Решение № 251 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20251100507048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба на „Велграф Асет Мениджмънт“ АД срещу постановление за разноски от 29.04.2025 г. по изпълнително дело № 20258510401492 по описа на ЧСИ М.П.. Жалбата съдържа оплаквания за незаконосъобразност на постановлението за разноски, тъй като изпълнителното дело е било образувано и са начислени такси на ЧСИ при вече платено главно задължение по АУЗ № 25197-1/08.04.2025 г., поради което не е съществувало подлежащо на принудително събиране вземане. Твърди се, че с акта за установяване на задължения е определено задължение за местни данъци и ТБО в размер 201 442,74 лв., което е изцяло заплатено на 29.04.2025 г., като на тази дата актът влиза в сила. Посочва се, че на 02.05.2025 г. дружеството е уведомено по телефона, че е образувано изпълнително дело № 20258510401492 за същата сума, въпреки че взискателят вече е уведомил ЧСИ за извършеното плащане. На 07.05.2025 г. длъжникът получава покана за доброволно изпълнение и постановление за разноски, а на 08.05.2025 г. подава молба за прекратяване на делото, към която прилага платежни нареждания за общо 204 000 лв., без да получи отговор до датата на жалбата. Навежда се оплакване, че в постановлението за разноски са начислени такси за действия, които фактически не са извършени от ЧСИ: пълно имуществено проучване, набавяне на данни и книжа (60 лв. по т. 2), призовка по пощата (12 лв. по т. 4), налагане на запор без опис, включително върху дял от търговско дружество (18 лв. по т. 9), както и допълнителни разноски с неясно основание (24 лв. по т. 31). Жалбоподателят поддържа, че документите за образуване на 1 изпълнителното дело са изтеглени от администрацията на Столична община и внесени в кантората на ЧСИ на 29.04.2025 г. след 12:33 ч., когато вече е извършено плащането по акта. Жалбоподателят се позовава на чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК, поддържайки, че изпълнителното производство подлежи на прекратяване поради погасяване на задължението преди образуването му и че ЧСИ е следвало да издаде постановление за прекратяване. Позовава се и на чл.

79, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че при такава хипотеза разноските не следва да се възлагат на длъжника, а на взискателя, поради липса на неизпълнение от страна на длъжника и неправомерно образуване на изпълнителното дело.

Прави се искане съдът да отмени като незаконосъобразно постановлението за разноски с изх. № 23775/29.04.2025 г. по изпълнително дело № 20258510401492 на ЧСИ М.П.. Допълнително се иска да бъдат дадени указания на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК и да не се дължат разноски от длъжника, като същите се възложат върху взискателя. В допълнителна молба вх. № 21.05.2025 г.

„Велграф Асет Мениджмънт“ АД прави искане за допускане на Съдебносчетоводна експертиза за установяване датата и часа на извършеното плащане.

В мотиви ЧСИ М.П. счита жалбата за неоснователна, тъй като не е налице основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а начислените такси са определени съгласно тарифата за реално извършени действия.

Посочва се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на влязъл в сила акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, без към момента на молбата за образуване да е представена информация за извършено плащане от длъжника. Изтъква се, че частният съдебен изпълнител, като трето лице спрямо материалното правоотношение, няма как служебно да знае за евентуално предварително плащане, ако страните не го уведомят. След постъпване на молбата за прекратяване и платежните нареждания от длъжника, ЧСИ изисква потвърждение от взискателя, който на 09.05.2025 г. признава плащането, но сочи, че то е извършено след образуване на делото и иска приключване по чл.

433, ал. 2 ГПК след заплащане на разноските. На тази база ЧСИ приема, че не е доказано пълно погасяване преди образуване на делото, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника по чл. 79 ГПК. ЧСИ посочва, че с постановление от 20.05.2025 г. вече е изменил част от първоначално приетите за събиране такси по постановлението от 29.04.2025 г., а с отделно съобщение от същата дата е постановил отказ да прекрати делото и намаляване на разноските. Поддържа, че всички начислени такси са съобразени с Тарифата (ТТРЗЧСИ) и отговарят на реално извършени изпълнителни действия, както следва: такса за образуване на изпълнително дело – 24 лв.; такса по т. 2 за имуществено проучване, събиране на данни и определяне начина на изпълнение – 60 лв. с ДДС; такса по т. 5 за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лв. с ДДС, свързана с поканата от 29.04.2025 г.; пропорционална такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане, изчислена върху материалния интерес – 8 765,13 лв. с ДДС;

2 такса по т. 31 за допълнителни разноски – 24 лв. с ДДС за банкови, пощенски и куриерски услуги.

С молба от 22.05.2025 г. „Велграф Асет Мениджмънт“ АД заявява, че поддържа подадените жалби.

Взискателят не заявява становище по жалбата.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнително дело № 20258510401492 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по Възлагателно писмо на Столична Община за принудително събиране на вземане въз основа на акт за установяване на вземане по чл. 107 ал. 3 ДОПК 25197-1/08.04.2025 г. Взискателят е поискал събирне на публичното вземане, ведно със законната лихва, ведно с всички разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възложено е проучване на имуществото на длъжника чрез необходимите справки, както и при необходимост – налагане на запор/възбрана върху налично имущество. Към молбата е приложено Искане за образуване на принудително изпълнение изх. № ДСЛ25-ВК6630(2)/29.04.2025 г. за сума в общ размер 202861,48 лв., Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 25197-1/08.04.2025 г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, разписка за връчването от 14.04.2025 г.

На 29.04.2025 г. съдебният изпълнител е изискал справки за имущество на длъжника: недвижими имоти, банкови сметки. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 07.05.2025 г. С постановление за разноски от 29.04.2025 г. съдебният изпълнител е приел за дължими в рамките на изпълнителното производство разноски: по т. 1 – за образуване на изпълнително дело – 24 лв., по т. 2 – за проучване на имущественото състояние на длъжника – 60 лв., по т. 4 – изпращане на призовка по пощата, препис от жалба – 12 лв., т. 5 – изготвяне на призовка, вкл. връчване на взискателя – 24 лв., т. 9 – налагане на запор без извършване на опис – 18 лв., т. 26 – изпълнение на парично вземане 8765,13 лв., т. 31 – допълнителни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

На 20.05.2025 г. „Велграф Асет Мениджмънт“ АД е депозирало жалба против постановлението за разноски. С постановление от 20.05.2025 г. съдебният изпълнител е отменил приетите за събиране разноски по т. 4 и т. 9 и е отказал да намали останалите дължими разноски.

От изисканите в настоящото производство справки се установява, че по сметка на взискателя в „Общинска банка“ са постъпили на 29.05.2025 г. сумите: 178000 лв. – в 13:16:18 часа и 26000 лв. – в 12:46:17 часа. С писмо от 21.11.2025 г. ЧСИ П. уведомява съда, че изпълнителното дело е образувано на 3

29.04.2025 г. в 10:02 часа.

От така събраните доказателства се установява, че връчване на акта на 14.04.2025 г. на „Велграф Асет Мениджмънт“ АД 14‑дневният срок по АПК изтича на 28.04.2025 г. включително. Т.е. към 29.05.2025 г. възлагателното писмо на взискателя е въз основа на влязъл в сила акт за установяване на задължение. При съобразяване правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, определящо като релевантен момент на изпълнение заверяването на банковата сметка на кредитора, съдът приема, че към постъпване на възлагателното писмо от страна на Столична община длъжникът е бил в забава за изпълнение на задължение по влязъл в сила акт. Ето защо неоснователна е жалбата в частта, с която се иска приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 т. 1 ГПК. Ето защо съдът приема за дължими сторените от взискателя разноски за образуване на изпълнителното дело и за извършените справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, както и дължимост на юрисконсултско възнаграждение. Предвид постановлението от 20.05.2025 г., с което съдебният изпълнител отменя таксите по т. 4 и т. 9, съдът приема за недължима таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съдът приема за дължима таксата по т.

5 за изготвяне и връчване на призовка за доброволно изпълнение. От друга страна, събраните доказателства не установяват предприети действия по събиране на дължимата според АУЗ сума, предвид вече наличното доброволно плащане от длъжника по сметка на взискателя. Ето защо основателна е жалбата за недължимост на сумата по т. 26 в размер на 8765,13 лв. и в тази част обжалваното постановление следва да бъде отменено. Не се установява и основание за дължимост на сумата по т. 31 – допълнителни разноски.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба „Велграф Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК

201079376 – длъжник по изпълнително дело № 20258510401492 на ЧСИ М.П. с район на действие СРС постановление от 29.04.2025 г. в частта, с което като приети за събиране в рамките на изпълнителното производство са сумите: по т. 26 ТТРЗЧСИ – сума в размер на 8765,13 лв. и по т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски в размер на 24 лв.

4

Оставя без уважение жалба вх. № 52921/20.05.2025 г. „Велграф Асет Мениджмънт“ АД в останалата обжалвана част срещу постановление от 29.04.2025 г. по изпълнително дело № 20258510401492 на ЧСИ М.П..

Решението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5