Решение № 96 от 02.06.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Девня, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100700 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл.

500 ал. 1 т. 3 от КЗ от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р – н „Триадица“, пл. „Позитано“ №5, представлявано от И. И.в Г. и П. А. Ш., чрез проц. представител – адв. Д. Д. от АК – Варна срещу И. Н. М., ЕГН:

**********, с адрес: с. Б., общ. Суворово, обл. Варна с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5 000 лева, представляваща част от вземане в общ размер от 35 990 лева, съставляващо застрахователно обезщетение, от което 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 990 лева обезщетение за имуществени вреди, изплатено на 26.01.2022 г. от ищеца на Д. М. Т. пълномощник на пострадалия Б. В. К., по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана със застрахователна полица

№

BG/03/117001237921, валидна от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., по завеД. в застрахователното дружество щета № **********/3 за нанесени неимуществени вреди и щета № 471017182106392/4 ИВ за нанесени имуществени вреди претърпени в резултат на настъпило на 16.03.2018 г. ПТП по вина на ответника И. Н. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е била издаД.

1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 449/2022 по описа на РС – Девня.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 16.03.2018 г. в около 18:00 часа в гр. Варна, на кръстовище регулирано с пътни знаци на ул. „Верещагин“ с бул. „Цар Освободител“, при управление на лек автомобил „*****“, модел „****“ с per. № В****КС, ответникът И. Н. М., при извършване на забранена маневра „завой наляво“ и навлизане на главен път от ул. „Верещагин“ по бул.

„Цар Освободител“, отнема предимството на движещият се по път с предимство - бул. „Цар Освободител“ велосипед, управляван от Б. В. К., вследствие на което го блъска и реализира пътнотранспортно произшествие.

След настъпване на пътнотранспортното произшествие И. Н. М. напуска местопроизшествието без да уведоми служителите на МВР и да изчака пристигането на техен представител. В резултат на произшествието е пострадал Б. В. К. - водач на велосипеда, на когото са причинени сериозни травматични увреждания, изразяващи се във фрактура /счупване/ на шийката на дясна бедрена кост и проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 562 от 16.03.2018 г. и е образувано досъдебно производство № ЗМ-143/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Варна за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 6. „б“, пр. 2 от НК, приключило със споразумение по НОХД № 20213110204627 по описа на Районен съд - Варна, одобрено и влязло в законна сила на 09.12.2021 г., по силата на което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1 6. „б“ пр. 2 от НК. Сочи се, че към датата на настъпване на ПТП управляваният от виновния водач автомобил, собственост на „Ником Техно“ ООД е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Излага се, че след постъпила молба от пострадалото лице Б. В. К. на 25.01.2022 г. между него и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е постигнато споразумение за изплащане от страна на ищцовото застрахователно дружество на пострадалия на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, възникнали от процесното ПТП в общ размер на 35 990 лева, разпределено както следва: 35 000 лева за неимуществени вреди и 990 лева за имуществени вреди. Твърди се, че така определеното обезщетение е било заплатено от ищеца на лицето Д. М. Т., упълномощена от пострадалия Б. В.

К., съгласно пълномощно с per. № 13408/17.12.2018 г. на нотариус Полина Миткова с преводни нареждания от 26.01.2022 г. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ ищецът счита, че има право на регресен иск срещу виновния водач, поради което е предявил вземането си с депозирано в съда заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е била издаД. заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните 2 суми. Срещу така издаД.та заповед е постъпило възражение от длъжника /настоящ ответник/, при което на ищеца са били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи се, че при това за него възниква правен интерес от предявяване на настоящи иск и се моли за неговото уважаване. Претендират се разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който той чрез проц. представител - адв. А.

Д. оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба относно механизма на настъпване на процесното ПТП, вида и характера на настъпилите вреди, вината на ответника и факта, че същият е напуснал ПТП, факта, че пострадалото лице е получило посочените в исковата молба суми, както и че лицето, на което са били изплатени е било негов пълномощник. Твърди, че другият участник в ПТП е употребил алкохол в кръвта в размер на 0, 83 промила и същият е допринесъл за настъпването на ПТП, което обстоятелство не е било отчетено при определяне и изплащане на застрахователното обезщетение. Оспорва представеното споразумение и размера на вредите, като счита същите за завишени, както по отношение на имуществените, така и по отношение неимуществените вреди. Оспорва представения констативен протокол за ПТП без да уточнява дали оспорва неговото съдържание или неговата автентичност. На тези основания моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно - да не бъде уважаван в пълен размер. Претендира разноски.

В първото по делото с. з. ищцовото дружество, чрез проц. представител, на основание чл. 143 ал. 2 от ГПК допълва фактическите си твърдения в следния смисъл: След произшествието на 16.03.2018 г. пострадалият е бил транспортиран в МБАЛ “Света Анна - Варна“ АД гр.

Варна от водача на лекия автомобил, който с поведението си след настъпване на произшествието е нарушил разпоредбите на чл. 123 ал. 1 т. 2 и следващите от ЗДвП, а именно не е спазил законоустановените си задължения като участник в пътно - транспортно произшествие с пострадали лица за уведомяване на компетентните органи за настъпило произшествие, след което е напуснал местопроизшествието. Посредством проведените изследвания е установено, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалото лице са причинени телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на шийката на дясна бедрена кост. Характерът и степента на получените увреждания са наложили хоспитализирането на пострадалото лице в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ “Св.Анна - Варна“ за периода от 16.03.2018 г. до 30.03.2018 г. На 26.03.2018 г. е извършена операция на Б. К., като след поставяне на спинална анестезия е извършено открито наместване на 3 фрактурата с вътрешна фиксация на фемур. Под рентгенов контрол е достигнато до фрактурата на дясна бедрена кост и са поставени три канюлирани винта за фиксация на ставата. След това пострадалото лице продължава лечението си в домашно - амбулаторни условия. За правилното възстановяване му е предписана антитромботична терапия за около 30 дни и режим на покой по отношение на увредения долен крайник. Пострадалият се е налагало да ползва помощни средства за предвижване за дълъг период от време. Процесът по раздвижване на увредения крайник е бил болезнен и продължителен, като е изисквал постоянство, усилия и мотивация от негова страна и подкрепа от страна на близките му. Получената фрактура е довела до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период от около 5-6 месеца. Травмите, получени в резултат на ПТП са причинили внезапно и неочаквано увреждане на пострадалото лице, с множество болки и страдания и изключително интензивни негативни преживявания. Той се е затворил в себе си, станал е раздразнителен и започнал да изпитва непреодолим страх от моторни превозни средства. С оглед ограниченото движение на пострадалия и засиления болков синдром от получената фрактура, той изпитвал сериозни затруднения в ежедневието си, свързани с обслужването му и се е нуждаел от постоянна грижа от близките си. След инцидента започнал да страда от безсъние, постоянна умора и отпадналост.

Поради невъзможността да се движи социалните му контакти с други хора е бил силно ограничен, което е довело до изолация и отчуждаване от околните.

Ответникът, чрез проц. представител възразява срещу така направените допълнения на исковата молба, като твърди, че по делото липсват доказателства за понесени от пострадалия вреди от неимуществен характер вследствие на настъпилото ПТП, както и че при определяне на обезщетението от застрахователното дружество не е взет предвид безспорно установения факт, че в кръвта на пострадалото лице е установен алкохол в размер на 0, 83 промила.

С писмена молба, депозирана на 14.11.2022 г. и докладвана в о. с. з., проведено на 16.01.2023 г. ищецът, чрез проц. си представител уточнява, че след ПТП пострадалият е бил транспортиран от водача на лекия автомобил не до МБАЛ“Св. Анна“ – Варна, а до адреса на който тогава е живеел, а именно: гр. Варна, бул. „********“№*. Докато пристигнат на този адрес състоянието на пострадалия се влошило, поради което ответникът М. се е обадил на тел.

911 /вероятно има се предвид 112/ и си е тръгнал, като продължава да твърди, че той е напуснал местопроизшествието и не е изчакал пристигането на линейката. Ответникът не отрича това обстоятелство и го признава в обяснения, дадени при условията на чл. 176 от ГПК в същото съдебно заседание.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издаД. Заповед №286/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. дело №449/2022 г. по описа на РС - Девня, с която е разпоредено длъжникът И. Н. М. /настоящ ответник/ да заплати на кредитора ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" сумата от 5 000 лева, представляваща част от вземане, представляващо изплатено обезщетение общо в размер на 35, 990 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на Б. В. К., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението – 05.05.2022 г. до окончателно плащане на сумата, срещу която длъжникът възразил.

По делото е представено споразумение по НОХД № 20213110204627 по описа на Районен съд - Варна, одобрено и влязло в законна сила на 09.12.2021 г., по силата на което ответникът И. Н. М. е признат за виновен, за това, че на 16.03.2018 г. в гр. Варна при управление на МПС „******“ с рег.№ В ****К С, нарушил множество правила за движение и по непредпазлИ.ст причинил на Б. В. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период от около 5-6 месеца престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

По искане на ответника към делото е приложено и цялото НОХД № 20213110204627 по описа на Районен съд – Варна.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.03.2018 г., от който е видно, че „при посетено ПТП“ от свид. Т. И. на 16.03.2018 г. около 18 часа на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ на кв. „Победа“ до бл. №7 неизвестен водач на МПС блъска водача на велосипед с неустановен модел и номер – Б. В. К., при което последният е пострадал като му епричинена фрактура на шийка на дясна бедрена кост.