконсулско възнаграиедение;алт. — на същото основание и между същите страни, признаете за установено, че дължимата сумата над 191,51лв. (формирана за периода 10.06.2021г.до 10.06.2024г.)до 486.88лв. за начислена законна лихва върху главницата от 547лв.е погасена по давност по арг.на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, и която сума е предмет по същото изпълнително дело.Претендира разноски.

В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като е спорил предявения иск.

3

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно по делото, че със Заповед №**** от 24.09.2010г. за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от ***г., издадени по ч.гр.дело№****/2010г. на Районен съд Плевен, е разпоредено: В. В. Г. да заплати на „***“ЕАД следните суми:547лв. главница , 41,23лв. договорна лихва за периада 01.03.2010г. до 02.08.2010г., вдно със законтата лихва от датата на подаване на заявлението ***г. до изплащане на вземането, като и направени разноски 25лв. за д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори, че в резултат на изпълнителния лист по прехвърлено вземане от първаначалния кридитор на ищеца на 23.02.2015г.

Не еспорно, че е било образувано изп. дело№***/2013г. при *** с рег.№***, като същото е прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, като е констатирано на ***г.-л.13.делото е било архивирано и към настоящия момент е изтекъл срокът на съхранение като ИЛ е бил върнат на „***“ЕАД на ***г. и новият кредитор е подал молба за образуване на изп.дело на 06.03.2020г.

Ищецът твърди, че е бил уведомен едва по новото дело №***/2020г., тъй като преди това ПДИ не е полечавано на адреса, парди отстътвие на същия в друга държава.Уведомен е едва тогава и за извършената цесия.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради изтекла погасителна давност.

Искът по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.

Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.

Определение № *** от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № ***/2013 г. на Върховен касационен съд/.

Ищецът е уведомен от *** и уведомяването на длъжника за цесията има значение за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно да плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за извършено такова плащане, още повече, че преводите се правят по сметка на ***.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/. Всички други възражения е следвало да се поставят по чл.414 от ГПК и 4 производство по чл.422 от ГПК. Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423 от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК.

Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото/ оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане/, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№41/2012г.